Лекторите на Форум Заедно 2014: АРХ. ПЛАМЕН БРАТКОВ
Гледа на архитектурата като на „добър роман“ и с всяка сграда разказва истории. Някои от най-добрите, които е разказал заедно с колегите си от Aedes Studio, се казват Жаклин, Urban Modul и Red Apple. (Когато специално Жаклин се появи на бул. „България“ 60 в далечната 2007 г., минувачите забавяха крачка и се обръщаха след нея като след фатална жена, тя си отнесе моментално два приза от конкурса Сграда на годината у нас и една номинация за може би най-престижната европейска награда за съвременна архтектура Мийс ван дер Рое. А Aedes въобще не спряха дотук.)
На града Пламен Братков гледа през силно критичния поглед на Група Град или „архитекти за позитивна промяна на обществената архитектура в България“. Представляват изцяло мъжка банда от дръзки и яростни, (относително) млади архитекти, за главите на които вероятно главният архитект на София е обявил награда. Шегуваме се, те просто наистина умеят да обясняват чудесно защо новата „Витоша“ е боза. И как градоустройството ни ще продължава да прилича на серия варварски набези, докато се случва тихомълком в нечий кабинет.
__
Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
За Града и живота ни с него.
Откъде идваш?
Отдалеч.
Какво си оставил зад гърба си?
Успял съм да повдигна завесата.
Накъде отиваш?
Надалеч.
Къде те намираме?
В началото.
Като какъв човек би искал да те запомнят внуците?
Като добър човек.
Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Крачка назад.
Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно?“
Виж другия.
Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Недоверието.
Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Нищо от себе си.
Ако можеше, на кого би влязъл буквално в кожата?
В кожата на Орешарски, за да си подам оставката.
Заедно сме…
… пъстри.
__
Форум Заедно
27 април 2014
Еь, голямо самочувствие в това момче. Ето самочуВствието е първото нещо, което трябва да загуби в себе си. Да е жив и здрав.
Ами не съм естет или поне не претендирам да налагам естетични норми на околните, но посочените сгради са чудовищно грозни, Жаклин и Червената ябълка, в които съм гледала жилищни имоти, са анти-функционални и непригодни за жилищни цели. Червената ябълка е кацнала буквално върху два булеварда, на супер натоварено кръстовище, а частта й, която не е върху пътя, гледа на север.
Самочувствието е нещо лошо така ли? Този архитект работи само с частни инвеститори. Хората му доверяват инвестицията си. Да те избират в условията на свободен пазар си е доста реална основа за самочувствие. Сложете го това на фона на толкова корумпирани архитекти на държавна работа, които изнудват инвеститорите да проектират при жените и децата им или при разни приятелски фирми. Тук е доста по-просто – на вас ако са ви чудовищно грозни сградите му просто няма да си проектирате при него.
Не мисля, че хубавите сгради са тези които гледат на юг например.
Аз мисля, че и двете сгради са страхотни и нищо не е съвършено, а стремежа е в развитието.
Не съм гледала „жилищни имоти“ в посочените сгради, но намирам че всяка следваща работа на „човека с голямото самочувствие“ е по-добра.
Red Apple е страхотна.
Аз съм естет, архитект и е страхотно хора с качества, като арх. Братков да говорят и споделят мисли и опит.Градът ни ще стане по-шарен, по-разнолик, защото работата ни е като на портретиста – показва лицето на собственика.