Днес президентът на България е повикал представители на всички парламентарни партии на консултации, в които да бъде избран правилният въпрос за предстоящия референдум „Белене“. Знаем колко е трудно да се пишат хубави въпроси с ясни отговори и за това решихме да помогнем като съберем най-доброто от социалните мрежи. Ето един лек и бърз Топ 5.
1. Вие не сте ли против АЕЦ Белене?
[х] – Да, не съм против
[х] – Не, не съм против
2. Бихте ли дали 2 000 лева за всеки член на семейството, за да съберем пари и да построим АЕЦ Белене?
[х] – Пет пари не давам.
[х] – Ум се с пари не купува.
3. Ясно е, че нова АЕЦ няма как да има, но да продължим ли да даваме пари за проучвания на избрани от нас фирми?
[х] – Да, благодаря ви.
[х] – Не, няма проблем, продължавайте.
4. Притесняват ли ви радиациоактивни отпадъци, които остават активни за следващите 200 000 години?
[х] – Да, но нали руснаците ще си ги вземат.
[х] – Не, стига да не са пред дома ми.
5. Защо според вас опряхме до референдум?
[х] – Защото идват избори.
[х] – Защото нямате по-добри идеи.
Аз съм за въпрос №1 🙂
Абсурдно е, че при растящи цени на електроенергията Канадската провинция Онтарио се принуждава да изнася свръхпроизводството си на ток към съседния щат Ню Йорк, като му плаща, че го приема! Това излиза по-евтино отколкото да спре или намали работата на ядрените си централи.
Защо плащаме на Ню Йорк да вземе електричеството ни?
Още една мрачна страна на зависимостта ни от тромавата ядрена енергия.
Статия от Jack Gibbons, Why are we paying N.Y. to take our electricity? Toronto Star August 6, 2012
Ако сте електрическа компания, действаща в щата Ню Йорк, през последната година сте получили десетки парични преводи от провинция Онтарио за това, че взимате ток от нея.
От друга страна, ако сте жител на Онтарио, прогнозата е, че сметката ви за ток ще расте и расте. Какво се случва тук?
Просто казано, оказва се, че Онтарио разполага с огромен и неповратлив излишък от произведена енергия по две противоположни причини: добра – повишена ефективност в потреблението и лоша – прекомерни инвестиции в ядрени мощности.
Всъщност по-евтино е да се плати на съседите да вземат нашия ток отколкото да се намали производственото темпо на бавно реагиращите ядрени реактори. Според проучване на Независимия електро-системен оператор IESO (Independent Electricity System Operator, б. пр.) свръхпроизведената енергия за следващата 2013 година ще нарастне до степен че цялостният капацитет за производство ще надвиши потреблението с цели 56%.
Като следствие реалната пазарна цена на електроенергията е вече паднала до малко над 2 канадски цента за киловатчас. Но жителите на провинцията се охлаждат денонощно, борейки се с особено горещото тазгодишно лято или отопляват домовете си през студовете, така че в крайна сметка плащат много над 2 цента (от 6.5 до 11.7 цента в зависимост от часа, б. пр.). Причината е, че правителството въведе т.н. „глобално регулиране на цената” за изравняване на разликата между пазарната цена на ел. енергията и реалната стойност на производството и. Скритият „злосторник” тук е ядрената индустрия, която изяжда около 45% от платеното от потребителите „глобално” допълнение към цената.
Може би да имаме голям излишък на енергия звучи добре, но от голямо значение е какъв е неговият произход и вид. Тъй като почти цялото свръхпроизводство идва от ядрените централи и ще продължи да се увеличава след оптимизацията и скъпоструващите ремонти в АЕЦ „Брюс” (Bruce Nuclear Plant, б. пр.) държавата е задръстена с количества енергия от извънредно негъвкав тип. Според IESO всеки реактор след спиране трябва да остане изключен от мрежата между 48 и 96 часа (в зависимост от вида му). Така че за всеки ядрен оператор самото посягане към спирачния бутон „off” е невъзможен и абсурден сценарий, който трябва да се избягва на всяка цена. Еднакво трудно е и да се намали силата на реактора. За сравнение една вятърна турбина може да бъде изключена за секунди, еднакво лесно е и за газова централа да реагира на сигнали от потреблението или пазара.
Радостно е, че свръхпроизводството предлага и няколко възможности за сваляне на цената на енергията. Първата е да приключим със започналото затваряне на нечистото производство от въглищните централи на провинцията. След като със сигурност токът от тях не ни е нужен, за какво да плащаме $367 милиона годишно на Ontario Power Generation (енергийният регулатор, б. пр.) само за лукса да ги държим в резерв за случай че изведнаж нуждата от енергия ни се удвои (равносилно на дългоочакваното откриване на живот на Марс). Ето спестяване от 2 процента в сметката ни за ток.
АЕЦ Пикеринг (the Pickering “A” Nuclear Station) междувременно стана носител на съмнителната „слава” на рекордно по себестойност ядрено производство в цяла Северна Америка. Тази остаряваща, уязвима за аварии централа е двойна заплаха – за финансите и за сигурността на населението. Извеждането и от нейната мъчителна борба с работата би било най-благородният жест към онтарийския потребител и данъкоплатец. Затварянето на АЕЦ Пикеринг ще свали цената на електричеството с още 5 процента.
Но, ще запитате, какво ще стане ако икономиката ненадейно „превключи” на висока скорост? Няма ли да ни трябват тези мощности? Всички експерти отговарят с „не”. От 2005 г. насам потреблението на ел. енергия в Онтарио е спаднало с 10%. Причините са в широк диапазон – от текущите подобрения в ефикасното потребление (оборудване, уреди, осветление) до намаляване на дела на тежката индустрия в Онтарио (по всичко изглежда необратима тенденция).
Като се започне с North American Electric Reliability Corporation (Корпорация за Североамериканска електрическа надеждност, б. пр), отговорна за континенталната мрежа и се завърши с Association of Мajor Power Consumers in Ontario (Асоциацията на главните потребители на енегия в Онтарио, б. пр.) всички са единодушни, че потреблението ще се задържи на сегашните нива или ще спада за следващите най-малко 8 години.
Това ни насочва към най-важната измежду всички възможност за намаляване на цената на електроенергията: Понастоящем правителството на Онтарио все още има намерение да вложи десетки милиарди в нови ядрени мощности. Замразяването на този план с фокус в миналото би произвел драматичен ефект за намаляване на цените в бъдещето, замествайки го с опции с повече сигурност и взаимозаменяемост като например увеличен дял на високоефективните централи, съчетаващи топлоелектрически и енергопроизводителни функции, като пренос на по-евтина енергия от ВЕЦ-овете на Квебек, както и повишаване на ефективността и разумното използване. В това последното нашето общество има да извърви дълъг път, за да стигне конкурентите си.
Да си припомним, че всеки ядрен проект на Онтарио в миналото е завършвал със солидно завишаване на първоначалния му бюджет и ще се уверим, че двойното залагане на ядрената карта ще доведе нашите сметки за електричество да ударят в тавана.
Авторът Джак Гибонс е председател на Ontario Clean Air Association ( Сдружение за чист въздух на Онтарио, б. пр.).
Превод Васил Попвасилев