Островът на съкровищата

На гръцкия остров Икария знаят тайната на дълголетието

В края на октомври New York Times публикува откъс от новото подобрено издание на книгата Blue Zones на американския… хм, да го наречем, авантюрист (и любим на Горичка герой) – Дан Битнър. Това второ издание предстои да излезе чрез National Geographic, както впрочем и първото. Blue Zone е резултат от изморителни, но наситени с красиви гледки и чист въздух изследвания, които мистър Битнър провежда в търсене на дълголетието. И понеже по един или друг начин това е нещо, което хората винаги са търсели, тук се налага уточнението, че той търси причината за дълголетието в няколко специфични точки по света, наречени от него Сини зони (да не се бърка със Синята зона в София, която често може да скъси живота на човек).

Връщам се на текста от NYT. Той започва с трогателната история на Мораитис, гръцки имигрант в Щатите, който около шейсетата си година се радвал на солидно положение според всички американски стандарти – собствена къща, няколко отгледани деца, шевролет… И както често се случва в приказките и в живота, точно тогава групата лекари, през които минал Мораитис, след като един ден се задъхал по време на работа, един след друг потвърдили, че има рак на белия дроб и ще умре след една година.

Стаматос Мораитис. Фотография: Bluezones.com

Добрее, казал си човечецът, значи какво правим сега?

Хващам се на хорото, атакувам тази гадост с всички постижения на човечеството, след което си устройвам едно прилично погребение срещу 2 000 долара?

Или – прибирам се вкъщи, там където е всъщност сърцето ми, където са погребани предците ми, да изживея спокойно последните си дни, след което си устройвам едно прилично погребение срещу 200 долара, а останалите оставям на жена ми?

Вариант две лесно спечелил изборите и Мораитис се озовал в бяла къщичка с лозе около нея, на брега на Егейско море, на остров Икария (който освен с това, за което си говорим тук, е известен и с обявеното през миналото лято желание от страна на жителите му да се присъедини към Австрия). Мораитис спрял да живее като американец и заживял като гръцки селянин – дишал чистия въздух, пиел прясната и чиста вода, събуждал се когато повече не му се спяло, работел в лозето докато се умори, следобед винаги си подремвал. Хранел се с типичната местна кухня – пресни зеленчуци, зехтин, черен хляб, козе мляко.

През зимните месеци – по малко от закланото на Коледа прасе. И всеки ден по чашка две или три от собственото вино. Това се случило преди трийсет и пет години. То обаче продължава и до днес. Текстът в NYT завършва точно както в приказките и в истинския живот – авторът пита Мориатис как се е спасил от рака, а той му отговаря, че не знае и дори се е върнал в Щатите 25 години по-късно, за да разпита онези доктори как е станало, но те всичките били вече умрели. А цялата тази история стигнала до ушите на Дан Битнър покрай неговите изследвания свързани с продължителността на живота. Понеже на остров Икария живеят поне двайсет души, които твърдят, че са над сто годишни, включително и Мориатис.

Между многото очевидни факти (споменатите качества на въздуха, водата и храната, например), авторът изтъква и като вероятна причина за особеното дълголетие, което се вихри на въпросното забравено от всички островче Икария, начинът на живот и обществената нагласа. Днес западният свят е обзет от истерия по здравословния начин на живот, но тя си остава поредната истерия и се появява в един нездравословен контекст. На остров Икария това е естественото състояние на нещата, така е било, така най-вероятно и ще бъде, без значение дали Икарианците ще си плащат (или укриват) данъците на (от) Атина или Виена.

Всички възрастни жители на Икария, продължават да се занимават с физически труд.

Когато авторът попитал една от местните жени как така всички живеят толкова дълго, тя му казала, че просто забравят да умрат. Друга пък му казала, че дълголетието не е важно, че е дребен детайл от цялото. Друг пък казал, че е заради секса – осемдест процента от участниците в анкета, на възраст между 65 и 100 години, споделили, че правят редовно секс, при това с “добра продължителност” и “удовлетворителен завършек”.

За финал, само ще споменем, че от началото на 2013 година Икария ще бъде и енергийно независим остров, след като започне работа хибридна вятърно-водна електрическа централа, която ще осигурява 100% от електричеството необходимо на острова.

Повече от BlueZones.com