Коментар: Какво промениха протестите на Орлов мост?

В публикация в списание “Евксинос”, социалната антроположка от университета във Фрибург, Швейцария, Соня Шюлер изследва потенциала за възникване на критична общественост в България в резултат от протестите на Орлов мост през лятото на 2012-а година.

Публикуваме нашето резюме на основните тези в публикацията.

Въпреки, че пряката причина за протестите е измененията в закона за горите в полза на определени инвеститори, протестите също така изразяват общата неудолетвореност от обществената и политическата ситуация в страната.

Промените в закона за горите, приети от парламента на 13. юни 2012, предоставят бърза и евтина възможност на инвеститори в спортни съоръжения да развиват ски курорти и голф игрища в държавни гори и земи, като почти изключват оценката за съвместимост с околната среда. Броени часове след приемането на закона, противниците на промените – предимно млади хора на възраст под 30 години – се събират на протест чрез социални мрежи и смс-и. В стила на движението Окупирай Уолстрийт и флашмобовете, протестиращите блокират най-натовареното софийско кръстовище. В следващите дни към тях се присъединяват около 2 000 души и успяват да предизвикат вниманието на правителството и покрай това и на масмедиите.

Вербалните нападки на журналистката Диана Найденова от bTV, която нарича демонстрантите агресивни лумпени и последвалата реакция в протеста показват още един проблем от прехода на българското общество – с малки изключения медиите защитават корпоративно-правителствени интереси, което противоречи на балансиращата им роля в демократичните общества.

Широко разпространеното разочарование и политическа апатия в българското общество не бива да бъдат приемани като принципно отхвърляне на демокрацията, а като разбиране, че “политиката е мръсна работа”. Освен желанието им да опазят природата, протестиращите изразяват общото си негодувание към олигархичните структури, срастването на държавата с организираната престъпност (“Мафия!”), липсата на “европейски правила” поради псевдо-демократични политически практики и липсата на законност и усещане за демокрация. Протестите могат да бъдат разгледани и като част от общия контекст на протести в Европа и по света, породени от липсващите възможности за бъдещо развитие на младото поколение и отчуждението на политическия елит от населението.

Въпреки това, могат ли протестите да бъдат считани за потенциално възникване на досега отсъстващата критична общественост, която е в състояние да изразява проблемите и исканията си, пита Соня Шюлер.

Скептиците с право отбелязват пет причини за съмнение:

– Разсеяни, аморфни маси са политически манипулируеми и голяма група от хора могат да бъдат мобилизирини само краткосрочно.

– Протестите не издават нищо за интезивността и устойчивостта на ангажимента на протестиращите с каузата. Каузата за околната среда може да се счита и за моментен проблясък, породен от заобикалящи настроения, който бързо може да изчезне.

– Повърхностността на “информационна консумация” от новите медии и социалните мрежи би могла да доведе до изтриване и успокояване на идеологическите убеждения у протестиращите, особено при по-младите.

– Не може да се очаква “ново поколение от протестиращи”, защото протестиращите на Орлов мост са основно млади членове на високообразованата градска част от обществото. По-широка мобилизация на обществото не би трябвало да се очаква, защото поради обществено-икономически разлики, не би могло да се стигне до консенсус по проблеми и ценности.

– Въпреки, че протестите утвърждават имена като Тома Белев – еколог и Евгений Дайнов – политолог, те не успяват да излъчат постоянни политически искания, които целят получаването на политическо влияние и които могат да бъдат здрава основа за създаването на политическа алтернатива. Изобщо възникването на политически алтернативи в псевдодемократична политическа и журналистическа реалност изглежда доста съмнително.

Все пак, протестите успяват да променят нещо.

Би било късогледо обаче протестите да се считат като изразяване на аполитичния начин на живот на “поколението на прехода”. Автентичността, спонтанността и мирният характер на софийските протести заслужават да бъдат отбелязани. Електронните и личните мрежи изиграват важна роля при разпространението на информацията и изграждането на осведоменост за проблема. Протестиращите не само напомнят на политиците за традиционната значимост на околната среда като обществена придобивка, заслужаваща опазването си. Форумът за критичната общественост, създаден от протестите също така успява да предизвика пряка и непряка критика от недемократичните елементи на политическия елит.

Духът на ентусиазъм и оптимизъм, произтичащ от обикновения човек напомня на протестите за екология и демократизация през 1988-1989 г. и отново се превръща в двигател на критика към усещаната липса за морална отговорност и отчуждението на властимащите от гражданите. Успява да създаде обществен израз за искането за алтернативи на политическата власт отдолу нагоре. Това се доказва от отстъпките на министър председателя, последвалото вето от президента върху закона за горите, консултативния процес с граждани, адвокати и еколози, както и от организираните “контра-протести” и журналистическите опити за дискредитиране и цензуриране на протестите. Съобразяването със законовия срок за обществени консултации за бъдещи законодателни процеси излиза на дневен ред.

Общото впечатление е, че протестиращите действат в публичното пространство чрез процес на мобилизация с консенсус и успяват да развият потенциал за политическа заплаха с критични мнения.

Можем да се надяваме, че в бъдеще повече информираност и дискусионни форуми ще развият и усилят общата осведоменост за проблемите и готовността публично да се изразява критика.

Соня Шулер е доктор по политология в катедрата по социална антропология на университета във Фрибург. Темите на работата и са постсоциализъм и обществени промени, ромски общности, обществени организация и политическа корупция в България и Румъния.

Цялата статия можете да прочетете в Списание “Евксинос” (на края, на английски)