Статия на Дейвид Сузуки, която публикуваме с любезното позволение на David Suzuki Foundation.
Някога замисляли ли сте се за тревата, която расте в пукнатините на тротоара? Тази издръжлива растителност всъщност се смята за нежелана. Постоянно се гази, изсъхва в летните жеги, отнасят я порои, снегът я затрупва. Да устои на всички тези условия е заветът за издръжливост на растението, а в същото време тези растения не получават почти никаква любов или внимание.
Ето заради това съм заинтригуван от работата на изследователя Джереми Лъндхолм и неговия екип от Нова Скотия в университета Сейнт Мери. Те изследват растителни видове в пукнатините на тротоарите и други пукнатини и пролуки в Халифакс. Изследванията им разкриват нещо простичко и учудващо: издръжливите видове, обитаващи тези условия, са сходни с тези, които се откриват в естествените природни негостоприемни среди – стръмните скали и голите каменисти склонове.
Въпреки че е трудно да направим директна връзка между тротоарите и скалистата повърност, ми се струва логично. Растителните видове, които успяват да оцелят в пукнатините на тротоарите имат сходни характеристики с тези, които са се приспособили да оцеляват в пукнатините на открити, каменисти, брулени от ветровете месности.
Както казва Лъндхолм, този вид изследвания показват, че вместо да считаме нашите общности за изцяло създадени от човека, неестествени обкръжения, трябва да признаем, че градските пространства в много отношения са “структурно и функционално еквивалентни” на природните екосистеми.
В скорошна статия за The Nature of Cities екологът Ерик Сандерсън пише, че трябва да “считаме градовете, в тяхната цялост, за екологични пространства”. Тази визия за градовете като екосистеми включва всички улици, тротоари, сгради и паркинги, взаимодействащи си в жива екологична мозайка с почвата, водата, въздуха и “всички и всичко, което участва във великата съвкупност на живота на Земята”.
Сандърсън казва, че ако гледаме на построените пейзажи на нашите градoве по този начин, ще можем да направим впечатляващи сравнения: стръмните скали и високите небостъргачи, парковете и поляните, канавките и потоците. Градската среда съдържа безброй екологични ниши, които имат аналози навсякъде в природата. Това е просто един сравнително нов вид пейзаж.
И в рамките на тази сложна градска екосистема, видовете са в постоянен процес на адаптиране. Центърът за миграция на птиците към Smithsonian Conservation Biology Institute са открили, че техните обекти на изследване често се адаптират към човешката среда. Някои пойни птици са се научили да оцеляват в шумни градски среди като са модифицирали мелодиите, които използват за комуникация. Те пеят с по-високи тонове, за да заглушат заобикалящия фон от градски шумове и с по-плътни тонове в области с много сгради и твърди повърхности. Строенето на гнезда на первазите на високите сгради, вместо на скалите, дори е помогнало на соколите да се приспособят към градския живот и е подпомогнало тяхното драматично post-DDT завръщане.
И все пак, докато някои от нашите пернати приятели и растения, обичащи пукнатините, се адаптират, скоростта и степента на урбанизация в Канада е притиснала много местни видове до ръба на изчезването.
Ducks Unlimited са открили, че над 72% от естествените влажни зони в южната част на Онтарио са се развили и регионът сега е дом за около една трета от застрашените видове в провинцията. В Британска Колумбия повече от 100 застрашени растения и животни могат да бъдат открити в областта Metro Vancouver.
И докато трябва да показваме любов към настоящите обитатели на ъгълчета и пролуки, трябва също и да удвоим усилията си да върнем природата в градовете и да увеличим благата, които са останали.
Усилия като програмата за възстановяване на горите в градовете на компанията RONA са в правилната посока. Продавачът на хардуер подпомага озеленяването на градските пространства чрез засаждане на хиляди дървета в канадските градове. През изминалото лято компанията също стартира пилотна програма за промотиране на местни храсти и дървета чрез развъдниците в магазинната си мрежа.
Да засаждаме местни видове в нашите градини и общности е изключително важно защото местните насекоми, птици и диви животни разчитат на тях. Стотици хиляди, дори милиони години те са еволюирали така че да оцелеят в местния климат и почвени условия.
За да научите повече за ползите от засаждане на местни растителни видове, можете да се свържете със Северно-американското общество за местни видове или да разгледате страхотните насоки Grow Me Instead, достъпни в няколко провинции.
В края на краищата, ние трябва да осъзнаем, че докато човешките същества продължават да строят своите градски пейзажи, ние споделяме тези пейзажи с другите видове. Природата ни заобикаля, от парковете и задните дворове, до улиците и алеите. Следващият път когато отивате да се разходите, стъпвайте леко и помнете, че сме едновременно жители и стопани на природата в нашите квартали.
–
Д-р Дейвид Сузуки е учен, радио водещ, автор и един от основателите на фондацията Дейвид Сузуки. Статията е написана със съдействието на специалистът по комуникации Джод Робъртс от фондацията Дейвид Сузуки.
Научете повече на www.davidsuzuki.org.
За повече материали от Дейвид Сузуки вижте Everything Under the Sun (Greystone Books/David Suzuki Foundation) от Дейвид Сузуки и Ян Ханингтън, достъпна онлайн и в книжарниците.
За да получавате редовни статии от изданието на фондацията Science Matters може да се абонирате за техния бютени.
Звучи чудесно за градовете, където има страхотна архитектура, инфраструктура и е чисто. За нашият град мисля, че друго е нужно, а ‘зеленина’ – нека да я има и да се грижим толкова, че да не създава други неудобства. Какво имам предвид – дърветата допринасят за по-чист въздух, прохлада и са красиви, но наесен по всички улици шумата ведно с боклука и прахта, които се ‘почистват’ с метла правят точно обратното. Да не говорим, че ‘почвата’около стволовете се е превърнала в място, което заобикалям от около метър! Същото е положението и с всеки квадратен сантиметър растителност покрай тротоар или квартална градинка, освен ако не е грижливо оградена и старателно обгрижвана. С други думи – аз съм за зелен град, но нека да е преди всичко чист и приветлив.