Текст: Андрю Уинстън,първо публикуван в Harvard Business Review, а тук се появява с любезното съгласие на автора.
–
Никога един зубър не е бил по-известен. Нейт Силвър, създателят на предизборния статистически център FiveThirtyEight беше обявен за абсолютния победител в прогнозите за президентските избори. А по Fox News предизборната математика беше в центъра на един от най-странните моменти в ефир в историята.
Дискусиите, базирани на изчисления, след това се пренесоха от предизборните резултати към други политически ангажирани теми като промените в климата, например. Дейвид Фрум, създателят на речите на президента Джордж Буш младши, публикува в туитър следния бисер: “Ужасна възможност: ако гениите са прави за Охайо, могат ли също така да са прави и за климата?”
Horrible possibility: if the geeks are right about Ohio, might they also be right about climate?
— davidfrum (@davidfrum) November 7, 2012
Този проблясък относно математиката (и физиката) на промените в климата съвпадна с турнето на климатичния активист Бил МакКибън Do the Math, серия от събития за повишаване на осведомеността на населението, кръстосващи страната този месец. Турнето беше вдъхновено от неверояното есе на МакКибън в списание Rolling Stone “Ужасяващата нова математика на промените в климата”.
В тази статия МакКибън представя 3 фундаментални числа за климата: за да останем под (1) 2°C затопляне (лимитът, който световните учени по климата казват, че трябва да не бъде надвишаван, за да избегнем най-лошите последствия от промените в климата), можем да изгорим само (2) още 565 гигатона (един милиaрд тона) въглероден диоксид, което ще предизвика война с индустрията на изкопаемите горива, т.к. тя има още 2,795 гигатона резерви. Това са важни цифри, около които си струва да порасъждаваме, но какво всъщност означават за една страна или компания? Колко бързо трябва да се променяме?
За да си отговорим на тези тежки въпроси, можем да се обърнем към двама от най-известните анализатори в света, McKinsey и PwC (справка: имам консултантски партньорски договор с PwC). Миналата седмица PwC публикуваха своя доклад Low Carbon Economy Index 2012, който изчислява едно просто и в същото време мощно число: за да останем под целта от 2°C повишаване на температурата, трябва да намаляме световния въглероден интензитет (колко въглерод е необходим за произвеждането на единица енергия или БВП) с 5,1% всяка година до 2050. За сравнение, през 2011 въглеродният интензитет се е подобрил само с 0,8%. Тази цифра дава просто друга гледна точка на подобни изчисления на Mckinsey, които казват, че съотношението на светония БВП на тон CO2 трябва да се повиши десетократно до 2050.
Добре, математиката не е много красива, но е такава, каквато е. А и светът не пренебрегва съвсем предизвикателството. Ето някои цифри, които ме карат да се чувствам по-добре:
- $2.2 трилиона: Размерът на “климатичната икономика” до 2020 според банката HSBC
- $372 милиарда: Бюджетът на Китай за съхранение на енергия и мерки за намаляване на замърсяваенето за следващите няколко години
- $260 милиарда: Световните инвестиции за чиста енергия през 2011
- $109 милиарда: Планираните от Суадитска Арабия инвестиции в тяхна соларна индустрия за 20 години напред
- 50%: частта на общото потребление на електричество на Германия, покрито от слънчева енергия през един слънчев ден през май, световен рекорд
Tова е страхотна макро статистика. Но бруталната логика на цифрите на МакКибън, PwC и McKinsey може също да бъде приложена и на ниво микроикономика. Което означава, според мен, компаниите да възприемат и приложат математиката и да се прицелят в 5% намаление на въглерода на година.
Не е толкова налудничаво. Първите лидери имат добър старт. Dow Chemical е намалил разходите си за енергия с 9 милиарда долара от 1994 насам. Walmart е подобрил енергийната ефективност на дистрибуторския си автопарк с 69% от 2005 до сега. Голяма компания за потребителски стоки, която каза че скоро ще направи официално съобщение по темата, е намалила въглерода във вътрешните си операции с до 80%.
Разбира се, частният сектор няма как да постигне тези резултати самостоятелно. Ще имаме нужда от силна глобална политика и цена за въглерода. И като гледаме как много организации печелят от политиките си за намаляване потреблението на въглерод, е ясно, че няма какво да чакат много.
Докато е мит това, че компаниите взимат всички решения на базата на изчисления за възвращаемост на инвестициите (каква беше истинската възвръщаемост на онази реклама на Super Bowl?), можем да твърдим, че обичаме упоритите цифри. Нека не позволяваме на политиката или на страха от големината на задачата пред нас да застане на пътя на математиката на климата днес.
Данните за климата са побеждавали политиката в миналото. Според статия на Кас Състейн (професор от Харвард и съ-автор на страхотната книга Nudge) в Sundey Review, Роналд Рейгън е предприел агресивни действия за разрешаване на проблема с озоновата дупка, защото е вярвал в анализа разходи-ползи. В основни линии е било по-евтино да се реагира, отколкото да не се реагира. По подобен начин, математиката на климата става все по-популярна с всеки ден тъй като разходите за бездействие се повишават. Както посочва Състейн, ураганът Санди най-вероятно ще струва на страната 50 милиарда долара (губернаторът на Ню Йорк, Куомо, вече е поискал 35 милиарда долара държавна помощ).
Математиката на климата е просто ограничение във въобръжаемата формула, наречена business as usual. Но ограниченията водят до иновации. Ние, в бизнес средите, уважаваме цифрите и най-добрите компании обожават предизвикателствата. Нека го докажем.
–
Андрю Уинстън е съ-автор на бестселъра Green to Gold и автор на Green Recovery. Той консултира някои от най-големите компании в света по екологични стратегически въпроси. Можете да го следите в Twitter на @AndrewWinston. Тази статия първо е публикувана в Harvard Business Review и се публикува тук с любезното съгласие на автора.
Повече на andrewwinston.com
