Юлиан Попов е председател на Европейския институт за ефективност на сградите (Брюксел), старши политически съветник на Европейската климатична фондация, член на консултативните бордове на румънския тинк танк Energy Policy Group, REKK (Будапеща) и на Climate KIC и член на Настоятелството на Нов български университет. Бил е служебен министър на околната среда и водите и съветник по енергийната сигурност на президента. Автор и съавтор на няколко книги, сред които и “Суперелектропреносните мрежи на Европа”. Два пъти е класиран от EURACTIV като един от най-влиятелните гласове в енергийната политика в Европа.
– Г-н Попов, в момента “Зелената сделка” не е тема в България. Преди кризата с коронавируса се говореше като за нещо, което ще доведе до загуби и безработица. Положително говорене нямаше. Какво е “Зелената сделка”?
– “Зелената сделка” е няколко неща. Тя е нов бранд на действащи от дълго време икономически и климатични политики. В същото време тя е заявка за намаляване на въглеродните емисии с 55% спрямо 2030 година, което е в съответствие с приетата от всички държави цел за въглеродна неутралност на ЕС през 2050 година. Сега целта е формално 40%, но реално е 45-47% заради вече приетите цели за енергийна ефективност и възобновяема енергия. Зелената сделка е също и политика за модернизация на европейската икономика. Тя ще създаде проблем за определени сектори, но само ако страната ни няма стратегия за справяне със страничните ефекти на ускорения прогрес. Така изглеждаше “Зелената сделка” преди коронавируса. В началото на пандемията настъпи известно затишие по отношение на “Зелената сделка”, но сега тя се върна в дневния ред и се обвързва с цялата възстановителна програма на Европейския съюз, която на практика се превръща в една разширена “Зелена сделка”.
– Има различни оценки от „Осанна“ до „Разпни го“. Говори се за едва ли не нова парадигма и смяна на мисленето, до другия полюс, че това е най-голямата глупост, с която ЕС ще се самоубие…
– Например въглищната индустрия, не само в България, но и в цяла Европа, е в тежък упадък. Миналата година – 2019, производството на електроенергия от въглища е спаднала за година с 19%. Това е огромен спад. “Зелената сделка” обаче още я няма. Тя не е договорена. Така, че проблемите, които са свързани с въглищната индустрия предхождат онова, което наричаме “Зелена сделка”. Става въпрос за един много, много продължителен процес, който може да се проследи 10-15 години назад, а може да се проследи дори до 70-те години, когато европейските държави реагират на Арабското ембарго и започват да налагат политики за намаляване на зависимостта от фосилни горива. Можем да си изберем различни дати за начало на тези политики. В никакъв случай не става дума за нещо, което се е случило миналата година, тази година или пък ще се случи догодина. Заедно с икономическите и климатичните политики Зелената сделка ни изправя пред друг важен въпрос – Европа изостава в сферата на индустриалните и енергийните иновации от САЩ, от Япония и от Китай. Една от причините е по-бавното развитие на нисковъглеродните технологии. Погледнете германската автомобилна индустрия – тя може да бъде съсипана от това, че в Америка се появи Тесла, в Япония се появи Тойота Прус, а в Корея и Китай производството на електромобили напредва много. Част от това, което сега наричаме “Зелена сделка”, е как Европа да се върне обратно във водеща позиция в този сектор. Преди 2-3 години се създаде т.нар European Battery Alliance, именно с идеята да се стимулира сектора на батериите, на изследвания в сферата на съхранение на енергията, за да може Европа да се конкурира със страни като Корея, Китай, Япония и САЩ. Защото сме назад. Подобни примери има соларната и вятърната енергетика, електропреносните мрежи, където Китай е вече абсолютен лидер и други технологии. Европа все по-често си задава въпроса: Как да догоним китайците и всички останали? И това е част от “Зелената сделка”.
– Противниците на “Зелената сделка” твърдят, че алтернативните енергийни технологии още не са достатъчно развити, за да бъдат конкурентноспособни на фосилните горива. Така ли е това?
– Почти всяка новоизградена възобновяема мощност е по-евтина от почти всяка новоизградена конвенционална мощност в пазарната среда не Европейския съюз и на почти всяка страна, която спазва съвременни стандарти на сигурност и чиста околна среда. Преди година търг за соларна енергия в Португалия стигна цена под 15 евро на МВч. Наскоро в Албания се проведе търг за 150 МВ соларна мощност. Цената стигна 25 евро на МВч. Това са необичайно ниски цени, но това е ценовата посока, в която се движат възобновяемите енергийни източници. Средната цена на германския пазар на електроенергия за ден напред беше малко над 36 евро 2019 година. В същото време нова въглищна мощност в Европа трудно може да падне под 80 евро, а ядрена – под 100 евро.
