Форум Заедно: Иван Кожухаров за върховете, които можем да изкачим само заедно

Лекторите на Форум Заедно 2014: ИВАН КОЖУХАРОВ

Кажи ни, какъв човек трябва да си, за да се съберат 40-ина железни мъже и да искат да изкачат най-високия връх в Алпите (Мон Блан, 4810 м) заедно с теб. Въпреки че единственият начин да го направят, е да те дърпат през целия път в специално изработена шейна. И не само да искат, ами наистина да го направят, преди пет години. Да са изкачвали и други наши върхове, заедно с теб. И, може би, заради теб.

Превъртаме набързо лентата назад. Иван Кожухаров катери от 15-годишен, планина след планина, връх след връх, взима все по-опасни и по-екстремни трасета. На 1 август 1990 г. голямо скално срутване на връх Пти Дрю във френските Алпи се стоварва върху тяхната свръзка. Някои загиват. Лекарите във Франция не дават големи надежди за Иван. Той тогава е на 25. Спасителният хеликоптер продължава към Женева. Там, десет години и десет операции по-късно, Иван започва отново да катери. Както и да лети с парапланер. Винаги заедно със и благодарение на приятелите.

Иначе в живота си на ниското, Иван Кожухаров работи в сферата на финансите. Владее четири езика. На всички от тях говори тихо, почти шепнешком (спомен от „сръчни лекари“). Но казва, че не е нужно да си викаме, за да се чуем. Казва също, че сам по себе си животът няма особено голям смисъл. Ние сме тези, които трябва да открием смисъла на своето съществуване и да го изпълним с ценности и съдържание. И че в огромна степен това зависи единствено от нас самите.

––

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
През историята на нашето изкачване на Мон Блан през 2009 г. ще споделя мои виждания и убеждения.

Откъде идваш?
Ей от там. Досега винаги са били едни безспирни битки, борби със системи, с неподходящи условия, с различни проблеми и с най-разнообразни говеда. Същевременно, всичко досега бе наистина интересно. Радвам се, че преодолях много, че успях да стигна до тук, че познавам и съм работил с много истински и невероятно качествени хора.

Какво си оставил зад гърба си?
Доста интересен и необичаен бе пътят досега. Като се обърна назад и като видя всичко, през което съм преминал, си казвам: Уауу… Но всъщност по-важното и по-интересното е това, което предстои.

Къде те намираме?
Това е Божа работа. Някъде към началото на втората половина май.

Накъде отиваш?
Като всеки човек продължавам да вървя напред, да работя, за да постигна целите си, да се забавлявам и да се опитвам да подобря нещата, които зависят от мен.

Като какъв човек би искал да те запомнят внуците?
Такъв, какъвто съм.

Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно“?
Не е толкова просто да живеем заедно. Това е нещо, на което хората се възпитават още от малки, в семейството, в училището. И по-нататък това продължава в личния живот и в обществото. Свързано е с осъзнаването, че не си центъра на вселената, че има много други като теб, че уважението и зачитането на чуждия интерес ще гарантира твоя интерес и още много други неща. Това са принципи, правила и норми на поведение – отговорност, респект, консенсус, равноправно третиране, коректност – които са осъзнати и приети. На лично ниво те ни позволяват да работим и живеем успешно, като в по-широк план гарантират функционирането на обществото. Това осигурява рамката и правилата, в които се вместват перманентните борби на лични и обществени интереси. Без това всичко отива по дяволите. За това няма ръководство, то се учи цял живот.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Да беше само камъчето… Каруцата може да бъде обърната от хиляди други неща, включително (най-често) и от каруцаря… Но, да, трябва да се гледа и за камъчетата.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Не мисля, че едното е автоматично свързано с другото. А и не мисля, че има някаква рецепта. Струва ми се, че за да е наясно със себе си, човек трябва да натрупа достатъчно опит и най-вече да има куража да се изправи сам срещу себе си.

Коя българска поговорка би пренаписал?
Честно да кажа, не знам. Имаме стотици уникални и невероятно точни поговорки. А ако трябва да се закача усмихнато, бих казал, че ако не са установени правилата и ако дружината не знае как и не иска да живее заедно – Сговорна дружина, слепи ги ражда.

Ако можеше, на кого би влязъл в кожата?
Не знам дали имам желание да влизам в кожата на когото и да било. Достатъчно ми е интересно и имам да правя още много работи в мойта кожа.

Заедно сме…?
Можем да бъдем много силни и ефикасни. А също и тотално обратното. Зависи за какво и по какъв начин сме заедно.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>



Warning: Use of undefined constant wp_related_posts - assumed 'wp_related_posts' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/biobgx6f/gorichka.bg/wp-content/themes/gorichka/single.php on line 53

Коментарите не са позволени.