Задава ли се Армагедон в енергетиката*

Евентуалният провал на АЕЦ “Белене” и заблудата за бъдещето на въглищните централи са част от основните проблеми в енергетиката

от Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум

Трудно е да си представя, че днешните управляващи нямат реална представа до какъв задънен край доведоха българската енергетика. Но в интерес на справедливостта трябва да бъдат споменати и някои безспорни успехи на управлението в периода 2017-2019 г., когато започнаха редица, макар и плахи пазарни реформи – старта на електроенергийната и газовата борса и развитието на платформите им, усилията за постигане на някакво разнообразяване на доставките на природен газ, пътната карта за пазарното обединение на IBEX с европейските борси, включването на българския газов оператор с дял в терминала за втечнен газ в Александруполис. Но толкова.

Важните структурни реформи и внасянето на повече пазар в българската енергетика останаха само намерения. Действията на управляващите, водени само и единствено от два мотива – дебалансиран популизъм, вероятно поради липса на кураж, и желание да се харесат на всички геополитически течения “през” България, доведоха до тежки необратими деформации в сектора, за които тепърва ще плащаме скъпо всички.

Предстоящи фалити на структуроопределящи енергийни дружества, пълен отлив на чуждестранни инвестиции, наводняването му с “калинки”, дълго отлаганата либерализация на пазара, отказ от реализъм и избягване на публично обсъждане на проблемите са основните характеристики на днешната енергийна политика.

И вероятно управляващите добре разбират какво предстои, но предпочитат да “не си признават”, да задържат нещата или да заметат проблемите и така да ги прехвърлят на следващото управление.

Какво неизбежно ще се случи през следващите 3 години, което ще активира един вид български “Армагедон” в енергетиката?

Провалът на проекта АЕЦ “Белене” ще причини разпад

Все по-очевидно става, че последният опит проекта АЕЦ “Белене” да се случи отива към провал по много причини, но основната е некомпетентност и непознаване на новите изисквания в Европа за нови ядрени проекти.

Признаването на края на експеримента “Белене” обаче ще доведе до осчетоводяване като пасив на досегашните задбалансови разходи на НЕК по проекта от над 3 млрд.лв., което ще доведе до изпадането му в несъстоятелност. От своя страна като основно дружество в холдинга БЕХ, фалитът на НЕК ще причини сътресения и вероятно и за други дружества в холдинга поради следващи обезпечителни производства за ипотекираните милиардни активи на основните инженерни инфраструктури обекти на енергетиката.

И никакъв друг изход не съществува за БЕХ и НЕК при хипотезата “спиране на Белене”, освен продажба на обезпечителните активи на кредитори и банки. Това е дълга и сложна процедура, а освен това тя ще предизвика крайно негативни реакции в обществото. Към тази заплаха трябва да се добави и другият съществен риск за БЕХ – все по-проблемна изглежда възможността за рефинансиране на облигационния заем на БЕХ от 500 милиона евро, взет през 2013 г. от правителството на Пламен Орешарски, чийто падеж предстои.

Фотограф: Красимир Юскеселиев
Фотограф: Красимир Юскеселиев

На фона но горните песимистични прогнози се очертава единствената възможна хипотеза за спасението на БЕХ и НЕК – активите по проекта “Белене” да бъдат продадени или вътрешно трансферирани и вписани като активи на АЕЦ “Козлодуй” за изграждане на нови заместващи мощности там. Въпреки че това би било сложна и рискована процедура, е единственият възможен изход от патовата ситуация.

За подобна сложна процедура трябва да се проведат и консултации с ЕК поради възможността за квалифицирането й като неправомерна държавна помощ, въпреки че активите на проекта са корпоративна собственост, макар и на публично-държавно дружество. От друга страна, това е най-естественият край на агонията с новата ядрена мощност и логичен изход от нея.

Заблудата за перспективите пред въглищните централи

Като демагогия могат да бъдат оценени действията, политиките и обещанията за стабилизиране на държавните дружества НЕК, “Мини Марица-изток” и ТЕЦ “Марица изток-2”, в които отдавна се отлагат належащи радикални пазарни реформи и те продължават да затъват.

Стигна се до абсурдното антиконституционно решение на 44-то Народно събрание от 31 януари 2020 г. за подкрепа на комплекса “Марица-изток”, което е срам за българския парламентаризъм, защото не само че противоречи на пазарното развитие на отрасъла, но е и дискриминационно спрямо другите въглищни централи.

А в публикувания проект на новата енергийна стратегия на страната хоризонта на експлоатация на ТЕЦ “Марица-изток-2” и минното дружество е определен хоризонт до 2050 г. Любопитно е какви са резултатите от анализите на авторите на документа как точно въглищносто производство ще бъде конкурентно на пазара на фона на все по-строгите и тежки европейски изисквания за съкращаване навъглеродните емисии с 55% в периода до 2030 година?!

