През годината, в която съм се родила – 1983 г., данните за София показват, че е имало едва три дни за цялата година с температури над 32°C. През 2020 г. в България е имало 18 последователни дни с максимални температури над 32 °C, а общо за страната дните с такива температури през годината са били над 30. Климатичният модел на Climate Impact Lab полазва, че дори и да се изпълнят целите от Парижкото споразумение за намаляване на емисиите, през 2063 г., когато би трябвало да бъда 80-годишна, мога да очаквам поне 50 дни в годината да са с температури над 32 градуса в София.
Научно доказано е вече, че горещите вълни започват да се случват все по-често и да са по-продължителни на много места по света, като в Европа тази тенденция е особено изразена. Планините, крайбрежните зони, Арктика, Средиземноморието и Европа са най-застрашени от глобалното затопляне, според доклад на Европейската агенция за околната среда. Справките от метеорологичните бюлетини в България потвърждават тази тенденция и за страната. Колко бързо обаче се случват тези промени, какво точно означава гореща вълна, кога говорим за топло време и кога за екстремни топлини, в кои части на България е най-горещо и защо вече дори нощем не успяваме да се охладим без климатик – на всички тези въпроси отговаря доц. доктор Лилия Бочева, Директор на Департамент Метеорология в НИМХ.
Горещи вълни
Горещата вълна не е абстрактно понятие. В метеорологията има точно определени параметри за отделните райони, на база на които се определя дали има или няма гореща вълна. За да е налице гореща вълна в България, трябва температура на въздуха да бъде над 32 градуса поне в шест последователни дни. Ако термометрите достигнат 34 °C, за гореща вълна говорим при четири последователни дни, при повече от 38 градуса – при три последователни дни, а над 42 градуса – директно говорим за гореща вълна. Това е логиката, на база на която се определят горещите вълни в България, както и на повечето места по света. Според доц. доктор Лилия Бочева от НИМХ през последните години в България са налице топли вълни почти ежегодно. „Те са различни като продължителност през различните години, като най-тежките такива вълни през последните десетилетия са били през 2007 г. – може би най-тежката, през 2000 г. и 2012 г. с по-повсеместни и продължителни периоди с високи температури“, добавя директорът на департамент Метеорология. Факт е, че и в миналото е имало горещи вълни и горещи дни, все пак максималната достигната температура в България продължава да бъде от 2-ри август 1916 г. в Садово, когато са отчетени 45,2 °C. Според доц. Бочева обаче факт е и че периодите със задържане на високи температури, за които можем да говорим, че са горещи вълни, рязко са нараснали от средата на 80-е години насам: „Анализите и статистическите оценки примерно от 1961 г. насам показват, че броят на горещите вълни след средата на 80-е рязко нараства, като са значими нарастванията както в Северна, така и в Южна България. Около 90% от горещите периоди в някои райони като Източна България и високите полета на Западна България започват едва след средата на 80-е години, а преди това там не е имало отчетени такива явления.“ Освен, че горещите вълни са по-чести и по-продължителни, данните от метеорологичните изследвания показват и още нещо – отчита се общо затопляне в България. „През последните 50 години се наблюдава и тенденция към нарастване на средните температури и на годишна база. Ако вземем например данните от 1930 г. насам, най-топлата година е 2019, следвана от 2020“, разказва доц. Лилия Бочева.
Горещите вълни са причина за 91% от смъртните случаи при екстремни температури по света през последните две десетилетия
Най-горещите точки на България
Температурите в България нарастват на годишна база, увеличават се и горещите вълни, но затоплянето не е равномерно в цялата страна. Един от примерите, които дава доц. Бочева, е от месец юли тази година, когато условията са по-тежки е северната, отколкото в южната част от страната. По време на въпросното затопляне в средата на юли най-високи температури са достигнати в крайдунавски градове и в метеорологичните станции, разположени в някои градове в Дунавската равнина – там е имало по няколко последователни дни с температури от 40 и над 40 градуса. Според данните най-чести и продължителни са вълни в крайните югозападни райони – Кресненското дефиле, Петрич, Сандански. „За тези части от страната вече температурите около 40 градуса през лятото започват да са обичайно явление и се случват всяка година. Там са и най-продължителните високи температури, които някога са мерени в България и средногодишно има по 35-40 дни с толкова високи температури“, допълва доц. Бочева. Други райони с по-високи температури през лятото са около Русе, Плевен и Кнежа, където също често има високи температури, но се задържат за по-кратки периоди. „Имаме райони в България, където вече обичайно през последните години температурите достигат и задържат високи стойности през лятото. 40 градуса за България е една изключително екстремна температура, но тя започва да се постига почти всяка година. Интересно е да се видят данните за това как са се движили максималните температури през последните години. Общо взето от 1961 г. насам има страшно много години, които са с над 40 градуса“, разказва метеорологът от НИМХ.
