Сега, ако се опиташ да си представиш уютен дом, сгушен кокетно в електрическа станция, едва ли ще ти се получи. Скот Алън и Кристина Булън обаче успяват – и новата им разработка е смела придобивка за всеки адекватен град. Тя представлява жилищна сграда, която всъщност функционира като, да, централа за генериране на електричество. О, също и станция за преработка на боклук. От който, всъщност, прави електричеството. Скот е архитект, а Кристина – дизайнер в иновативната Perkins+Will. Идеята им се ражда в резултат на традиционния вътрешен конкурс на компанията и добре че го има него, защото е забележителна.
Дизайнът се базира на модела енергия-от-боклука, градските отпадъци биха могли всъщност да бъдат изгорени и превърнати в енергия за няколко квартала. Процесът не крие опасности, благодарение на развитите системи за филтриране на въздуха. Екипът е изчислил, че станцията ще може да произвежда достатъчно за около 26 000 домове. Това, освен необходимото за самата нея и живущите там. Поради мащаба си сградата е много различна от на пръв поглед подобни проекти, като например соларни станции – дори целият покрив на дадена сграда да е покрит с панели, те най-често усяват да произведат само необходимото за нейното захранване, без да остава за околно ползване. В представянето на проекта е отбелязано, че типичната електрическа станция в Щатите се нуждае от 3 части изкопаеми горива, за да произведе 1 част електричество. Останалото количество е похабена топлина, която се излъчва в атмосферата. А станциите, които използват боклук за електричество, стават все по-ефективни. Тъй като небиогеничните материали имат по-висок топлинен капацитет, а биогеничните съставни на боклука намаляват, то той става все по-ефективно гориво за производство на електричество. Ето нагледно как ще се случва процесът по превръщане на боклук в енергия, ако сградата бъде осъществена:
Чудесен бонус на идеята е и намаляването на боклука; Филаделфия, градът, за който е замислена сградата, сега провожда над 200 000 тона отпадъци към гладните пещи и това е максималният им капацитет, а трябва да се намери решение за останалите количества. Така че осъществяването на Скот-Кристина проекта би създало симбиотична връзка между обичайно самостоятелно опериращите електрически станции и преработката на градския боклук.
Добрата градска архитектура задължително взима предвид проблемите на средата, с която работи, а в случая, то е ясно, определено говорим за висок професионален стандарт. Така че сградата повдига въпроса за това какво се случва в изоставените райони на Филаделфия, като самата тя би донесла нов живот в сега изолирана част на града. Създателите й предлагат съвсем реална локация в близост до брега, където освен няколко пустеещи складови бази и ръждясали фабрики друго няма. Ако земята там се превърне в огромния парк, заложен в проекта, биха били предотвратени опасни наводнения, а освен това и привлечени множество посетители. Безспорно една от най-големите атракции би била заложената в проекта плаваща сцена.
Скот посочва супер успешния пример с нюйоркския High Line, паркът, изграден върху повдигнати над уличното ниво железопътни релси. Благодарение на него вехтеещият район на Уест Сайд вече е процъфтяваща част от града.
На фона на последните новини около градското планиране на София, не сме особени оптимисти за бъдещия изглед на градските райони и региони, но… какво пък, може и да стане чудо и сред нас да се появи някой адекватен, иновативен проект като гореописания.
–
На сайта на Скот има пълно представяне на проекта.
Супер идея!Дано я последват и в България!