Теменужка Петкова Фотограф: Георги Кожухаров
Теменужка Петкова
Фотограф: Георги Кожухаров

Става ясна целта на управляващите с въпросната микс стратегия – да се харесат и на миньорите, и на енергетиците в “Марица изток”, и на профсъюзите, и на Русия, и на задокеанските партньори, и частично на Европа. Само че това са механично събрани утопични цели, които като интегриран подход са неизпълними, защото са в конфликт помежду си.

ТЕЦ “Марица изток-2” получи няколкократно значителна финансова субсидия от БЕХ под формата на увеличаване на капитала за заплащане на емисиите си, което въпреки че е правомерно деформира пазарните условия и води до предсказана безизходица. А и определено до повишаване на цените както на регулирания, така и на свободния пазар през добавката “задължения към обществото”.

Възможностите за по-нататъшна административна подкрепа на ТЕЦ “Марица изток-2” от 2021 г. вече са напълно изчерпани. Всички специалисти, а и обикновените потребители трябва да бъдат убедени, че тази политика води до все по-скъпа енергия и растящи държавни разходи.

Сигналите от ЕК в областта на конверсията на въглищните региони доказват, че България се е провалила и е крайно съмнително, че ще бъде приложен механизма за капацитет или поне ако такъв се приложи, той няма да осигури натоварването на топлоцентралите в комплекса “Марица-изток” в необходимата степен, за да бъдат те рентабилни, а оттам и мините.

Възниква и един от най-сериозните рискове пред ликвидността на Мини “Марица-изток” – след спирането на ТЕЦ “Марица изток-2”, вероятно през 2022 г., добивът на въглища в комплекса ще спадне с повече от 50%. Това ще причини много сериозен трус в дружество и вероятно ще доведе до съкращения на работни места и затваряне на един или два от трите рудника.

Очаквани трусове на пазара на електроенергия

Поетите ангажименти пред ЕК за осъществяване на дълго отлаганата реформа на пазара на електроенергия на едро от 01.07.2021 г., включително и НЕК да започне до продава енергия на регулирания пазар по друг пазарен модел, ще доведе до натиск за повишаване на цената на тока. Паралелно с тази промяна развиващите се в момента процеси, свързани с излизане на свободния пазар на малкия и микробизнеса, неизбежно ще причинят турбуленции на този пазар.

Това ще предизвика нови недоволства отстрана на индустриалните и малките небитови потребители, но възможности за въздействие върху тези процеси почти не съществуват поради силнофрагментирания пазар.

През 2022 г. друга голяма група, вече битови потребители ще трябва да излязат също на свободния пазар. Това е много сериозна пазарна реформа, но липсата на готовност и късия период на подготовка отново ще изложат на риск процеса и вероятно ще създадат прецеденти за недоволстваи жалби.

Тези събития формират комбинация от две негативни тенденции – от една страна широк кръг негативно настроени битови и индустриални потребители, а от друга – държавни енергийни компании с изчерпан ресурс за получаване на държавна подкрепа. Това ще причини натрупване на рискове от пазарни трусове и социални недоволства. И тук трябва изрично да се подчертае важността на упорито подценяваното от управляващите въвеждане на Система за категоризация и мерки за подкрепа на уязвимите в енергийно отношение домакинства.

Не може да не бъде отбелязана и липсата на адекватна държавна политика по отношение на енергийната бедност, която е основната пречка пред успешната либерализация на енергийния пазар, неговото интегриране в региона и създаване на привлекателни условия за чужди инвестиции, а в резултат на това и откриване на нови работни места. Въпреки многократно получаваните критики от ЕК за подценяване на тази паралелна с либерализацията на енергийни пазар реформа, управляващите продължават да я отлагат. Дори нещо още по-тревожно-те я приемат като еквивалент на съществуващата система за предоставяне на енергийни помощи “на калпак”, която е анахронизъм за днешна Европа.

Българското “жонглиране” със Зелената сделка ще приключи

“Шикалкавенето” с тази толкова важна тема и въвеждането в заблуда на хилядите работещи във въглищната индустрия вече причинява изолация на страната и загуба на милиарди свежи средства от Фонда за справедлив преход, за които другите “въглищни” държави вече са наредени на опашката. На път сме да изпуснем и последните влакове за конверсия на мощности в някои въглищни ТЕЦ-ове на природен газ, което все още е допустимо, но от 2022 г. финансовите институции в света няма да финансират нито газови проекти, нито ядрени.

