Честно казано, не знаехме много за черния въглерод. А той, оказва се, е един от основните причинители на климатични промени и ужасяващ фактор за замърсяването на въздуха.
Т. нар. черен въглерод са саждите от горски пожари, домакински печки на твърдо гориво и дизеловите двигатели. Той щедро допринася за замърсяването на въздуха със смесица от твърди частици и течни капчици; диаметърът на частиците е между 1,0 и 2,5 микрометра, смятани за най-опасни за здравето.
За да се установи точно действието му, международен екип от 31 учени обедиянва усилията си и резултатът са 232-те страници на наскоро публикувания им доклад. Изводът е, че черният въглерод е вторият основен причинител на климатични промени след въглеродният двуокис, изпреварвайки дори метана. Престоят му в атмосферата е кратък, но за това време 680 (!) пъти по-ефективно улавя топлина в сравнение с въглеродния двуокис.
Когато се нанасят в атмосферата вследствие на горски пожар, саждите се смесват с прах, сулфати и други издигащи се от земята частици. Издигайки се нагоре, те се присъединяват към облаците, съединявайки се с водните капчици там. Дъждът и снегът след това отмиват частиците черен въглерод, отправяйки ги отново обратно към Земята. Ефектите съвсем не са едностранни: ако черният въглерод затопля атмосферните пластове, където се оформят облаците, те се изпаряват; не могат да отразяват слънчевата светлина към космоса и така напоените със сажди облаци затоплят атмосферата. Черният въглерод пък, който остава да „виси“ над ниско разположените облаци, стабилизира слоя най-отгоре им, помагайки им да нарастват. Тези плътни облаци действат като щитове, блокирайки слънчевата светлина. И така всъщност черният въглерод действа едновременно и за охлаждане на планетата.
Логичният извод е, че намаляването и на черния въглерод в атмосферата би спомогнало значително за овладяване на климатичните промени – а тъй като той се отмива бързо (въглеродният диоксид остава с векове, например), ефектът би бил осезаем за кратко време. Учените откриват, че въглищата и дизеловите горива имат огромен затоплящ и незначителен компенсаторен охлаждащ ефект. Това е добра новина, защото мерките биха могли да бъдат бързи и изобщо не толкова сложни за имплементация. При адекватна реакция от правителствата на държави, в които се използват масово МПС-та със стари двигатели, и предприемането на стъпки за подмяната с нови технологии, съвсем постижимо е значително намаляване на емисиите. Колкото до въглищата, измислени са вече достатъчно добри решения, заменящи старите домакински печки.
Освен пагубното влияние върху климата, въздействието на черния въглерод е плашещо и на други нива: саждите, падащи върху ледниците в Хималаите, допринасят за бързото им разтапяне; особено голямо е влиянието му върху циркулацията на атмосферата около Индия, което значително намалява количеството дъждове, донасяно от мусоните.
Замърсяването на атмосферата с черен въглерод взима също адски много жертви. Мръсотията, която дишаме, годишно е отговорна за над 3,2 милиона преждевременни погребения, сред тях 1,2 милиона в Източна Азия и 712 000 в Южна, само през 2010 г. Това са данните от скорошно изследване на Световната здравна организация.
Най-лошо е положението в Индия и Китай. Ново изследване на PNAS (Proceedings of the National Academy of Sciences of USA) заключава плашещо: емисиите черен въглерод в някои региони там са 2 или дори 3 пъти по-високи, отколкото се приемаше досега.
Ние оставаме с надеждата, че не е толкова далеч денят, в който споменатите мерки на правителствено ниво ще бъдат предприети, включително и в България.
–
Повече от wikipedia
