Градско адаптиране

Градовете приютяват повече от половината население на света, консумират 75% от енергията и отделят 80% от всички парникови газове. Високата концентрация на население и инвестиции поставя градовете в центъра на проблемите, свързани с изменението на климата. Но урбанизираните територии не са само източник на проблеми, от тях тръгват и много важни иновации и политически решения. Те се оказват на първа линия не само в борбата срещу промените в климата и тяхното смекчаване, но при мерките за адаптация. Добри примери за градска адаптация към промените в климата не липсват, но избрахме няколко от по-интересните и иновативните, използващи природни средства, с надеждата да се поучим от тях.


Атина

Често заплашван от пожари и горещи вълни, Атина е добър пример за град, който наистина е поставил адаптацията в центъра на своята стратегия за устойчивост. 80% от територията на Атина е покрита от плътни конструкции. Толкова много асфалт и бетон задържат топлината по време на продължителните горещи вълни, на които градът е изложен все повече. В резултат топлинните острови в центъра на града могат да бъдат с повече от 10 градуса по-топли от предградията. Но асфалтът и бетонът не са проблем само, когато времето е горещо. Те също така спират водата да прониква в почвата по време на дъждовни бури. Резултатът са чести локални наводнения. Градската управа се заема да реши тези проблеми, породени от изменението на климата. Така Атина става част от иновативни проекти за адаптация към промените в климата, подкрепени от Механизма за финансиране на природния капитал. Програмата се управлява от Европейската инвестиционна банка в сътрудничество с Европейската комисия и се фокусира върху опазването на природата, биоразнообразието и адаптацията към изменението на климата чрез решения, основани на природата. Проектът включва и създаването на консултативна работа от Европейския инвестиционен консултативен център, която приключи през 2019 г. Очаква се проектът за финансиране на природния капитал в Атина да създаде поне 25% повече зелени площи и да въведе няколко мерки за адаптиране към промените в климата, които включват къщички за птици и засаждане на дървета. Важен акцент са т.нар. зелени коридори, които не само намаляват топлинните острови, но помагат и за биологичното разнообразие, тъй като позволяват на видовете и въздушните маси да се движат. Не на последно място – зелените коридори подобряват качественото на живот на гражданите и им осигуряват повече място за отдих и спорт.


Флоренция

Рискът от наводнения и други все по-екстремни метеорологични явления е сериозен проблем за градското планиране. В още по-сложна ситуация се оказват историческите центрове със своите тесни улички и остаряла инфраструктура. В затруднено положение се оказва Флоренция, защото наводненията в района стават все по-чести, а щетите, които нанасят – по-големи. За да се бори с проблема, градската управа решила да въведе план за действие при наводнения. Накратко планът включва мерки за подобряване капацитета на река Ема, приток на най-голямата река в града, Арно. Целта е речното корито да се използва за извеждане на част от водите при по-обилни валежи и така да се избегнат наводнения в центъра на града. Използват се зони за отдих и паркове край реката, които могат да влязат в ролята на преливници при нужда. Примерът на Флоренция показва как с природни решения могат да се намалят щетите от наводненията и да има предварително изготвен план за действие. Вместо да строят бетонни резервоари за събиране на наводнена вода, са направени изкуствени хълмове и долини в парк, който може да поеме наводнението.


Мексико Сити

Интересен пример за адаптация дава и един от най-големите градове в света – 20-милионният Мексико Сити. Основният проблем, свързан с промените в климата, пред който се изправя населението на мексиканската столица, е сушата. Водната криза става все по-заплашителна през последните години. Основна причина е, че градът, който е разположен на голяма надморска височина, разчита главно на подземни води, които изчезват изключително бързо. За да се задоволяват водните нужди на огромния град, на десетки километри около него са разположени резервоари за вода, които обаче все по-трудно се захранват, а валежите са все по-оскъдни. В резултат на това през миналата година властите бяха принудени да прекъсват водоснабдяването и така оставиха част от жителите на Мексико Сити да разчитат на водоноски. За да опитат да се справят с проблема, градските власти решават да инсталират близо 500 системи за събиране на дъждовна вода и започват да използват технологии за пречистването й. Тази мярка е осигурила водна сигурност и финансови спестявания на над 56 000 души. Благодарение на новата система са намалели и случаите на заболявания, свързани със замърсена питейна вода.


Барселона

Един от най-красивите европейски градове също изпитва негативните последствия от промените в климата. Сериозен проблем за Барселона през последните години се оказват горещите вълни и сушата. Решението, което намира Общинският съвет, отново е основано на природни методи – увеличава се покритието на дърветата в града от 5% на 30%. За да се намерят свободни площи за озеленяване в застроения град, властите решават да използват училищни дворове, наричайки ги климатичните заслони. Избират се устойчиви на суша дървета, които свеждат до минимум ефекта на градския топлинен остров. Освен повече прохлада и зеленина, новите дървета са дали и други ползи за града – подобрило се е качеството на въздуха. Интересен резултат се оказва и намаляването на годишните сметки за климатизация на сградите с 8,5 милиона евро годишно.

Ако искате да научите какво се прави за адаптирането на София по тези теми, четете нашата статия „Как София се адаптира към промените в климата“

Още по темата можете да научите от епизод 4 на подкаста ни „Анонимните климатици“, в който си говорим за адаптацията на България към промените в климата