Става въпрос за цените на фотоволтаичните панели, а не за социалистическите архитектурни изделия – те все още се държат. Фотоволтаиците продължават със своето плавно спускане към изравняването на себестойността си с другите енергоизточници. Последните данни публикувани в тази насока не са от индустрията, а от международния панел по климата на ООН (IPCC). В нов доклад публикуван вчера техните експерти предвиждат, че до 2050 г. 80% от енергийните нужди на света могат да се покрият от възобновяеми енергийни източници – вятър слънце, вода и биомаса. В момента тази енергия доставя 12.9% от енергията която използваме в световен мащаб. Само за 2009 г., обаче, капацитета на инсталираните фотоволтаични панели се е увеличил с невероятните 53%.
Преди да ни питате колко ще ни струва всичко това, ще ви кажем. Според доклада ще са необходими 5 трилиона долара инфраструктурни инвестиции в електроенергийния сектор (в най-скъпия възможен сценарий) до 2020 г. и още 7 трилиона долара до 2030 г. Това означава увеличаване на инвестициите в сектора около 5 пъти. За справка външният дълг на САЩ в момента възлиза на малко повече от 14 трилиона.
Голямата неизвестна променлива в уравнението са цените на възобновяемите инсталации. За разлика от цените на петрола (и бензина) и природния газ, обаче, те се очаква само да падат. С колко – IPCC не се наема да определи. Приложената графика е за историческия ход на цените на фотоволтаичните панели е ветрогенераторите от 70-те години насам.
А ето и графиката на IPCC изразяваща усреднените цени на електроенергията от различните възобновяеми енергоизточници. В жълто е кумулативната цена от конвенционалните източници – въглища, петрол и ядрена енергия. Да, конвенционалната енергия все още ни струва по-евтино. Но докога?
*уточнение – долар цента
Естествено ако не вярвате на IPCC ценови изчисления за възобновяемата енергия са налични и от други източници.
Доколкото разбирам от долната графика, киловатчас от индустриални паркове струва 24 цента (да кажем доларцента). Защо тогава изкупните цени в България са фиксирани за 25 години напред на 83 стотинки за киловатчас? В Германия, между другото, страната, която се отказва най-активно от старите източници, цената е фиксирана на 22 евроцента, падаща с 12% всяка година.
Писах за това в блога ми. Интересно ми е всъщност, като на природолюбители, какво ви е мнението за унищожените, бетонирани български ливади и ниви под все още неефективните панели?
От събота цените са 75.5 ст. за киловатчас – http://www.dker.bg/pagebg.php?P=401&SP=402 като тези цени ще продължат да падат надолу, както сочи логиката на публикуваното. В момента фиксираните цени за фотоволтаици са 20 години и се определят на финална фаза на завършване на инсталацията.
АЕЦ Белене ще продава тока си при неизвестна цена гарантирана от държавата като точният срок за изплащане на инвестицията трябва да научим от HSBC но централата ще трябва да продължи да работи 50-60 години, независимо колко евтина стане вятърната и фотоволтаичната енергия и какви са изкупните цени след 20 или 40 години например.
Фотоволтаици вече не могат да се поставят върху плодородни ливади и ниви – обработваема земя от първа до четвърта категория. Това не важи за ТЕЦ-ове например, а пък за ТЕЦ-овете на лигнитни въглища са необходими гигантски и прашни открити рудници на площ десетки квадратни километри (21.3 кв. км – за дискутирания проект на Енемона в Лом http://www.enemona.bg/index.php?117), също върху обработваеми земи без категорична забрана (само с процедура по ОВОС). По груби сметки инсталация от един мегават (1MW) фотоволтаици с капацитет на панела от 230 ват-пика заема площ от 15,000 m2. В момента в България са инсталирани общо около 20 мегавата фотоволтаични мощности, което се равнява на общо 300,000 m2 или 0.3 квадратни километра. Не съм проверявал дали е бетонирано отдолу. Впрочем към февруари 2011 г. 12 милиона декара от общо 46 милиона декара обработваема земя в България пустеят.
Мисля, че от горното мнението става ясно.