Без радио не мога: балет в метрото

Какво правите докато чакате метрото?

Каквото и да правите със сигурност не включва да махате на непознати, да слушате музика с тях, да заставате във всякакви смешни пози или да мерите с крачки перона. А може би е по-забавно от рутинното седене и гледане в краката?

Без радио не мога

Горните странности може би сте забелязали тези дни на станция „Вардар“, като част от проект под името “Без радио не мога”.  Това е специално създадена радио програма, която дава на случайни минувачи да приемат ролята на разпръснати радиослушатели и да се замислят за несъзнателно наложените правила и норми на поведение по време на градското пътуване.

Участниците получават портативен радиоприемник, чрез който приемат различни инструкции. Организаторите предизвикат минувачите към най-неочаквано поведение в публичното пространство.

 

Всичко това се случва на метростанция Вардар на софийското метро на 6 декември – от 10.00, 12.00, 18.00, 20.00 ч. и на 8 декември – от 12.00, 14.00, 18.00, 20.00 ч.

Поговорихме си с Миалена Халваджийска, координатор на проекта в Асоциация „Информбюро“.

Горичка: Как ви хрумна идеята?

Миалена: Радио пърформансът „Без радио не мога“ е дело на артистите от Асоциация „Информбюро” и се случва като част от Фестивала за изкуство в публично пространство “Западен парк”, организиран от фондация “Credo Bonum” с подкрепата на Столична община. Историята, която стои зад тази идея обаче е доста по-дълга и може да се отнесе към 2011 г. Тогава в рамките на шестото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” немската формация ЛИГНА представи радиопиесата „The New Man”. Колективен автор и участник беше публиката. Беше голямо приключение и удоволствие за всички, а интересът бе толкова голям, че не всички, които искаха да се включат успяха заради ограничения брой места. Още тогава се появи идеята да направим по-късно нещо заедно. Така че, от една страна, „Без радио не мога” е един малък плод на тази идея, която ще се развие през 2013 в нещо по-голямо. От друга страна, Стефан А. Щерев – основател на „Информбюро”, както и автор и продуцент на „Без радио не мога”, е роден и израснал в кв. „Гевгелийски” и е бил пряк свидетел и слушател на строежа на метростанция „Вардар”. Вероятно шумът от забиването на чукове все още отеква в съзнанието му и чрез този интерактивния пърформанс „Без радио не мога” иска да замени тези спомени с по-приятни.

Горичка: Какво очаквате от хората?

Миалена: Едно от големите ни желания е хората да се осмелят да прекрачат границите, които сами очертават около себе си, да погледнат на градските пространства по различен начин, да наблюдават повече света около себе си. Замислете си каква част от тези хора, които минават ежедневно поне по два пъти през метростанция „Вардар”, са се оглеждали, колко от тях могат да кажат има или няма колони на перона. А колко ли биха погледнали на една метростанция като на едно алтернативно пространство за изкуство? Колко биха се осмелили да се включат в едно такова случване и за 14 минути да нарушат рутината на ежедневието? Ето това са неща, които би ни се искало да променим или поне да положим някакви основи за тази промяна. Много би ни се искало да се случи.

Горичка: Коя е най-странната реакция до сега?

Миалена: Много от хората, които слизат от метрото, предполагат, че продаваме нещо. Особено дядовците. Идват, оглеждат и любопитстват, питат ни „Какво продавате”, „Какво се случва тук?”. Имаше едно момченце, което при едно от разиграванията мина много демонстративно и започна да се кръсти. Вероятно много сме го учудили, усмихвайки се и подскачайки радостно на перона, докато посрещаме пътниците от следващия влак. Имаше и хора, които предложиха да донесат меда, който правят и заедно с радиата и него да продаваме. За съжаление се наложи да ги разочароваме.

Видео от първите престрашили се:

Проектът се реализира от Асоциация „Информбюро“ – Стефан А. Щерев и Миалена Халваджийска, в сътрудничество с Торстен Микелсен и Оле Фрам от ЛИГНА Колектив-Германия, Гергана Турийска, Йоана Мирчева, Емилиян Гацов – Елби, Драгомир Симеонов, Анна Плющева, Павел Видеков, Рой Хил и Ясен Кертов.

Проектът „Без радио не мога“ е част от Фестивала за изкуство в публично пространство “Западен парк”, организиран от фондация “Credo Bonum” с подкрепата на Столична община.

One comment on “Без радио не мога: балет в метрото

  • ПЕТЪР , Direct link to comment

    „По европейска програма транспорт усвоихме „стотици милиарди евро“ и сега подземните влакове пристигат през 4 мин.“-примерно цитиране на правителствена реклама.
    И понеже тия хора явно нервничат сега някой им пуска радио.
    В нашето село „По европейска програма транспорт“ автобуса идва през 2-3-4 часа ,
    ако може „Имало едно време в Америка“ 1-2-3-4…

Comments are closed.