Зорница София Попганчева е завършила живопис и има повече от 55 изложби и фестивални участия по цял свят с видео арт, инсталации, пърформанси и живопис. През 1996-97 организира и реставрира църквата в Софийски Централен Затвор, което реализира заедно с колеги и затворници. Специализира една година режисура в НАТФИЗ “Кръстъо Сарафов” при художествен ръководител академик Людмил Стайков. Зорница е сценарист и режисьор на 4 филма: Мила от Марс (игрален, 2004), Смъртта и целият път обратно (документален за лечението на хероинова зависимост в комуни, 2005), Modus Vivendi (документален, за следването на мечтите, 2007), Прогноза (игрален, 2009). Зорница има една дъщеря на пет и половина и четири нови филмови проекта.
–
На форум „Родителство“ Зорница София ще говори за това как споделя живота си с дъшеря си и я счита за боен другар и приятел.
–
Горичка: Кой е най-добрият съвет, който бихте дали на млади родители?
Зорница: Да си отглеждат не войник, който изпълнява идеално заповеди, а приятел, който може да им даде съвет.
Горичка: Кое е най-важното, което родителите могат да направят за детето?
Зорница: Паралелно с класическото възпитание да култивират в децата си чувство за свобода и чувството, че всичко е възможно. Аз така съм възпитана.
Горичка: Кои са най-големите заблуди в отглеждането на деца у нас?
Зорница: Както това че бремеността е болест, така и това, че децата са тежест и „волният живот свършва с тяханата поява“. Обратното също е много важно. Аз не искам детето ми да мисли, че лудориите свършват с появата на родител на хоризонта, а обратното. За мен най-големият комплимент е дъщеря ми да ми каже „Мамо, ти си луда!“. Аз разбира се правя всичко възможно да заслужа това.
Горичка: Трудно ли е да си добър родител?
Зорница: Много трудно и много интересно.
–
(снимката: © Мони Франсес за „Моето бебе и аз“)
Идеята на „Горичка“ за Форум Родителство е интересна и заслужава да бъде приветствана.
Но имам една молба – след като това се случва в България, нека нещата да стават на красивия и уникален български език. При това използван без чуждици.
Какво полезно биха научили слушателите от лектор, който ни се представя като творческа личност с интересна биография: „…завършила живопис и има повече от 55 изложби и фестивални участия по цял свят с видео арт, инсталации, пърформанси и живопис…“
Смущава ме използването на думичката: „пърформанси“ – аз като просто момче се затрудних в разбирането й, да не говорим, че съседката ми баба Сийска ми се скара, защо ползвам „пезеветски думи, които осират езика ни“, не повярва горката че в България вече никой не тачи езика свещен на нашите деди.
А нещо по-сериозно: Тъй като всички решихме да се учим от богатия Европейски опит, позволете ми да споделя нещо:
В Померания никъде не видях изписана пумата хотел, северните поляци използват само думата „Покое“.
В Лисабон по отношение на чистотата на езика не се прави нищо, като изключим интересен факт – рекламните пана /които тук наричаме с чуждиците бил-бордове/ по улиците на портулгалската столица, са приблизително големи като нашите тук. Едно от посещенията ми на този град бе в годината на Европейските езици – 2002. Та през тази година на всеки петдесет метра се издигаха гигантски табла с един надпис: „НАШИЯТ ВЕЛИЧЕСТВЕН ПОРТУГАЛСКИ ЕЗИК“
Това са само примери, които могат да ви посочат как да си оформяте съобщенията по начин, по който ще привличате любознателни дами, като баба Сийка, която също се грижи за малки внучета и благодарение на нея, децата на нашите съседи говорят красив и невероятно чист български език.
И един съвет: Като краждани на страна членуваща в ЕС сме длъжни да спазваме общи правила и ценности с другите народи живеещи на територията на Съюза. Едно от правилата е: Единни в разнообразието.
Моля ви, пазете поне вие нашия език като като чист елемент на европейското културно разнообразие.
Простете, ако пиша невежо.
Имам килийно образвание и повече от тридесет години се занимавам с отглеждане на малки деца. От простотитя ползвам пет европейски езика и съм практикувал не само в различни страни, но и в различни континенти. По тази причина не мога да бъда модерен българин и говоря бедно с нашите си думи. и тъй като различавам чуждиците, ако ги срещна в товора на друг, веднаго го дамгосвам – разбира се с думи.
С уважение,