Диана Иванова е журналист на свободна практика и автор на некомерсиални културни проекти. През 2005-а година Диана получава престижната журналистическа стипендия „Милена Йесенска“ във Виенския Институт за науките за човека, а по-късно става носителка на наградата за европейска журналистика „Writing for Central and Eastern Europe“, давана от Австрийската пресагенция АПА за поредица статии във вестник „Капитал“ „Добър ден, меланхолия„. От 2003-а година работи в района на Северозападна България заедно с Фондация за нова култура, като съорганизатор на международния Фестивал на спомените в село Горна Бела Речка.
Темата за безпомощността, травмите, миграцията и обезлюдяването на Северозападна България са сред фокусите на нейния журналистически и изследователски интерес през последните години. От 2008-а е докторант в Университета Зигмунд Фройд във Виена. Сценарист е на документалния филм на Стефан Командарев за Вършец „Градът на жените-баданте“ (трейлър).
–
Горичка: Какво харесваш в твоя град?
Диана: Спокойните сутрини и недели, непринуденото общуване, вегетарианските ресторантчета и дворовете в моя квартал.
Каква е най-важната промяна в областта на околната среда последните 5 години?
Осъзнаването, че глобалното затопляне променя историята на земята.
Имаш ли решение на някой наболял според теб проблем свързан с градската среда?
Нямам – но отчуждението от града може да се преодолее с повече грижа към собствената история и нейното споделяне и аз правя различни стъпки в тази посока.
Имаш ли любимо място в България?
Да, Бела Речка, разбира се и Стара Планина като цяло.
За какво ще ни разкажеш на форум Дом?
За опита ни в Бела речка – мой и на съмишленици – да разширим понятието за дом. Селото не като вилно място, а като дом, който споделяме с други хора. Ако реставрираш къща, а съседната до теб се разпада, как да живееш с това?
–
