Има ли храна за всички?

Най-добрата новина е, че хранителна банка има вече и в България. Българска хранителна банка работи от началото на лятото и вече е раздала 50 тона дарена храна на близо 2000 души.

30 години подред на 16-ти октомври винаги ям торта по случай рождения ден на сестра ми. Тази година няма да ям нищо. Ще гладувам. 30 години преяждане с торта за най-близкия човек в живота ми без да знам, че 16 октомври е световния ден за борба с глада. Откъде да знам? Глад е просто онова чувство в 12 без десет, когато от обедната почивка ме делят още няколко неизпратени мейла и телефонни разговора.

Никога не съм гладувала, не познавам и някой, който наистина да гладува. Всеки ден, всяка вечер. Не познавам тези милион и половина българи, които живеят под прага на бедността. Е да, знам, че много хора са гладни, но и много са болни от рак, много живеят на улицата. Гладът е глобален проблем, но причината да няма достатъчно храна е, че сме станали прекалено много милиарди на планетата. Така си мислех до миналия 16 октомври. Абсолютно невярно. Днес знам, че фермерите по света произвеждат 2,800 калории на човек всеки ден. Значи има повече от достатъчно за всички. До миналия 16 октомври не знаех и колко храна се изхвърля ежедневно в домакинствата, на борсата, в магазините, по цялата хранителна верига. Не говоря за изхвърлен изгнил домат на дъното на хладилника или три пъти претопляни спагети. Не говоря и за това, че по американските филми някой в изблик на гняв изхвърля недокосната вечеря или дори цяла пица. (Надявам се това да художествена измислица, а не парче от реалността). Говоря за тонове годна за консумация храна, която в края на деня вместо на нечия маса се оказва на бунището. По-точно 1,3 милиарда тона годишно. При 850 милиона гладуващи. Един от осем човека на планетата страда от системно недохранване. На всеки пет секунди едно дете умира от глад.Това се случва, въпреки, че някой някъде всеки божи ден произвежда за него всичките 2,800 калории.

Ние в България не изхвърляме храна, грехота е, така сме възпитани, ще кажете вие. Защото не знаете, че ако на границата в един тир от Турция има 6 тона чушки, а на товарителницата пише 5 тона – всички чушки се конфискуват и заминават…дори не искам да пиша къде. Същото се случва и ако в завода машината залепи етикета не лещата накриво или ако консервите на най-долния ред на палетата са леко смачкани. Представихте си го вече. Просто не сте се замисляли за тази храна, нали? Аз също. Докато не разбрах, че има гениално прост начин тези 1,6 тона храна, които се изхвърлят да се срещнат с тези 850 милиона, които гладуват. Или поне част от тоновете с част от хората. Решението се нарича хранителна банка. Хрумнало е преди 45 години на Джон ван Хенгел във Финикс, когато вижда как една многодетна майка събира абсолютно годна и недокосната храна от контейнерите зад един супермаркет. Ван Хенгел убеждава магазините да му даряват тази храна, която е в срок на годност, но няма търговски вид и започва да я раздава на нуждаещите се. Днес мрежата от над 200 хранителни банки в Америка Feeding America храни над 37 милиона американци годишно.

Най-добрата новина на света е, че хранителна банка има вече и в България. Българска хранителна банка работи от началото на лятото и вече е раздала 50 тона дарена храна на близо 2000 души. Всяка седмица дарени и спасени от разхищаване кисели млека, олио, макарони, бисквити, ориз, месо отиват в склада на Българска хранителна банка и от там се разпределят до 22 партньорски организации, които хранят нуждаещи се хора. Знам го, защото и аз имам зрънце принос това да се случи. Не нося лично пакети с храна на многодетни майки или възрастни баба. Но доброволно помагам на хранителната банка с това, в което съм добра. Да се рекламира по-добре, да разбират повече хора за нея. Не уточних, че 90% от хората, които работят за хранителните банки по света го правят доброволно като мен. Доброволно дарена храна, доброволно събрана и доброволно раздадена – това е формулата, по която с много малко разходи (за логистика и администрация) могат да се раздават много големи количества продукти. За да се случи това обаче трябва много хора да даряват. И храна, и доброволен труд, и всякакви други ресурси.

Аз дарявам този текст. А вие?

Ако искате да направите дарение на Българска хранителна банка, пишете на contact@bgfoodbank.org

“Taste the waste” – гледайте, заслужава си.

И още малко факти от нас:

  • В страните членки на ЕС всяка година се изхвърлят около 89 милиона тона годна за употреба храна или 179 кг на човек,
  • Според Евростат в Европа 80 милиона души живеят под прага на бедността, от тях 30 милиона страдат от недохранване,
  • Според доклад на Европейската комисия до 50% от храната годна за употреба се изхвърля на различен етап от хранителната верига.

Коментари

  1. Много ми хареса началото и в тази връзка бих искал да споделя, че днес (17 октомври) брат ми има рожден ден (Поздравявам го, ако някога прочете този мой коментар). Днес пък отбелязваме “Международният ден за преодоляване на бедността” (Ако трябва да бъда честен – не знаех до преди минути). Все дни, за които ако не се споделя, никой няма да научи…

    С две ръце подкрепям инициативата “Българска хранителна банка” и при всяка една възможност ще споделям информация за да разбират повече хора за нея! За мое съжаление все още не мога да даря кой знае какво, но важното е че когато имам тази възможност – вече знам към кого да се обърна! 🙂

    Поздрави,
    Димо Георгиев

  2. Ужасно съм възмутен от отвратителното отношение към храната от хората, които посещават ресторанти или хранителни заведения от типа на К-експерс или която и да е друга сходна верига.
    Ще се запитате сигурно защо. Отговорът е прост и толкова елементарен, всеки ден като ходя в подобен тип заведения ме присвива сърцето как огромни количества с прясно приготвена храна в плата или недокосната оставена в таблите и наредена по скарите, бива изхвърляна с лека ръка в черните чували и се унищожава.
    Това е най-малкото неприемливо от енергийна и да не говорим за чисто екологичната и морална страна на въпроса.
    Това е храна, за която някой човек е дал енерия и частица от себе си и се е трудил с часове, понякога и от най-ранни зори да приготви тази храна за “теб” и накрая ти да я захвърлиш като дори не си я опитал, а просто си преценил, че си се наял с една салатка от 50 гр., защо си взимаш тогава другата храна и я похабяваш, нямам думи просто. Отвратително отношение не само към храната, но и към хората, които са се потрудили.
    Не е ли с пъти по-разумно тези плата, които не успяват да бъдат изконсумирани да се замразят и да се дарят на Хранителни банки и в последствие преразпределена към домове за социално слаби хора или продадена на намалена цена на някой следващ ден, едното замразяване не разваля вкусовите качества на повечето храни, а да не говорим, че на някои го и подобрява.
    Време е за една обстойна и силно мотивираща кампания за прокламиране на Хранителните банки не мислите ли?