Как София се адаптира към промените в климата

„През това лято Европа преживя опустошителни пожари и наводнения. Нашите градове трябва да се подготвят за различно бъдеще“, каза по време на официална церемония на 9-и септември европейският комисар по околна среда Виргиниюс Синкявичюс.

Факт е, че промените в климата вече не са абстракция в неясното бъдеще, а се случват тук и сега и негативните ефекти от тях се усещат по цялото земно кълбо. Факт е обаче и, че, в буквален и преносен смисъл, „горещите точки“ се оказват именно градовете. Те са местата, където се потребяват огромни количества енергия и където се отделят значителна част от емисиите парникови газове. Урбанизираните територии се оказват и много по-уязвими за повечето последствия от промените в климата каквито са т.нар. екстремни метеорологични явления. В същото време обаче градовете имат водеща роля в борбата с промените в климата и мерките за адаптация към тях и често добрите примери и иновации започват точно от там.

Какво се случва междувременно със София? Доколко засегната е столицата ни и подготвена ли е за новия климат? Търсейки отговори по тези важни теми, се допитахме до експерт с дългогодишен опит в сферата на климата и градските въпроси. Става въпрос за Миля Димитрова, която в момента работи като експерт по екологични въпроси и устойчиво развитие в Софияплан – общинското предприятие, което отговаря за пространственото и стратегическо планиране на Столичната община. Опитът на Миля Димитрова включва 17-години, отдадени на работа в МОСВ, в Столична община и консултантска дейност по различни проекти, имащи отношение към климата и климатичните политики. Освен всичко останало тя е и важна част от групата на „Анонимните климатици“, с която ви срещаме редовно благодарение на нашия подкаст и съдържанието на „Горичка“.

Защо градовете са толкова важни?
В момента повече от половината население на Земята се намира в градове и урбанизирани територии. Ако трябва да бъдем точни, данните сочат, че това са 56,2% от всички хора. Никога досега не е имало толкова сериозен превес на градското спрямо неградското население. Има държави, като САЩ, където статистиката показва още по-изразена тенденция към урбанизиране и над 80% от хората живеят в градове или пък Белгия със своите 98% градско население и Сингапур, където просто няма територии, които да не са урбанизирани. Каква е ситуацията в България очакваме да разберем след като излязат резултатите от националното преброяване. Според последните данни от 2019 г. 73,7% от хората у нас живеят в градовете, което е близко до средното за Европейския съюз – 75%. Приютявайки по-голямата част от световното население, градовете са отговорни за огромни количества замърсяване – в тях се консумират 75% от енергията и се отделят 80% от всички парникови газове. Друга характеристика на урбанизираните територии е, че те имат по-малко растителност и повече настилки, които запечатват почвата и пречат на естествените природни процеси. Резултатът е, че градовете се оказват най-уязвими на негативните ефекти от промените в климата, което от своя страна значи и че много повече хора са в риск.

Най-честите градски проблеми, породени от промените в климата, са летните горещи вълни и сушите, които могат да доведат до здравни рискове и заболявания и да затруднят водоснабдяването. Само в рамките на Ню Йорк например всяка година загиват над сто души от причини, свързани екстремни жеги. Друг проблем са наводненията, които изправят пред изпитание градската канализация и нанасят огромни щети. Проблемът е още по-сериозен за разположените близо до морето градове, които се оказват сред най-уязвимите от промените в климата.

Изглежда сме построили градовете си за климат и условия, които не съществуват вече и трябва да се насочим не само към ограничаване на емисиите, но и към адаптиране спрямо настъпилите вече и очаквани промени. Именно тук е и важната роля на градовете, които се оказват не само източник на проблеми, но и на иновативни практики и политически решения. Оказва се, че на ниво градска управа политиките за адаптация и смекчаване на промените в климата често бележат много по-големи успехи от международните. Просто в по-малък мащаб смелите решения са по-лесни за прилагане и много успешни инициативи започват отгоре надолу.

Доколко подготвена е София за промените в климата?
Както всеки голям град, и София се оказва по-уязвима от промените в климата и предизвиканите от тях екстремни метеорологични явления. Най-изразеният проблем се проявява през лятото – горещите вълни. Според Миля Димитрова от Софияплан този проблем е още по-сериозен в силно урбанизираните части на града, защото се засилва ефектът от т.нар. градски топлинен остров. Причината са запечатаните почви, които не топлоотдават достатъчно и температурите трудно се понижават дори нощем. За да се намали вредният ефект на топлинния остров, е необходимо да има повече зелени площи, повече растителност, добре е да се ограничи презастрояването, да се прилагат различни решения, базирани на природата, но да се използват и иновативни материали. Друго допълващо решение според Миля Димитрова е инвестирането в енергийна ефективност: „Тя реално ще повиши комфорта на хората в техните домове и офиси и от друга страна ще се намали енергията, която е необходима за охлаждане през лятото, а и за отопление през зимата“. Друга мярка за адаптация, която Миля препоръчва, е пасивното засенчване, т.е. да се възпрепятства директното попадане на слънчева светлина в домове и офиси, а да има засенчване чрез външни щори и навеси или, ако е възможно, с дървета. „Зелените покриви също са добро решение. Ако има повече зелени покриви и улично озеленяване в централната градска част, това ще намали ефекта на топлинния градски остров и ще позволи охлаждане през летните нощи и намаляване броя на т.нар. тропически нощи. Тропическите нощи значително намаляват трудоспособността на населението, защото нощните температури остават високи и това нарушава качеството на съня на хората“, допълва експертът.

