Как бумът на ВЕИ промени енергийната система на страната и какви са ефектите от това
от Симеон Белорешки
За автора
Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA от Американския университет в Благоевград, с дългогодишен управленски опит в Близкия изток, а преди това консултант по енергийни проекти в EMEA и ръководител на проекти в ТЕЦ „Бобов дол“, модернизацията на блокове 1, 3, 4 в „Марица-изток 2“ и редица проекти в „Лукойл Нефтохим“.
Прословутият енергиен преход в Германия (Energiewende) получи одобрение през 2010 г. Десет години по-късно може да се направи равносметка на ефектите от тази промяна и да се отсеят фактите от често срещаните (или умишлено разпространени) заблуди. Разбира се, при тези тектонични размествания се засягат огромни интереси и има съпротива. Но тя не е непременно заради конспирации и/или платени кампании.
Често политиките по стимулиране на ВЕИ задължително се свързват с климатичните политики (макар първото споменаване и замисъла на Energiewende през 1980 е в съвсем друг контекст), което води до политизиране на нещата до такава степен, че се стига дори до оспорване на очевидни факти от науката. Да, има връзка между двете, но за навлизането на ВЕИ след известно време няма да бъдат необходими допълнителни стимули просто защото ще е по-икономически изгодни за обществата. И, не, това не са прогнози на консултанти или лобисти, а реално случващи се проекти от доста години, заменящи източниците на енергия с алтернативни, без да е необходима никаква помощ от държавата.
Може много да се говори за ефектите на Energiewende, но за да има истинска дискусия, лишена от емоции и пристрастия, може би първо трябва да стъпим на една здрава основа и да разсеем някои от най-често срещаните митове и разпространявани от вестниците заблуди.
Първи мит
„ВЕИ означава непременно покачване на цените на тока“
Да, на пръв поглед изглежда така и ако се разглежда само в този аспект, това е доста заблуждаващо. Защото едно е цената на тока, друго са разходите за ток като част от общите разходи. Ако нищо друго не се променя, с вдигането на цената на тока ще се вдигат и общите разходи за него, но тук не е важна толкова абсолютната цена (евро/kWh), а това какъв процент от доходите на едно семейство или приходите на предприятието отиват за енергийни нужди. Това е изключително важно, защото дори да се покачва цената на тока, но с други мерки се намалява нуждата от енергия, то общия ефект може да бъде положителен. Точно това се случва в Германия. Макар цената на електричеството да се повиши чувствително в периода 2012-2019, днес домакинствата дават по-малък процент от доходите си за ток. Това е така защото въвеждането на ВЕИ беше съпроводено с целенасочена политика за енергийна ефективност. За последните 20 г. разходите за домакинствата намаляват след бума на ВЕИ и ако през 2009 г. са 18.53%, то последните данни са за 17.12% през 2017 г.
Втори мит
„ВЕИ означава проблеми с надеждността на мрежата“
Заради непостоянното електропроизводство на ВЕИ изглежда така, но тук отново се смесват нещата. Непостоянно не означава непредсказуемо и това е ключово. Ако нещо е предсказуемо (с достатъчна за нуждите инженерна точност), то може да се управлява. Точно това се наблюдава и в Германия, и в Дания – изключително надеждна ел. мрежа с повече от два пъти по-малко минути прекъсвания, отколкото следващите големи икономики с атомна енергетика като Великобритания и Испания и точно три пъти по-добър показател от Франция. Това, разбира се, е обобщен показател, обхващащ не само производството, но и разпределението, но факт е, че огромният дял ВЕИ не е повлиял отрицателно на надеждността на системата.
- Друг ще каже, че балансът е правен чрез внос (и това е така и става на практика, затова се говори за общ енергиен пазар), но сумарно след бума на ВЕИ Германия става още по-голям нетен износител, като положителният баланс достига максимума от 2 млрд. евро именно през 2015 г.
- Трети ще каже, че токът в Германия е скъп и неконкурентен (поради общата заблуда, че заради ВЕИ цената за домакинствата е висока), като се изнася само когато има излишък (даже на отрицателни цени), а се купува на високи цени, за да се балансира системата при нужда. Това обаче не е вярно най-малкото заради положителния баланс при износа на електроенергия. Факт е, че в периода 2010-2019 г., през шест от годините цената на износа е по-голяма от цената на вноса. Трябва да отбележим обаче, че цената зависи от толкова много фактори, че да се търси някаква проста корелация с ВЕИ, означава единствено непрофесионален подход.
