Шест неща, на които ни научи Ивон Шуинар от “Patagonia”

Ивон Шуинар е основател на “Патагония”. През 2007 издадохме книгата му „Пусни народа ми да кара сърф“, а съвсем скоро ще представим и втората му книга „The Responsible Company“ на български, в издание на Жанет 45.

 

1. ОПТИМИЗМЪТ Е ЗАГУБА НА ВРЕМЕ

Изобщо не съм оптимист. Тотален песимист съм. Навъртам се наоколо вече достатъчно дълго (Ивон е на 74 години) и си общувам с умни хора, знам, че губим. Във всеки един аспект, губим. В САЩ спасяването на планетата беше, мисля, на 19-то място в приоритетите на хората, сега е на 4-то. Номер 1 е личната сигурност. Ние сме нация от… уплашени хора. Вижте всички тези, които искат да въоръжат цялата страна. Искат да им е позволено да влизат в ресторанти с оръжията си и това е, защото са страхливци.

Всяка империя се сгромолясва. Американската вероятно е тръгнала натам вече. Природата не обича империите. Не обича скупчвания на едно място, не обича монокултури. Винаги се опитва да създаде разнообразни видове. Иска всичко да бъде разпръснато. А ние постоянно се опитваме да задържаме всичко.

Мисля, че важното е да отглеждаме внуците си така, че да усещат връзката с природата. Човек защитава това, което обича. А ако обичаш природата, ще искаш да я защитаваш. Това е един от проблемите ни, липса на природа в нас. В Ню Йорк е пълно с гангстерчета, които се страхуват да стъпят в Сентръл парк заради катеричките, които живеят там. Толкова са отдалечени от природата. Така че най-доброто, което мога да направя за внучката си, е да й осигуря живот на открито, колкото е възможно повече.

 

2. НЕ УСЛОЖНЯВАЙТЕ

Едно от нещата, в които искрено вярвах, беше идеята за простотата, че животът винаги трябва да се движи към опростяване, не усложняване. Когато видя някой с най-простата дъска да сърфира изумително, по-добре от 99% от сърфистите, си мисля: „Фантастично. Само така!“. Това е, което трябва да правим, стига с тези технологични подобрения. През 70-те се приемаше, че този, който успее да се сдобие с най-много играчки преди смъртта си, е победителят. Грешка, точно обратното е. Би трябвало цялото това оборудване да бъде заменено от познания и опит. Много обичам да гледам такива спортисти, които опростяват. Около 6 пъти съм минавал Ел Капитан – а сега някои от тези маршрути, които ни отнемаха по 10 дни за катерене, ги минават саостоятелно пичове без въже, по шорти. И успяват да слязат обратно преди обяд даже. Това е абсолютно фантастично. Радвам се, че не са мои деца, но това е посоката, в която трябва да се движим.

 

3. ИЗКАЧВАЙ ВСЕКИ ВРЪХ

Има изкачвания, които никога не съм си помислял да предприема, а ми се иска да бях, особено в Алпите. Често се катерех там. Нали знаете, като например северния склон на Айгер? Ще ми се да го бях изкачил. За мен е нещо като събирателен образ на всичко, което харесвам в катеренето. Съжалявам, че не успях, но като цяло се старая да не гледам назад.

1973 г.; снимка: Том Фрост



4. ИЗМАМНИЦИТЕ НИКОГА НЕ УСПЯВАТ

Всички искаме да хитруваме. В катеренето има толкова много начини. Можеш да минеш маршрут, по който са вървели 50 пъти преди теб и всичко, което трябва да направиш, е да следваш следите от тебешир, които ти казват къде точно да си сложиш ръцете и краката. Не мога да си представя да минавам така, защото не мога да понасям да ми казват какво да правя. Искам сам да си го измисля. Гледам хората, изкачващи Еверест – имат си някой в Австралия, който всеки ден им дава прогнозата за времето, дефакто той им казва дали да тръгват или не. Има стотици стълби, хиляди метри фиксирано въже, шерпи отпред и отзад. В сърфирането има много малко начини да хитруваш. Така че мисля, че е най-чистият спорт, който съществува, но и най-трудният. Не знам никой друг толкова труден, колкото сърфа.

 

5. КОНСУМЕРИЗМЪТ УБИВА

Причината, поради която не се изправяме срещу проблемите си с околната среда е, че ние самите сме проблемът. Не е корпорацията някъде там, не са правителствата – ние сме. Ние сме тези, които казват на корпорациите да произвеждат още и още неща, да ги правят колкото се може по-евтини и еднодневни. Вече не сме граждани. Ние сме потребители. Така трябва да се наричаме. Същото като да си алкохолик и да го отричаш. Ние отричаме, че всеки от нас е проблемът. И докато не се изправим срещу това, нищо няма да се промени. Така че има движение за опростяване на живота: купувайте си по-малко неща, притежавайте вещи с високо качество, които траят дълго и са мултифункционални.  Аз лично карам стари коли, дрехите ми от Патагония са на много, много години. Почти нямам нищо ново. Старая се да водя много простичък живот. Не съм консуматор на нищо. И предпочитам да спя на нечий под, отколкото в хотелска стая.

 

6. „БАВНОТО“ ПЪТУВАНЕ Е ВАЖНО

Пътуванията, които помним са тези, които са продължили дълго време. Хората сега пътуват бързо, взимат си 1 седмица, отиват в Европа – тези пътувания не се помнят особено много. Но ако трябваше да прекосите континента или да пътувате с лодка, ще е съвсем различно. Нашето пътешествие до Фитц Рой продължи 6 месеца и за това време ни се случиха всякакви приключения, от спане на земята в Гватемала и събуждане с дуло до главата, много неща се случиха. Беше наистина важно пътуване в моя живот.

Източник: Good Is


Коментари

  1. Чудесна статия и много хубави мисли. Много ми хареса, само бих ви посъветвала да сложите кавички на “Патагония”, за да се разбира, че става дума за търговска марка, а не за географски район.

  2. A кога точно ще издавате The Responsible Company? 🙂

  3. Всичко това до голяма степен са ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ. каквото и “разумно потребление”, “пестеливост” и пр. шменти-капели да има при СЕДЕМ МИЛИАРДА население, което се увеличава непрекъснато в аритметична прогресия (а може да стане и с геометрична) няма абсолютно никакъв шанс за запазване на природна среда извън малки зони. Никой не иска да изрече очевидното – за да има Природа, хората трябва да са поне 3-4 пъти по-малко и намаляването на броя трябва да стане МНОГО РЯЗКО. Кой каквото и да приказва – това е единствения изход. Как да стане?… Явно за повечето хора отговора ще е неприятен. 😉

  4. Значи казва, че консумеризма убивал, ама иначе и той продава и то доста скъпички стоки, дето повечето като нас обикновените хора няма никога да докоснат. Няма да стане така, ако не искаме консумеризъм, трябва да спрем да се мъчим на всяка цена да продаваме. Трябва да започнем да споделяме, заменяме, ремонтираме и рециклираме. Там е началото на пътя.

  5. Даа, пътят е важен, а не крайната цел! Успех, патагонец, без кавички и никага да не спираш!