Среден годишен брой горещи дни в периода 1961-2020 г. за Северна (NBG) и Южна (SBG) България.
Източник: НИМХ
Европейската гореща вълна
Данните от Европа недвусмислено показват силно изразена тенденция – най-горещите лета на континента през последните 500 години са били през изминалите едва 17 години. Новините за температурни рекорди, горещи вълни, суши, човешки жертви и финансови щети започват да се повтарят със стряскаща цикличност всяко лято, засягайки едни или други части на Европа. Последното лято, макар и все още да не е приключило, съвсем не е изключение от тази поредица. На 19-и юли във Великобритания, страна, в която климатиците за охлаждане са екзотика, беше счупен абсолютният рекорд за най-висока температура с отчетените 40,2 градуса. Бяха изпитани последствията и на продължителни горещи вълни и температурни рекорди, започнали още през месец май и продължаващи и в момента на някои места в Европа. „В Англия тази година действително имаме едно изключително екстремно горещо лято. От горещата вълна през юли най-засегнати са Британските острови, Португалия и Южна Франция, но високите температури се усетиха и на много други места, включително и в България“, допълва директорката на департамент Метеорология в НИМХ. Макар и новините от това лято в Европа да са стряскащи, те не са ново явление. „За много части на Европа това лято е екстремно горещо, но преди две години например имаше значително по-високи температурни стойности и по-продължителни периоди на горещо време. В Централна Европа, Нидерландия, Белгия, та дори скандинавските страни през 2017 и 2019 г. бяха отчетени много високи температури. Имаше дни с необичайно горещо време дори във Финландия и хората стояха край хладилниците в супермаркетите, за да се оглаждат“, допълва доц. Бочева.
Икономическо изследване, публикувано от Nature Communications, показва, че горещите вълни в Европа през последното десетилетие са понижили растежа на БВП с 0,5 процента
Горещи градски нощи
Горещото време в Европа през последните десетилетия има различни проявления, които се превръщат в изпитание за човешката физика и психика. Едно от тях са т.нар. тропически нощи. Това са нощите, в които температурите на въздуха не успяват да спаднат под 20 °C и охлаждането без климатик е практически невъзможно. През това лято в няколко европейски градове вече бяха счупени и рекордите за максимални нощни температури. Изследванията показват, че когато горещите вълни се проявяват и през тъмната част от денонощието, рисковете за здравето нарастват значително, тъй като се нарушава периодът за възстановяване на човешкото тяло, което води до още по-сериозен топлинен стрес и повишена смъртност сред уязвими групи. Най- изразен е този проблем в градските зони, особено когато озеленяването там е оскъдно и липсват решения като „зелените клинове“, с които е била планирана София в миналото, за да прониква свеж въздух от планината. Според данните, които анализира доц. Бочева, тенденцията за затопляне на нощите в градовете също е ясно изразена през последните години: „Градът обикновено е по-топъл с повече от два градуса. Задържането на топлина от сградите води и до по-високи температури през нощта, което е характерно и за София. Самата инфраструктура задържа топлината и способства за по-високи температури“.
Доколко можем да си вадим изводи от данните за България
Един от най-често използваните аргументи срещу глобалното затопляне е, че се анализират данни за кратки периоди от време, което може да се окаже подвеждащо. Според доц. Лилия Бочева обаче измерванията на температурите в страната са достатъчно точни и надеждни още от началото на този вид измервания, което е започнало през далечната 1888 г. Организираните метеорологични измервания в България започват преди 134 години, а през 1890 г. е създадено и първото бюро по метеорология в страната с няколко станции. „На практика до началото на 20-и век вече има достатъчно голяма мрежа от метеорологични станции в различни точки от страната. Измервания се провеждат вече от достатъчно дълъг период от време, за да могат да се правят изводи на тяхна база. Това покачване в температурите след сто години може да се окаже, че е флуктуация, но виждаме, че тенденцията не е нарушена. Това, което виждаме от началото на Индустриалната революция, е увеличение на температурите на повечето места по света. Много държави отчитат повишение на средните температури, които вече надминават 1-1,5 градуса, а на места и повече. Специално за нашите ширини, за съжаление, изменението на климата се проявява с увеличаване на честотата и интензивността на екстремните явление, едно от които са и горещите вълни“, разяснява Директорът на департамент Метеорология.
