12 писма до дванайсетокласниците – Магдалена Малеева

Скъпи абитуриенти, извинявайте!

Аз самата нямах абитуриентски бал, защото вече бях професионална тенисистка и пътувах по света за различни тенис турнири. Докато пътувах, завърших едно американско училище “по кореспонденция”. Изпращаха ми учебниците и тестовете по пощата, после връщах попълнените тестове. Без учители и без съученици и с убеждението, че средното образование не е кой знае какво. В малкото ми свободно време научих много повече, като четях много книги, гледах филми, слушах музика и пишех писма на приятели. Когато тези приятели завършваха училище, в средата на 90-те, животът в България не беше хич лесен. На тях не им пукаше особено, на тази възраст живееш повече в мечтите и плановете си, а не толкова в истинския живот. Предполагам, че и на вас сега не ви пука много за това, което се случва извън групата на приятелите ви, но най-вероятно вече знаете, че се случват сериозни неща и че поколението ви вече е част от историята.

Помните ли как разбрахте за секса? Първо ви се струваше абстрактно, неясно и далечно и че се случва на някакви други хора. По същия начин сега ще стигате до нови теми, за които сте чували вече, но не са ви засегнали. И те ще определят живота ви.

Когато си малко дете, си строиш къщички и колиби. Който има късмет, си има собствена стая. Аз моята стая в Младост 1 я делях с двете ми големи сестри. Като порастваш, започваш да се вълнуваш от това, което се случва извън стаята, после извън двора, извън квартала, извън града, извън държавата, в природата и по света. Докъдето стигнеш. И на всеки от тези етапи на осъзнаване, се връщаш да погледнеш себе си, за да разбереш пак каква част си ти от всичко това. Това е много трудно, човек често се чувства малък, уплашен и изгубен, трябва смелост и увереност, за да продължиш. Затова много хора спират, слагат граници, и нищо отвъд не ги интересува. А това вътре го обявяват за най-великото и важно на света. Моля ви, никога не спирайте да разширявате гледната си точка и знанията си! Защото макар и често да е страшно и объркано, само така ще продължите да пораствате и само така ще можете да сте част от хората, които променят света. Никога не спирайте!

Трудно ми е да ви пиша, защото се чувствам като сервитьорката, която на края на бала идва при вас и ви казва, че ще трябва да платите и сметките на предните випуски. Скоро все повече от вас ще стигнат до темата за климата. Ще разберат, че нашето поколение е знаело всичко, но не е успяло да спре на време унищожителния поход. И че не става дума за “природата” от картинките и фоновете на компютрите ви, а най-вече за вашия живот, за близките ви, за човешката цивилизация.

Темата за климата ще промени живота ви. Моля ви, бъдете активни граждани и нека вашето поколение, затрупано със стари сметки, бъде поколението, което ще промени хода на тази история. Вече няма да можете да си стоите в стаята; каквито и граници да измислите, няма да ви предпазят, проблемът ще достигне до всички, дори и тези с най-високите огради. Моля ви, бъдете активни, махайте оградите, използвайте правата и енергията си, за да сте част от тези, които ще се справят с климатичната криза.

Търсете съмишленици; заедно винаги сме по-силни. И моля ви, не спирайте да се борите! Рано или късно ще сте много ядосани на моето поколение. Затова тук ще завърша с любимия ми, когато бях колкото вас, писател, Кърт Вонегът:

“Dear future generations: Please accept our apologies. We were rolling drunk on petroleum.”

🌍

Магдалена Малеева е българска тенисистка, достигнала до четвърто място в световната ранглиста. След края на тенис кариерата си Малеева се завръща в България и се захваща с екологичната инициатива Горичка, с Тенис клуб Малееви в София, с производство на качествени храни harmonica.
https://gorichka.bg

Снимка: Яна Лозева
Източник: 12 писма до дванайсетокласниците