Намаляване на емисиите от изкопаеми горива и повече възобновяема енергия, по-малко замърсяване от транспорта и повече електромобили. Често това са основните посоки на глобалните усилия за справяне с промените в климата. В международните преговори и мислите на хората обаче една тема почти винаги остава на заден план, а всеки от нас неизменно е свързан с нея – храната ни.
Парадоксът е, че в същото време световната хранителна система е отговорна за около една четвърт от затоплящите планетата парникови газове, които се отделят всяка година. Това включва отглеждането на всички растения, животни и животински продукти, които консумираме, както и преработката, опаковането и доставката на храни по целия свят. Ако се храним, неминуемо ставаме част от тази система.
Защо обаче храната на масата ни е виновна за толкова много емисии? Отговорите са много. Един от тях е свързан с горите, които се изсичат, за да се освободи място за земеделски ниви и ферми за животни. Огромни площи се обезлесяват ежедневно в някои части на света и по този начин в атмосферата се отделят големи запаси от въглероден диоксид, който загрява планетата. Днешната селскостопанска система използва внушителните 43% от световната земя без лед и пустини. Около 87% от тези територии са за производството на храна, а 13% са предназначени за биогорива, текстилни култури и други нехранителни нужди като добив на вълна и кожа. Друг отговор за произхода на емисиите се крие в нарастващото животновъдство. Когато кравите, овцете и козите усвояват храната си, те отделят метан – друг дори по-мощен парников газ, допринасящ за изменението на климата. Животинският тор и оризовите насаждения също са значими източници на метан. И накрая, неминуемо, се стига до изкопаемите горива. Те се използват в селскостопанските машини, при наторяване и, разбира се, за доставките на храна по целия свят. Много стъпки, като на всяка една от тях се отделят и натрупват парникови газове. Резултатът е, че от 1750 г. концентрациите на въглероден диоксид в атмосферата са нараснали с почти 50 процента. Метанът и азотният оксид, важни антропогенни парникови газове, които се отделят главно от селскостопански дейности, също са се увеличили значително през последните 250 години.
Отчитайки около 2,5% от всички предизвикани от човека емисии на парникови газове, климатичният отпечатък на ориза е сравним с този на международната авиация. Смята се, че производството на ориз е отговорно за 12% от общите емисии на метан в световен мащаб, главно поради неговото безкислородно разлагане по време на производствените процеси.
Макар и почти всяка дейност по пътя на храната ни да е свързана с емисии парникови газове, има продукти, които са с много по-голям въглероден отпечатък. Месото и млечните продукти, особено от кравите, например имат огромно въздействие. Изчислено е, че добитъкът представлява около 14,5% от парниковите газове в света всяка година. Това е приблизително същото количество като емисиите от всички автомобили, камиони, самолети и кораби по света взети заедно. Както е описано в публикувания през миналата година доклад на неправителствената организация Project Drawdown®, „Ако говедата имаха своя нация, тя щеше да бъде третият по големина емитер на парникови газове в света.“ Голямо проучване, публикувано миналата година в списание Science, изчислява средните емисии на парникови газове, свързани с различни храни, и потвърждава тезата на Drawdown. Според калкулациите говеждото, следвано от агнешкото месо и сиренето, имат най-голям климатичен отпечатък на грам протеин, докато растителните храни имат най-малко въздействие. Свинското и пилешкото са някъде по средата. Логично, изводът, направен и в доклада на Project Drawdown® е, че преминаването към растителна диета или по-ограничена консумация на месо, месни и млечни продукти може значително да намали емисиите, като същевременно подобри общественото здраве.
Снимка: World Animal Protection
Вече шест десетилетия животновъдите рутинно използват антибиотици за своите говеда, прасета и пилета, за да ги предпазят от инфекциозни заболявания и да стимулират растежа и наддаването им на тегло. Освен, че е жестока спрямо животните и позволява отглеждането им в много малки пространства с ограничено движение, тази практика, целяща намаляване на разходите, е вредна за общественото здраве и се свързва с много проблеми за околната среда. Сериозна заплаха, особено във времена на пандемия е и, че широкото използване на антибиотици може да доведе до появата на нови щамове бактерии, които са устойчиви на препарати и от своя страна има риск да доведат до нелечими болести по добитъка и хората.
Освен вида храна от огромно значение за климатичния отпечатък е и начинът, по който тя е отгледана. Макар и по света основно да се използва конвенционалното индустриално или интензивно земeделие, има и други практики, които се прилагат широко. Един от смятаните за най-щадящи по отношение на климата видове земeделие е регенеративното. Както е описано то в статия в The New York Times, действа като йога, но за земеделската земя. Привържениците му го определят като холистичен подход, който работи в синхрон с природата, вместо да се опитва да я контролира. Това означава отказ от различни практики на индустриалното земеделие като пестициди, изкуствени торове, плевене, обработка на почвата и познатите спретнати редове от една култура. Идеята е да се смесват различни видове растения в едно и също поле, което да може да се ползва и като пасище за животни, които наторяват и обогатяват допълнително почвата.
