Позициите на основните политически сили по отношение на климатичните политики, декарбонизацията, въглищните електроцентрали, електромобилността, земеделието и животновъдството. Представяме ви ги благодарение на допитване, което инициира „Горичка”, заедно с експерти от Фондация „БлуЛинк”, WWF-България и в партньорство с Коалиция за климата – България. Основна цел на кампанията, озаглавена „Климатичен вот 2022“, е да провокира размисъл сред политиците по сложните теми, свързани с изменението на климата, както и да ги подтикне да се образоват по тях. „Наясно сме, че въпросите, поставени в „Климатичния вот“, са трудни и изискват участието на експерти от различни области в политическите партии. Целта на кампанията е да накара политиците да се замислят, и тя беше постигната”, пояснява учредителят на „Горичка” Магдалена Малеева.
В серия от публикации на нашия уебсайт под шапката на „Климатичен вот 2022“ ви представяме отговорите на политическите партии, които се отзоваха на поканата ни да отговорят на пет въпроса, свързани с тази важна за всички нас тема. Ето какво ни отговори Иво Русчев от партия „Възраждане“:
1. Във Вашата партия/коалиция споделяте ли необходимостта спешно да се работи за управление на рисковете, свързани с климатичните промени, и бихте ли подкрепили позиция „заместник министър-председател по климатичните политики” в следващо правителство на България?
Най-добрият начин да се управляват рисковете е първо те да се познават. Считаме че към момента няма ясно и точно дефинирани рискове, а тези които са определени са грешно приоритизирани. Типичен пример за това е ситуацията в Столична община, където се въвеждат все повече рестрикции към населението, което не може да си позволи нови автомобили, като за сметка на това се оставя неконтролируемо изгаряне на отпадъци с цел отопление на къщи.
2. Според Вас трябва ли България да има цел за климатична неутралност на национално ниво (например, такава цел да се заложи в Закона за ограничаване на изменението на климата, в стратегически документ като дългосрочна Стратегия за декарбонизация, в Политическо споразумение между парламентарно представените партии)?
Считаме че единствената реална алтернатива, която ще направи възможно постигане на конкретни цели е чрез нарочен закон. В годините сме станали свидетели на много стратегии, да не говорим за политически споразумения, които не са били изпълнявани, а са били просто една формалност. Ние от Възраждане заставаме плътно за нормативно установяване в нарочен закон.
3. Имате ли визия за реализирането на справедлив енергиен преход в България и конкретно кога смятате, че трябва да бъдат затворени последните въглищни централи в България (2026 г., 2030 г., 2035 г., 2038 г.)?
Последните въглищни централи в България категорично трябва да бъдат затворени когато на населението е осигурена енергийна сигурност и то на ниски и достъпни цени. В условия на пандемия на коронавирус и несигурността на енергийни доставки следствие на войната, затвърдиха позицията, и донякъде приземиха мечтателите, че лесно и безболезнено ще преминем към неутрална икономика. За някои по-развити държави този преход може да бъде лесен, но за населението в страната ни, което е едно от най-бедните, най-болните, с най- ниски работни заплати, най-ниски пенсии и т.н., това няма да бъде така. Националният интерес за нас е преди интереса на развитите и богати държави от ЕС.
4. Как предлагате да се постигнат в България целите на Европейския съюз в земеделието и животновъдството – за 50% намаляване използването на торове, пестициди, антибиотици и 25% дял на биоземеделието?
Не е важно какво ние предлагаме, а от какво имат нужда земеделските стопани! Провеждаме срещи с представители на бранша непрестанно и след като станем първа политическа сила, ще продължаваме да го правим, за да може да спасим българското земеделие. България се превърна от износител на продукция, във вносител на такава, а най-лошото е, че до голяма степен вносната продукция не е със същите качества и българският потребител е ощетен!
5. Как смятате, че трябва да се постигнат националните цели за електрическа мобилност – 100 хил. електромобила и 10 хил. зарядни станции?
Без финансова подкрепа от държавата постигането на тази цел може да стане само, ако изчакаме малкото богати българи да си закупят по няколко електрически автомобила! Трябва да го приемем, никой няма да се вози в 20-30 годишна кола, ако може да си позволи нова! Българинът не е виновен, че управниците в последните години направиха така, че те да се возят в нови автомобили, а той да кара коли второ качество!
Вижте още отговорите на:
– „Продължаваме промяната“
– Демократична България