Друг проблем, с който се сблъсква и София, са наводненията. Според Миля Димитрова местата, на които обикновено се случват те, са добре известни – главно около река Искър. „Правят се анализи, за да се вземат мерки, но има какво още да се желае, особено за алтернативите на природно базираните решения. Това е въпрос на експертен капацитет и политическа воля и тогава лесно се намира финансиране. Нужен е анализ на капацитета на канализацията да поема по-интезивни валежи“, разказва Димитрова. Една от идеите, които сподели тя, е да се наложи картата на топлинния градски остров с карта на софийската канализация и се отбележат местата, където най-често се случват наводнения (подлези, улици). Според нея така може да се направи едно много добро планиране къде точно би било най-добре да се вземат конкретни превантивни мерки като зелени покриви, които едновременно имат ефект срещу наводненията и топлинните вълни. Такъв детайлен модел на канализацията обаче за момента няма.

Други места, които се оказват проблемни при проливни валежи, са подлезите и входовете на метростанциите в София. Според Миля Димитрова едно от решенията на този проблем е сравнително лесно – „просто трябва да се направи едно допълнително стъпало на входовете на подлези, което да ограничи навлизащата в тях вода“. Това е нещо, което неведнъж е било дискутирано. Мярката се очаква да бъде взета в най-скоро време поне за подлезите, за които се знае, че често се наводняват.

Какви мерки се взимат за адаптация на София към промените в климата?
Докато на ниво държава България има Националната стратегия за адаптация, за столицата също се мисли в тази насока. През последните няколко години Столична община работи за политиката си за адаптация към климатичните промени и вече има стратегия и план за действие. Важна стъпка е, че в проекта на последния план за действие, който в момента е внесен за гласуване в Столичен общински съвет, е включена и актуализация на оценката на риска за климатичните промени. Въпросният план е за устойчиво развитие и енергия от 2021 до 2030 г. и е разработен от Столична община във връзка с ангажиментите й към Глобалното споразумение на кметовете за климата и енергия. „С този план, освен мерки за адаптация, са включени и мерки за смекчаване, които са с цел за намаляване на емисиите парникови газове на Столична община с минимум 40% до 2030 г. Това е минималният ангажимент, като има градове, които заявяват и изпълняват и по-амбициозни цели за намаляване на емисиите“, допълва Миля Димитрова. Според нея най-важната стъпка за адаптация на София към промените в климата, която е предприета досега, е оценката на риска, изготвена от Столична община през есента на миналата година. Тя е и базата, върху която стъпва Плана за устойчиво развитие и енергия в частта си за адаптация. „Мерките, които за момента са планирани, са съобразени именно с оценката на риска, което е много добър подход. И благодарение на ангажимента на общината към Глобалното споразумение на кметовете реално това се случва по правилния начин. Не всички общини в страната успяват да се справят с тази задача и София е с една крачка напред в адаптацията по този начин. Въпросът е сега дали ще се изпълни това, което е заявено“, разказва за адаптацията на София Миля Димитрова.

Санирането, по стечение на обстоятелствата, и най-вече, за да се подобряват условията за живот в блоковете, се оказа най-популярната мярка за климата в големите градове в страната. Тази мярка има отношение към адаптацията, но и към смекчаването на климатичните промени, а и отношение към качеството на въздуха, доколкото е свързано със спестено изгаряне на твърди горива. Според Миля Димитрова обаче има още много какво да се направи: „За покривите на панелните блокове, където „зелени покриви“ не са приложими по конструктивни причини, могат да се използват светлоотразителни материали, които да намалят загряването. Има и други полезни решения в тази посока. Ако не се застрояват междублоковите пространства, ако не се запечатват плътно почвите при изграждане на паркинги и друго строителство, можем да постигнем един добър процес на адаптация в градска среда“.

Ако искате да научите как Атина, Флоренция, Барселона и Мексико Сити са намерили иновативни начини за адаптация, базирани на природата, четете нашата статия „Градско адаптиране“

Още по темата можете да научите от епизод 4 на подкаста ни „Анонимните климатици“, в който си говорим за адаптацията на България към промените в климата