– А проблема със съхранението и балансирането на електроенергията?
– Електроенергетиката е комплексна система и се усложнява все повече. Ако изградим 100 мегавата соларна мощност, това не значи, че трябва да осигурим батерии, които да гарантират, че тези 100 мегавата могат да осигуряват електроенергия постоянно. Това би било проблем. Но когато те бъдат включени в енергийната система, те се балансират по различни начини. Батериите е един от многото. Те могат да се допълват с хидроенергия, с хидросъхранение – ПАВЕЦ, с управление на потреблението и с множество други технологии, десетки други технологии. Освен това, ние ставаме част от един интегриран европейски пазар. Така че, когато изградим 100, 1000 или повече мегавата соларна мощност, тя влиза в един много широк пазар, който се разпростира от Балканите до Германия, Турция и т.н. Когато се разпространи на много голяма територия балансирането на възобновяемата енергия става по-лесно, заради различните климатични условия и различното потребление.
– В някои страни обаче по-високият дял на възобновяема енергия доведе до много високи цени за потребителите.
– Да, това са страните, които навлязоха много рано с големи ВЕИ мощности. Обичайният пример е Германия. Но Германия значително увеличи износа си на електроенергия и поддържа едни от най-ниските цени на едро на електроенергия. Да погледнем Великобритания, която навлезе във ВЕИ сектора по-прагматично. Преди 8 години 40% от електричеството на Великобритания беше произвеждано от въглища, горе-долу колкото е у нас сега. В последните 2 месеца въглищното електропроизводство на Великобритания е нула. Това са 40% въглищно производство, премахнато в рамките на 8 години, без това да се отрази на сметките на тока.
– Какво е бъдещето на Маришкия регион, защото говорим не просто за едни ТЕЦ-ове, а за бъдещето на десетки хиляди работни места?
– Бъдещето на Маришкия регион зависи от няколко фактора. Единият е правителството, другият е местната власт, третият са фирми на територията на Марица – Изток и четвъртият са профсъюзите. Марица – Изток е един изключителен регион за развитие на новите индустрии. Това е нещо, което защитаваме и написахме един политически бриф, който обсъждаме с Комисията – за въглищния регион с много висок потенциал за новите индустрии. Първото нещо, което трябва да се направи за Марица-Изток е да се разработи интегриран план за бъдещото му развитие и в никакъв случай да не се допуска разграбването му на парче. Подобна фрагментация ще унищожи потенциала на региона, няколко фирми ще се облагодетелстват и с това ще приключи историята на този ценен потенциал. В такъв план естествено трябва да се включи като първа стъпка изграждането на големи соларни централи – става дума за гигавати, не за 50 или 100 мегавата.
– Говорим за използване на опустинените райони от въглищните мини?
– Да. Земята в Маришкия басейн не може да се използва за селско стопанство. Тя има един собственик – държавата, която може да разполага с тази площ и така рязко да съкрати разходите и времето, за което подобна инициатива да започне да се реализира. Там е съсредоточена най-силната електропреносна мрежа, което допълнително съкращава разходите. Докато се стигне до няколко гигавата соларна енергия, няма нужда от изграждане на допълнителна инфраструктура, тя просто се изгражда и се закача. Докато соларната енергия, сама по себе си, не създава много работни места, след като е построена, тя създава работни места, докато се строи. Ако се направи десетгодишна програма за изграждането на такива мощности, за тези 10 години ще се осигурят много работни места. Но това е само един компонент от бъдещето на Марица-Изток. Успоредно със соларната мощност могат да започнат да се изграждат мощности за производство на чист водород. Именно това е комбинацията, към която трябва да се стремим и която би била подкрепена от “Зелената сделка” и Европейската комисия по принцип.
– Става въпрос за производство на водород чрез соларна енергия?
