Статия на Силвия Тулева, публикувана в рубриката на Горичка във вестник Дневник.
Екологична инфлация, или екофлация, е нов термин, тепърва навлизащ в икономическия ни речник, който обаче има потенциала сериозно да разклати устоите на съществуващите икономически модели. Екофлацията се определя като нарастващата цена на това да правиш бизнес в условията на променящ се климат.
Според изследване на Института за световни ресурси и консултантската компания A.T. Kearney в близките 10 години екофлацията ще окаже сериозно влияние върху печалбите на компаниите и цените на потребителските стоки вследствие на оскъдността на ресурсите и натиска от необходимостта за внедряване на устойчиви практики. Нарасналата консумация е довела до намаляване, разрушаване и заплахи над екосистемите, по-високите температури заплашват растителни и животински видове, а на много места консумацията на прясна вода значително надвишава запасите. Промените в климата и увеличаващото се население водят до пазарни промени и правителствени регулации.
Всичко това дава отражение върху бизнеса.
Инициативите по внедряване на устойчиви практики ще имат висока цена в краткосрочен план, тъй като компаниите ще трябва да трансформират различни процеси и аспекти от дейността си, за да посрещнат новите изисквания. В дългосрочен план обаче тези инвестиции ще си струват и могат да се окажат от жизненоважно значение за оцеляването на дадена фирма. Технологичните предимства, повишената ефективност, по-доброто разпределение на ресурсите не само ще допринесат за защитата на околната среда от страна на компаниите, но и ще им помогне да намалят разходите си и зависимостта си от оскъдните природни ресурси.
Тези нови тенденции представляват едно безпрецедентно предизвикателство към бизнеса, който се стреми да остане рентабилен, но и трябва да защити крехката околна среда, от която всъщност зависи. Според Института за световни ресурси и A.T. Kearney победителите в този нов световен ред ще бъдат онези фирми, които разбират последствията и трансформират бизнес принципите си така, че в основата да бъдат нуждите и изискванията за съществуването на устойчива околна среда.
Екофлацията има потенциала да засегне различни области и аспекти на бизнеса. Така например оскъдността на водните ресурси би довела до суши и безводие, които ще засегнат земеделските производители, рефлектирайки върху увеличаване на производствените разходи и намаляване на добивите.
Повишаващите се температури биха принудили производителите на замразени храни, превозвачите и търговците на нетрайни хранителни продукти да използват повече енергия за охлаждане.
Утвърждаването на стриктни квоти и данъци за емисиите парникови газове би оказало влияние върху всички логистични процеси в една компания. Така установените практики за евтино производство, при които един продукт обикаля няколко държави, в зависимост от цената на разходите за труд и материали вече няма да излизат толкова рентабилни.
Регулациите върху парниковите емисии и състоянието на водите са и предпоставка производствените компании да направят допълнителни инвестиции за инсталиране на пречиствателни станции и съоръжения или модернизиране на производствения процес.
Обезлесяването и неправилното стопанисване на горите би довело до по-високи цени на дървесината, а това ще окаже влияние не само на мебелното производство, но и на фирмите, произвеждащи различни плоскости, целулоза, изкуствени тъкани, хартия и опаковки.
Заплахите пред бизнеса вследствие на настъпващите климатични промени са сериозни, но въпреки това компаниите имат способността да измислят решения за намаляване на риска и да се възползват от реално съществуващите възможности за растеж, като далновидно се адаптират към новите пазарни условия.
А това може да стане, ако бизнесът разбере заплахите и зависимостите си от околната среда, като изследва как ценовите механизми са зависими от възникващите тенденции, свързани с околната среда, и когато е възможно, да търси заместители с по-малък екологичен отпечатък.