Напоследък концепцията за устойчиво развитие и корпоративната социална отговорност се превърна както в особено модерна и все по-намираща публичност тема, така и в проблем, който изисква адекватни и своевременни действия. Няма как да скрием, че България има да извърви доста път в тази област, хубавото обаче е, че този път вече се проправя.
Безспорно, много от компаниите у нас вече осъзнават, че изостават в тази област, но повечето от тях не се осмеляват да направят нужните крачки и изчакват на стартовата линия. Други ползват услугите на ПР агенции, консултанти по бизнес развитие и околна среда, или по самоинициатива се впускат в поредната имидж акция по засаждане на дръвчета, събиране на отпадъци или други подобни еднократни прояви, които им позволяват им да твърдят, и по-скоро да тръбят, че са отговорни към околната среда и устойчивото развитие.
„Това, за което ние се борим е постигането на т.нар екологична интелигентност“, казва Климентина Рашева, управляващ партньор в първата по рода си фирма, предлагаща консултантски услуги в сферата на устойчивото развитие и корпоративната социална отговорност.
Заедно със своя съпруг Боян Рашев вече повече от година са начело на българското звено на австрийската консултантска компания denkstatt GmbH. Супер Боровец, Болкан Минерал енд Майнинг, Британското посолство в София, Фондация Тайм, Coca-Cola Hellenic са само някои от клиентите, които се доверяват на техните съвети. denkstatt България са партньори и на „Горичка“ в програмата за обучение на бизнеса „Глобалното корпоративно затопляне“.
Благоприятна ли е средата у нас за един такъв бизнес, какви са неговите рискове и предимства, какво е отношението на държавата към проблема, какво стои зад понятието зелено – за всичко това си поговорихме с Климентина.
* * *
Г-жо Рашева, в началото на миналия месец denkstatt България официално стартира своята дейност в България, но това не е първият Ви бизнес в сферата на екологичното консултиране. Какви са Вашите наблюдения върху отношението на българските компании към проблемите на устойчивото развитие и околната среда?
– Всъщност ние сме на пазара вече доста време. Фактическото откриване стана преди един месец, но реално работим от една година. Честно казано, не сме чакали да създадем този бизнес, за да осъзнаем как стоят нещата по отношение на разбирането на темата устойчиво развитие, а по-скоро сме го виждали като стъпка напред, нещо което предстои, нещо което със сигурност ще се случи и трябва да се случи. Не случайно така се казваше и предишната ни фирма – „Стъпка напред„.
Смятам, че в момента няма напълно осъзната готовност за преминаване към нов тип икономика, няма го като обща воля, като държавно съгласие на ниво регулации, няма го като вече навлезли бизнес практики. От друга страна обаче бизнесът вече осъзнава, че нещо му липсва. Все повече се усеща като нарастващ натиск от страна на обществото, различни организации, ЕС. От своя страна, потребителите вече имат нарастващи изисквания, много по-информирани са и очакват много по-голям ангажимент от страна на компанията, от това просто да им предлагат продукти с различни характеристики.
Изследванията например, показват, че 82% от потребителите в световно ниво търсейки туристически продукт, биха избрали да отидат в дестинация, която показва някаква отговорност и ангажимент към ресурсите. В този ред на мисли, може да се каже, че в момента сме в някакво гранично положение, в което бизнесът осъзнава, че нещо му липсва, но всички стоят на стартовата линия и никой не смее да я прекрачи пръв.
В България бизнес мисленето не е на състезатели и на това да си горд, че си пръв в нещо, както ние се гордеем, че сме пионери. Компаниите по-скоро предпочитат да наблюдават и изчакат другите да направят първата крачка или държавата да го изиска от тях и тогава и те ще го направят.
В момента нещата са в предстартова позиция и натискането на спусъка ще дойде с новите изискванията на международните компании, които те разпространяват вече към своите клонове по места. От друга страна, успешните примери на фирми, които вече са започнали да работят в тази сфера ще отключат интереса към темата „зелено“, която вече е нужно да се осмисли и изпълни с някакво съдържание.
Наясно ли са българските компании с истинския смисъл на понятието „зелено“?
– Всеки по свой начин. За съжаление главно се разбира като нова краска и нов подход в брендирането. За мен „зелено“ си е новият цвят за търсене в имидж банките. Какви реални действия може да предприемеш, за да кажеш, че си „зелен“ – няма такова разбиране. Повечето компании имат някакви варианти на „зелени“проекти, които могат да инициират, но те се броят на пръстите на едната ръка. Оттам насетне, те не си дават сметка колко неограничени са възможностите. Наука за околната среда е толкова развита в момента, че предлага огромно разнообразие от варианти за действие на фирмите.
Осъзнава ли българският бизнес тези реалности?
Доста фирми осъзнават тази необходимост, но повечето от тях са на стартовата линия. В смисъл – търсят нещо, искат нещо, въпросът е, че още не са решили точно какво.