Фотограф: Красимир Юскеселиев
Фотограф: Красимир Юскеселиев

Открито трябва да квалифицираме като сбъркана и с неприемливо ниски цели Националната програма за енергетика и климат (НПЕК). За изграждането на нови мощности на възобновяеми енергийни източници се говори периферно, без отчитане на предимствата им, реалните възможности и актуалните икономически предимства на разпределеното производство, което те предоставят. Илюзия е, че това ще сложи лавров венец на днешното управление, напротив, ще доведе до обвинения в демагогия, заблуждаване наобщественото мнение, изоставане и причиняване на милиарди пропуснати ползи за държавата.

При тези условия през 2022 г. България ще трябва да подготви и представи в ЕК прегледа по изпълнение на междинните цели по НПЕК, а това няма да е лесно, защото Зеленият закон на ЕС вече ще е влязъл в сила и България няма да има извинение за прилагане на толкова ниски национални цели и нереални планове за ролята на въглищните централи. А междувременно възможностите за усвояване на средства от “онези” 1.8 трилиона евро от европейските фондове за справедлив преходи и другиизточници вече ще се ползват от други “въглищни” държави.

Рисковете от проекта “Турски/Балкански поток” ще се проявят

Този проект, както и АЕЦ “Белене” бяха “заченати в грях” при едно официално посещение на членове на българското правителство в “Газпром” през 2017 г. и подписаната там “Пътна карта”. Всички опити да разберем какви са постигнатите договорености в този стратегически за “Газпром” и България документ останаха без успех. Официалното ни искане за достъп до документа по линия на Закона за достъп до обществена информация бе отхвърлено.

Очевидно става дума за договорки от вида вие ни давате газ за транзит през България, ние строим газопроводната връзка за наша сметка и на наша отговорност. А какъв е българския интерес, засега не може да се разбере.

Фотограф: Юлия Лазарова
Фотограф: Юлия Лазарова

В светлината на тези рискове за страната и за “Булгартрансгаз” можеше да има все пак и една добра новина – реализацията на “Балкански поток” създава възможност за газификация на дунавските градове и общини от гр.Козлодуй и в цялата Северозападна България. За съжаление, обаче, тази възможност не е взета предвид, защото по неофициални данни на газопровода не се изграждат кранови възли за газопроводни отклонения към съответните градове. Въпреки че по замисъл “Балкански поток” се изгражда като разширение на българската газопреноснасистема, а не като транзитен газопровод за руски природен газ.

Неясно бъдеще на договора за доставки на природен газ по досега съществуващата схема

Сегашния договор за доставки на природен газ с “Газпром” изтича в края на 2022 година. Каква е прогнозата за бъдещето му за сега няма официална информация, а и реализацията на възможностите за диверсификация на източниците на природен газ, различни от руския, непрекъснато се отлагат.

В резултат на забавянето на проекта за терминал в Александропулис, както и на проекта за газопровода “Комотини-Стара Загора”, позицията на България при едни бъдещи преговори с “Газпром” през 2022 г., за новия договор за доставки на природен газ от Русия, може да се окаже сериозно уязвима.

А вероятно именно и това е целта на причиненото от неясни обстоятелства забавяне на всички останали възможности за доставки на неруски природен газ за България и Македония. Това може да бъде компенсирано с активна политика на България за доставки на втечнен природен газ от Турция чрез нейния регазификационен терминал на Мраморно море. Но тази реална възможност, която може да се реализира в съкратени срокове, изобщо не се коментира както от българското правителство, така и от турска страна, въпреки че Турция вече разполага със значителни количества свободен природен газ.

Липсата на кадри

Всички признават, но никой не прави нищо като държавна политика за решаване на един друг критичен проблем – все по-остро проявяващата се криза на липса на инженерни кадрив енергетиката. Не едно и две енергийни дружества и държавни ведомства декларират сериозни проблеми при кадровото обезпечаване на основни дейности, свързани с развитието и поддържането на критичната инфраструктура. Стига се дотам на оперативни длъжности да се назначават хора без ценз, преминали през набързо организирани преквалификационни курсове.

Държавата трябва да се вслуша в многократно изразяваната тревога по форуми и от ръководството на АЕЦ “Козлодуй”, че проблемът с кадрите там и особено с оперативния персонал става сериозен и на даден етап, ако спешно не се вземат мерки, може да се превърне в заплаха за безопасността на централата. А ние продължаваме да си говорим за строителство на нови мощности.

Този преглед на статуквото в енергетиката не цели само критика и всяване на смут, а поставяне открито на някои проблеми, представляващи реална заплаха за енергийната сигурност на страната.

Източник: в. Капитал

* Заглавието е на редакцията