От всеки хиляда души на планетата средно 973 редовно вдишват токсини чрез замърсен въздух. Според анализ на Световната здравна организация (СЗО) нито една държава в света не отговаря на стандартите за качество на въздуха и само три територии в целия свят разполагат с въздух, който се квалифицира като здравословен (Пуерто Рико, Американски Вирджински острови и френската територия Нова Каледония в Тихия океан). Не по-малко стряскаща е и статистиката, която показва, че замърсеният въздух убива около 10 милиона души годишно. Цели осем милиона от тези смъртни случаи са свързани с праховите частици, произведени от изгарянето на изкопаеми горива. Тази статистика е като капка в океана, защото с продължаващото изгаряне общите суми се увеличават постоянно: десет милиона преждевременни смъртни случая на всеки 12 месеца са 100 милиона на десетилетие или около 672 милиона за времето на един среден човешки живот. Цифри, които са удивително големи и говорят за труден за възприемане мащаб на проблема.
Според СЗО замърсяването на въздуха е „най-голямата заплаха за околната среда и за човешкото здраве и благополучие“. Все повече научни изследвания стигат до извода, че ниското качество на въздуха, който дишаме, трябва да се разглежда като криза. Тази криза обаче е тясно обвързана с друга екзистенциалната заплаха – изменението на климата. И докато става все по-трудно да се определи кой проблем е по-мащабен и важен, се оказва, че все пак има и нещо позитивно в ситуацията – ако инвестираме повече усилия в справянето със замърсяването на въздуха, това ще ни помогне да се борим и с промените в климата. Причината е, че решението и на двата проблема до голяма степен е общо – да спрем да горим изкопаеми горива и то възможно най-скоро.
Колко нездравословен е замърсеният въздух, какви вреди може да нанесе върху здравето ни той и връзката с изгарянето на изкопаеми горива като въглища и газ? Допитваме се до един от утвърдените експерти в България, занимаващи се с белодробни заболявания – пулмолога от МВР-болница доктор Александър Симидчиев, който е и участник в неформалната група на Горичка, наречена „Анонимните климатици“.
– Колко нездравословен е въздухът, който дишаме, и какви вреди може да нанесе върху здравето ни той?
Най-опасното замърсяване е това, което се среща често и във висока концентрация. Такова е замърсяването с т.нар. фини прахови частици (ФПЧ) с размер по малък от 2.5 микрона в диаметър. Обозначават се като ФПЧ2.5. Вдишването на концентрация на ФПЧ2.5 над 6 микрограма на кубичен метър има измерим негативен здравен ефект. За съжаление, нива от 6 мкг/м3 се срещат много рядко (това са нива на естествен прахов фон, предизвикан от вулканична дейност и пясъчни бури). Всичко нагоре се дължи на горене в резултат на човешка дейност (антропогенно въздушно замърсяване). Повишените нива на прахово замърсяване имат краткосрочни и дългосрочни ефекти. Към краткосрочните се причисляват дразнене на очите, носа и дихателните пътища, кашлица, пристъпи от затруднено дишане, ХОББ, както и повишена честота на вирусни и бактериални инфекции. Извън белия дроб, такива ефекти са обостряне на исхемична болест на сърцето, аритмии, повишено кръвно и развитие на инсулти. Към дългосрочните ефекти (изискващи повече прекарано време с високи концентрации), се причисляват боледуването от рак на белия дроб, развитието на ХОББ, прогресирането на исхемичната болест на сърцето, деменцията и в крайна сметка повишената смъртност сред изложеното население. Основен орган изложен на замърсяването е белият дроб, но поради малкият размер на частиците, те преминават през алвеолите, попадат в кръвта и от там се разнасят в цялото тяло, съответно увреждащи практически всички вътрешни органи и организма като цяло. Особено обезпокоителни са ефектите върху децата и подрастващите, предвид това, че техният организъм расте и се развива и вредите носят много по дълготраен потенциал.
– Какви са най-честите здравословни проблеми, до които води замърсеният от изгаряне на въглища за електроенергия въздух?
От световният опит е пределно ясно, че повишените нива на серен диоксид, азотен оксид и ФПЧ дават негативно отражение на здравето на населението, изложено на тези замърсители. Обща последица е повишената смъртност сред населението, която корелира със средногодишните нива на замърсяване. Конкретно заболяванията които се считат за най-свързани, са белодробен рак, ХОББ, Инфаркт на миокарда и инсулт.
Още от „Анонимните климатици“ можете да намерите тук.