С какво дейността на denkstatt България е уникална за българския пазар и има ли такава друга фирма у нас?
– Принципно някои от услугите, които ние предлагаме ги има и в портфолиото на други фирми, като например системи за управление на околната среда. Има и доста фирми в България, които до този момент са въвеждали системи за управление на качеството. Изведнъж темата околна среда стана супер модерна и много от фирмите чисто механично си разширяват портфолиото с още един продукт от гамата ISO, но отношение към гамата околна среда няма. Разпиляват разни политики и процедури и си тръгват.
В България всички системи за околна среда, които са въведени са по-малко от системите за управление на околната среда, които само denkstatt България е въвеждала. Има повторение на продукти, но като формат фирма, която се позиционира в сферата на устойчивото развитие, работи и открива такава ниша, няма. Има и ПР агенции, които предлагат събития, които могат да се идентифицират с корпоративната социална отговорност, като засаждане на дървета например.
Проблемът е, че много фирми предприемат такъв род инициативи, само за да са спокойни, че по някакъв начин са заявили своята ангажираност към околната среда.
– За разлика от една ПР агенция, ние реално можем да посъветваме една фирма какво трябва да направи, за да отговаря то на критериите за корпоративна социална отговорност. Има си изисквания, които съвсем не са ниво какъв готин проект да направя и коя градина да изчистя. Разбира се, в този смисъл тук може да се говори за конкуренция, защото много ПР агенции ще кажат, че също работят в сферата на устойчивото развитие. Наскоро имахме пример с един клиент, който ни извика и сподели, че много често стига до темата корпоративна социална отговорност и не знае какво да прави, а това говори за някакъв напредък, както за нашия бизнес така и за всеобщото отношение към устойчивото развитие.
Какви са отношенията Ви с публичния сектор?
– Към момента реализираме успешно партньорство с Горичка. Реално опитваме да станем партньори и с други организации в България, но изграждането на такива обучения отнема време. Ние сме подали ръка на някои от тях, имаме добри отношения, но още не сме стигнали до ниво, при което можем да кажем, че сме партньори. Въпреки това работим заедно, обменяме проекти, помагаме си с информация.
Партньорството ни с Горичка приемаме и като бизнес, и като мисия, искаме да промотираме темата, тъй като този пазар тепърва предстои да се разработи. Защото да речем, клиентите на този, който предлага продукта мобилен телефон няма да го питат какво е това, а просто ще се поинтересуват каква е цената и колко е добра услугата. Докато в нашия случай ние трябва да обясняваме и какво е това.
Ето защо, в момента съвместно с Горичка организираме екологични обучения за бизнеса, в които представяме какви са глобалните проблеми, защо те са тясно свързани с човешката дейност и защо и трябва да се направи нещо. И ако до този момент в нашето общество се говори от година две, че има някакви проблеми и все по-малко си позволяват да отричат, че няма, то реално няма много фирми и организации, които да се питат какво всъщност трябва да направят.
Някои буден, интелигентен човек може да се съгласи с фактите и да приеме, че има някакви проблеми, но пък да не му е ясно как трябва да постъпи оттук нататък. И в този смисъл с тези обучения и въобще с бизнеса на denkstatt България ние отговаряме именно на въпроса как.
По време на тези обучения говорим много дръзко и крайно с фирмите, казвайки им в очите, че тези неща, които си мислят, че правят и са пример за устойчиво развитие, всъщност са прах в очите и че стъпките трябва да са много смели, генерални, напредничави, дългосрочни, за да могат наистина да претендират, че се развиват устойчиво.
На нашия сайт пише, че това, за което ние се борим е постигането на т.нар екологична интелигентност, т.е. разглеждаме различните играчи – администрацията, бизнеса и правителствените организации, като невроните в един мозък (колкото повече връзки има между тях, толкова по-голяма е интелигентността на човека).
В този смисъл, ние сами по себе си като фирма можем да постигнем много, но ефектът би бил много по-голям, ако отдаваме своето знание и идеи към администрацията, а тя от своя страна развива и прави нещо, които се отразява на трети страни и така екологичната интелигентност става много по-висока.
Бъдещето е в това да се вземат много сериозни мерки, не само да си казваме устойчиво развитие, да се усмихваме и да забулваме истината, защото така устойчивото развитие само по себе си също може да се окаже един оксиморон.
Има ли интерес от страна на бизнеса към тези обучения?
Да, има. Доста представители на фирми са говорили с Горичка. В момента водят преговори и доуточнявания, тъй като проектът така или иначе стартира наскоро – в средата на май. В момента в сайта на горичка е направен блог, в който планираме да даваме публичност на компаниите, преминали през обучението, за да могат хората да видят какво се случва.
Ние работим открито с Горичка и сме склонни да споделяме всякаква информация, обратно на бизнес практиките.