– Да. В контекста на климатичните политики говорим само за производство на зелен водород, тоест на водород от възобновяема енергия. Производството на водород е един вид на съхранение на енергия и Марица-Изток предлага много добра потенциал заради голямата си площ и възможността да се произвеждат значителни количества водород от евтина соларна енергия. Но това е само една част. На тази територия могат да се изградят различни системи за съхранение на енергия, с батерии, електротермално съхранение (ETES) и други. Инсталирането на батерии за съхранение на електроенергия е основният бизнес на AES (щатската компания, собственик на ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ и ВяЕЦ „Свети Никола“ – бел. авт.), тоест фирмата е вече там, на място. В Марица-Изток могат да се изградят всички нови индустрии и на практика районът да процъфти. Основен актив на този район са и самите хора, които са инженери и техници с висока квалификация и които са още една причина да се опитаме да привлечем инвестиции в новите нисковъглеродни индустрии.
– Освен пряко енергийните предприятия, какво друго може да се изгради там според Вас?
– Марица-Изток може да се превърне в клъстер на нисковъглеродните индустрии и да привлече и производство на батерии, електромобили, електрически автобуси, тролейбуси, изолационни материали, термопомпи, компоненти за соларната и вятърната енергетика и много други. Това са чисти индустрии с много по-висока добавена стойност, по-привлекателни, инженерно базирани. Така всички работещи в региона, които биха искали да имат работа, биха могли да останат там. Не само те, но и техните деца, защото това са неща, които са привлекателни за млади таланти и млади хора. За мен бъдещето на Марица-Изток е изключително позитивно и светло в случай че има позитивна нагласа от страна на компаниите, правителството и местната власт.
– Мислите ли, че правителството осъзнава какво е “Зелената сделка” и има ли планове?
– Българското правителство заяви крайно консервативна позиция по отношение на “Зелената сделка”, която според мен е жертва на недостатъчна договореност и разбиране с профсъюзите и с местната общност, главно в Марица. Правителството се противопоставя на по-амбициозните цели на “Зелената сделка”, което е разбираемо от една страна, но от друга поставя България в една много неизгодна преговорна позиция. Много по-добре е България да каже: “Да, добре. Ние ще се съгласим с тези цели, но имаме условия и искаме тези, тези и тези индустрии да бъдат подкрепени”. Тези цели ще бъдат наложени така или иначе, защото ние сме се съгласили с целта за 2050 година. Сега трябва да изградим интегриран план за региона и да преговаряме с Европейската комисия и с бизнеса. Европейската комисия до най-високо равнище има голям интерес от подобен проект, но топката е при нас. В момента българското правителство е заело една много предпазна позиция – ние сме против, защото нещо може да се случи. Това е разбираема, но не е особено перспективна позиция, надявам да я преодолеят.
– Можем ли да обобщим, че ако правителството си постави амбициозни цели, България и хората ще спечелят от този преход? И обратното, ако има ниски цели и консервативен подход, ще загуби?
– Да. Категорично. Макар да не е толкова просто. Въпросът не е в това правителството да заяви: „добре, подкрепяме целта от 55% намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. и всичко да потече по мед и масло“. Това, което правителството трябва да направи, е да подкрепи тази цел, но и да създаде среда за новата икономика. Такава среда съществува в някаква степен, защото много неща, свързани с новата икономика ги има в България. Българските фирми в соларния бизнес са изключително успешни по света. Български фирми са инсталирали 6-7 пъти по-голям капацитет соларна енергия извън България, отколкото целия капацитет, изграден в България. България е четвъртият най-голям производител на велосипеди в ЕС. Пловдив е столица на производството на велосипеди. Започва производството на електрически превозни средства. България има много сериозно развитие в производството на батерии. България е вече признат регионален лидер в дигиталните технологии, а дигитализацията е тясно свързана със зелената сделка. Това, което правителството трябва да направи, е да създаде условия точно този вид индустрии да се разрастват от само себе си, не да ги създава, а да създаде условията за да бъдат привлечени още инвестиции в тази посока. Тогава хората ще спечелят много. Ще спечелят работни места, ще спечелят индустрии с много по-голяма принадена стойност, ще спечелят инвеститорски интерес от съвсем различна категория от тази, която в момента съществува. България ще спечели по-чист въздух, по-ефективен транспорт, комфортни жилища и ще стане привлекателна за талантливи хора, за млади хора, предприемчиви хора. Демографският проблем в България няма да се реши с повече раждания, по-евтини памперси и други подобни социалистически мерки. Той ще се реши с по-привлекателна инвестиционна и жизнена среда и с по-висок жизнен стандарт. Това именно предлага „Зелената сделка“ в комбинация с възстановителния пакет.
Източник: OFFNews