“В Хирошима беше ярост, в Нагасаки – молитва. Днес във Фукушима от нас се изисква мълчание.” Това е фразата, която резюмира настроенията две години след инцидента. За него, ако си спомняте, спря да се говори веднага след първоначалния шок. От време на време се появяваше по някоя любопитна хроника, в стил “японците ще пращат маймуни и глигани с гайгерови броячи да замерват радиацията във Фукушима”, което пък от своя страна даваше хляб на родните туит-фрийкове за безкрайно оригинални продължения, като например “очаквам скоро светещи кюфтета в мола”. И толкова.
И не случайно. В свой коментар във вестник Монд фотожурналистът Антонио Паньота споделя, че това е целенасочена политика от страна на местните власти. А човекът не черпи информацията си от туитър – вече две години той обикаля района на бедствието и документира. Известно е, че една снимка струва повече от хиляда думи. Ето тук можете да се запознаете с част от творчеството на мосю Паньота.
Тезите в споменатия коментар на първо четене звучат малко крайно – той предрича, че ако подобен инцидент се случи във Франция, това ще предизвика фалит на държавата и край на демокрацията. Първо – защото държавата няма да има откъде да извади нужните до 430 милиарда евро, колкото би струвало покриването на щетите само от един разтопен реактор (според доклада на l’IRSN, Френския национален институт за ядрена защита). И второ – понеже французите, горди с това, че имат поне една разрушена Бастилия повече отколкото японските си колеги, не биха понесли тоталното игнориране, на което са подложени във Фукушима и би се стигнало до зловещи конфронтации.
Разбира се може да се поспори по темата е ли или не е възможен фалит на държава, както и дали между зловещи конфронтации и край на демокрацията има задължителен знак за равенство. Факт е обаче, че Фукушима ни даде много ярък пример за това какво могат да направят хората в случай на тежка ядрена авария. Отговорът е кратък, точен и ясен – нищо.
–
целият коментар (на френски) в MONDE
