Митовете, които държат Източна Европа в енергийното минало

“Трябва много бързо да се подготвим с алтернативи за след 2030-а. Много трудно държави като България, Чехия и Полша ще се справят с тях”. Това каза премиерът Бойко Борисов след заседанието на Европейския съвет през декември, когато държавите от Европейския съюз поставиха за цел намаляването на вредните емисии с най-малко 55% спрямо равнището им от 1990 г.

В споменатите от премиера Чехия и Полша, както и в Унгария, това решение също беше интерпретирано като по-скоро трудно за преглъщане, а не като възможност за по-бърза трансформация на икономиките. Там, както и у нас, продължава да се застъпва твърдението, че енергийната система не би могла да функционира нормално без въглищните централи, например.

Други подобни твърдения са свързани с мисленето, че Източна Европа вече е направила много за намаляването на въглеродните емисии и дори е лидер в тази насока, както и че заради утежненото от комунизма минало, държавите не трябва да бъдат притискани.

Всичко това води до умишленото или случайно широко разпространение на неистини, които прикриват икономическата реалност на региона, замъгляват индустриалното му минало и нанасят дълготрайни вреди върху дългосрочното му развитие.

 

Връзката с историята 

“Русия е една страните, които често заявяват, че държавите от Източна Европа са лидери в намаляването на въглеродните емисии. Президентът на Руския съюз на индустриалците и предприемачите Александър Шохин наскоро описа страната си като световен шампион в това отношение, а Владимир Путин често прави подобни твърдения.

Нещата обаче не могат да бъдат обяснени толкова лесно.”

Действително след падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз въглеродните емисии в Източна Европа рязко намаляват. Това обаче не се дължи на целенасочена политика, а е следствие от срива на много неефективната комунистическа икономика, която тогава изживява последните си дни, както и на чисто дипломатически компромиси.

Всъщност една от причините отправната точка за нивата на емисии, зададена в Протокола от Киото през 1997 г., да бъдат данните, регистрирани през 1990 г., е именно Русия да бъде убедена да подпише споразумението. До 1997 г. емисиите на страната вече са намалели с 42% в сравнение с нивата им седем години по-рано, така че Москва охотно приема предложението. Този успех за Кремъл е и доста важен елемент от картината в Източна Европа и настоящата ѝ борба за по-екологично развитие.

 

Намаляване на емисии или намаляване на населението? 

Намаляването на въглеродните емисии на страните в ЕС от Източна Европа крие в себе си още един елемент от развитието им в последните десетилетия – демографската криза.

Една от страните, които значително намаляват емисиите си от 1990 г. насам, е България. По данни на Световната банка за последните 30 години е регистриран спад от 42%. В Унгария намаляването е в рамките на 32%, а по-добре се представят Латвия – с 63% спад и Румъния с 56%.

Това, което обаче рядко се отчита, е спада при на емисиите на глава на населението. В това отношение резултатът на България е най-лош тъй като тук те са намалели с едва 27% на човек, какъвто е и резултатът на Унгария. В Латвия спадът е от 49% на глава на населението, а в Румъния 47%.

Тези данни показват, че спадът на емисиите за държавите в Източна Европа е по-висок от този, които се пада на глава на населението им.

В Западна Европа, често пропагандирана като по-голям замърсител, тенденцията е обратна. Германия, която е намалила емисиите си с 28%, регистрира спад от 31% за глава на населението. В Италия съотношението е 23% намаление за страната към 27% спад на глава на населението, а във Великобритания спадът е съответно с 28% и 31%.

 

Източна Европа използва повече въглища и още няколко мита

Широко разпространен мит е, че на държавите в Източна Европа се налага да използват много повече въглища за енергийните си нужди, отколкото тези в Западна Европа. За някои страни това е вярно, но за други – не. Делът на енергията, генерирана от въглища в Полша, достигна 80% през 2018 г., докато в Чехия се равняваше на 54%, а в България на 43%. За разлика от тях Хърватия използва въглища за едва 21% за производството на електричеството си, при Унгария делът е 18%, а в Словакия – 12%.

В същото време Германия и Холандия все още генерират относително висок дял от електроенергията си чрез изгаряне на въглища като процентите са съответно 43% и 34%.

Относително високият дял енергия, генерирана от въглища, обаче не пречи на по-старите държави членки на ЕС да обявят затварянето на мините си в кратки срокове. Гърция, генерираща 35% от енергията си от изгаряне на въглища, обяви, че до 2028 г. ще прекрати изцяло употребата им. Само в последните пет години, напусналата съюза Великобритания успя да редуцира употребата на въглища за производство на електричество от 40% до близо 0%, при това без значително увеличение на сметките за домакинствата.

Най-важният за развенчаване мит, вероятно е този, свързан с невъзможността на държавите от Източна Европа да имат по-големи амбиции за постигане на климатичните си цели, тъй като това би довело до влошаване на перспективата за икономиките им.

Всъщност намаляването на въглеродните емисии чрез използване на по-чисти енергийни източници, все повече се асоциира с модернизация на индустрията, по-висока ефективност, по-чист въздух, по-висок жилищен стандарт и, в повечето случаи, по-висок стандарт на живот.

“Противно на твърденията на популистите, че намаляването на квотите за редуциране на емисиите може да помогне на икономиката, това по-скоро води до липсата на инвестиции във високи технологии и такива с висока добавена стойност. Това от своя страна отваря възможностите за аутсорсинг на евтин труд и продължаващата загуба на квалифицирани работници, избиращи да се преместят в по-амбициозни държави.”

В крайна сметка, за да променят историята, членовете на Европейската комисия и лидерите на най-развитите европейски икономики трябва да покажат на Източна Европа потенциалните ползи, свързани със спазването на климатичните им задължения.

 

Необходимостта за научаване на уроците 

Част от реториката, която противниците на енергийния преход използват като аргумент, е  свързана със сериозните и тежки промени, настъпили в страните в Източна Европа в последните 30 години. Действително тези десетилетия са свързани с трудности за гражданите на държавите им, но това се отнася повече към тяхното минало, отколкото към бъдещето.

В този ред на мисли предлаганият от ЕС преход и т.нар. “Зелена сделка” е механизъм, с който сривовете, причинени от липса на план, готовност и лошо изпълнение на големи икономически и неизбежно свързаните с тях социални промени, да бъдат избегнати. Планът на държавите от блока, заедно с фонда за възстановяване от пандемията от COVID-19, са и допълнителни инструменти за осъществяване на пълния преход на страните от Източна Европа към условията на развития Запад.

Оригиналният текст на Юлиян Попов можете да прочете на energymonitor.ai

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.