Пети мит
„ВЕИ се развиват единствено заради огромните субсидии“
Различните държави имат различни и разнообразни системи за субсидиране на определени индустрии. ВЕИ не прави изключение. Но е важно да се знае, че фосилната индустрия всъщност е много по-силно субсидирана, въпреки че би трябвало да е достатъчно зряла и да не се нуждае от това. Всъщност става въпрос за умопомрачаващите 5.2 трилиона долара за 2015 според доклада на Международния валутен фонд от май 2019. Това е около 6.5% от брутния вътрешен продукт на човечеството. И това ВСЯКА година. Субсидиите за ВЕИ са в пъти по-малки в сравнение с това и ето защо споменаването им извън контекста на далеч по-субсидираните фосилни такива е неправилно и манипулативно.
Шести мит
„Преминаването към изцяло ВЕИ базирана икономика с нулеви емисии е невъзможно технически и отделно ще струва много“
Това е една от най-големите и опашати лъжи. Първата част не е вярна защото технологиите са отдавна налични и единственото, което спираше доскоро ръста, беше цената. А цената бе голяма поради сложността на логистиката и икономията от мащаб, но глобализацията на световната търговия и увеличаване на обемите позволи невиждано в историята намаляване на разходи на ВЕИ. Не само това, пълното декарбонизиране и основно електрифицирането открива изключителни възможности за драматично намаляване на необходимостта от енергия основно заради повишаване на ефективността (това е и основната идея на Energiewiende през 1980 – че прогреса на цивилизацията НЕ изисква непрекъснато повишаване на консумираната енергия). Съвсем наскоро излезе доклад на „Станфорд„, който не само описва как да стане, но и дава най-важното: икономическите измерения на прехода. Ето най-важното от него, което е добре да се открои:
- Разглежда се вариантът, в който цялата енергия (в това число и първичната), необходима на цивилизацията, се доставя от вятърни, водни и соларни централи (в доклада се обобщава като WWS) плюс системи за съхранение
- Поради повишената ефективност от използването на електричество (в различните сфери: отопление, индустрия, транспорт) нуждата от енергия намалява с 57%, сравнено с варианта, ако продължаваме по същия начин както досега (business as usual или BAU в доклада)
- По този начин се намаляват разходите за енергия от 17.7 до 6.8 трилиона долара/година
- Създават се 28.6 милиона дългосрочни работни места повече, отколкото се губят вследствие затварянето на конвенционалните
- Необходимо е само 0.7% от земната повърхност за всичко това (вероятно сте чували за огромните площи, които са необходими за ВЕИ и как примерно атомната имала най-голяма производителност на енергия на кв.м площ – това е факт, но няма никакъв смисъл в случая, защото има достатъчно земя (макар че отдавна са спрели да я произвеждат, както се шегува Марк Твен))
- За България преминаването на WWS като инсталирани мощности изглежда така:
- Намаляване на енергопотреблението спрямо BAU: от 23 GW на 10 GW, или спад от 56% (стр.37)
- Около 25 GW покривни солари на площ сумарно около 107 кв.км, почти поравно между инсталации на жилищни сгради и останалите (стр.44)
- Микса на тези 10 GW е 40% оншор вятър, офшорни 11, водни 10%, останалото форми на соларните (стр.46). Няма геотермални.
Седми мит
„Вятърните турбини избиват птиците в библейски мащаби“
Това е едно от първите индикации, че вероятно си имате работа с пропагандатор, научните статии не доказват такова нещо. Всъщност вятърните паркове и атомната енергия имат сходна смъртност при птиците – 0.3-0.4 на GWh, докато при фосилните е 15 пъти по-голяма – 5.2 на GWh. Подробности можете да намерите тук – обобщени няколко научни статии по въпроса и линкове към тях.
Disclaimer: Нямам никакви финансови интереси във ВЕИ индустрията (и не планирам да имам в скоро време). Целия си професионален живот съм го прекарал във фосилната енергетика и химическата промишленост.