Някои от основните видове земеделие:
Индустриално или интензивно земеделие е широкомащабно производство на растителни култури и животни, включващо химически торове за културите или рутинна, вредна употреба на антибиотици при животните.
Екстензивното земеделие позволява отглеждане на растителни култури, като се използват по-малки количества труд и капитал спрямо площта на обработваната земя. Добивът в екстензивното земеделие зависи основно от естественото плодородие на почвата, релефа, климата и наличието на вода.
Биологичното земеделие е цялостна система за управление на производството, при която се поддържа здравето на почвите, екосистемите и хората. То разчита на естествените екологични процеси, биологичното разнообразие и природни цикли, адаптирани към местните условия, а не на изкуствени суровини с неблагоприятни ефекти. Биологичното земеделие съчетава традиции, иновации и наука, за да насърчи честни взаимоотношения и добро качество на живот.
Безорното земеделие насърчава минимално нарушаване на почвата, поддържане на постоянна почвена покривка и разнообразяване на растителните видове. То стимулира абсорбирането на въглероден диоксид, повишава биоразнообразието и естествените биологични процеси над и под земната повърхност, които допринасят за повишаване на ефективността на използване на водата и хранителните вещества и за подобряване и устойчивост на производството на култури.
Регенеративно земеделие е подход за опазване и рехабилитация на хранителните и земеделски системи. То включва земеделски и пасищни практики, които целят възстановяване на органичните вещества в почвата и възстановяване на деградиралото биоразнообразие. Важна цел на регенеративното земеделие е намаляване на емисиите парникови газове чрез улавяне на въглерода от въздуха и съхранението му в почвата, както и подобряване на водния цикъл.
Според доклада на Drawdown промяна на диетата и драстично намаляване на хранителните отпадъци може да се окаже мощна комбинация, която да доведе до спад в глобалното търсене на храна, ограничаване на обезлесяването и по-малко емисии парникови газове.
Следвайки нарастването на населението, производството на храна бележи постоянен ръст. Само в рамките на 30 години хранителната индустрия се е увеличила с 47 процента. Успоредно с тази тенденция обаче се увеличават и отпадъците от храната. Както отбелязва неотдавнашен специален доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), 25-30% от произведената храна по света се губи. Това означава, че използваните земя и ресурси, както и отделените парниковите газове са били ненужни. В развитите страни потребителите изхвърлят излишната храна, докато в развиващите се страни голяма част от отпадъците са резултат от липса на хладилник, което е причина много от продуктите да се развалят, преди да достигнат до потребителите. В доклада на IPCC се изчислява, че хранителните отпадъци струват на глобалната икономика около един трилион долара годишно и представляват около 10% от емисиите на парникови газове от хранителните системи. Според доклада на Project Drawdown® намаляването на хранителните отпадъци се очертава като едно от най-мощните, но подценявани решения за климата.
Спешната необходимост от намаляване на загубите на храна и отпадъците от нея беше подчертана и в последния доклад на ООН относно състоянието на продоволствената сигурност и храненето в света. Според документа близо 690 милиона души гладуват, или 8,9% от световното население, което е нарастване с 10 милиона души за една година и с близо 60 милиона за пет години.
В търсене на решение на проблема с парниковите газове от земеделието, неотдавна Европейската комисия публикува документ с препоръки към държавите-членки по отношение на техния стратегически план за Общата селскостопанска политика. Един от дискутираните проблеми за България е прекомерната употреба на торове, която води до нарастващи емисии парникови газове, намаляване на органичните вещества в почвата и загуба на почвено плодородие. За да се намалят тези вредни влияния, от Европейската комисия препоръчват използването на сеитбообращение, т.е. редуване на различни видове култури, което може да стане чрез смесването на няколко растения в една нива или чрез сезонно редуване. Други препоръки са да се използват по-малко изкуствени за сметка на повече оборски торове, оптимален избор на подходяща почвена покривка за отделните култури, по-добро управление на земеделските и хранителни отпадъци, както и вземане на по-строги мерки срещу откритото изгаряне на селскостопански остатъци. Решения в този важен сектор, които могат да допринесат и за подобряване на продоволствената сигурност и устойчивостта на селското стопанство, както и за по-здрава хранителна система, по-способна да устои на климатичните въздействия.
Общото количество емисии парникови газове, отделяни от земеделието в България (в млн. тона въглероден еквивалент)
Източник: Европейска агенция по околна среда
