Предложения към Плана за възстановяване и устойчивост на България

Във връзка с изготвянето на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, представен на 30 октомври 2020 г.,от Граждански колектив към платформата Gorichka.bg бихме искали да изразим своите виждания и идеи за подобрения в частта „Зелена България“.

За целта до вицепремиера Томислав Дончев и компетентните институции бяха изпратени 12 предложения и препоръки.

Надяваме се те да могат да бъдат конкретизирани и по-силно застъпени в окончателната версия на предложения План.

Нашите предложения са следните:

 

Предложение 1: Създаване на национална информационна система с данни с отворен достъп със следните конкретни подсистеми

Това включва изграждане на следните системи:

  • единна информационна (SCADA) система за нивата на язовирите, особено тези за водоснабдяване и свързаните с ВЕЦ-производство;
  • Мониторингова система за следене на основните показатели (качество на въздуха, температура, енергийно потребление) на санираните сгради, преди и след обновяване; Електронна система с отворен достъп за наблюдение в реално време на парниковите газове и енергийното потребление по сектори, градове и региони;
  • Текущо наблюдение на състоянието на горския фонд, което да интегрира гражданската информация, сателитни данни и специално за целта събирани данни от дронове и постоянно видеонаблюдение

Защо го предлагаме:

Системата ще може да извършва наблюдение на въздуха, водите и др., включително в реално време, което ще създаде в гражданите интерес и желание към подобряване на компонентите на околната среда. Това трябва да важи и за всички общественозначими подсистеми, свързани с климата (вода, енергопроизводство, горски фонд и др.).

В момента съществуват отделни системи, но те не са интегрирани и не са обединени в една цялостна платформа. Също така не се предлага и отворен достъп. Няма възможност за лесни справки, както и за засичането на практики, които са в ущърб на обществото.

До какво може да доведе:

Самият факт, че ще има обществен контрол, ще създава натиск за подобряване на управлението на всички проблемни сегменти поради повишеното внимание на всички граждани, медии и др. заинтересовани. В същото време ще има обществено приемлива съвкупност от факти и данни, върху които ще могат да се водят дискусии и да се търсят решения за консенсус и правилни политически решения.

 

Предложение 2: Значително увеличаване на броя, задълбочеността и обхвата на  предпроектните проучвания, подкрепящи внедряване на високоефективно отопление в градска среда, малки и средни общини, села – използване на геотермална енергия,  термопомпи, енергийни кооперативи, кооперативно ВЕИ парно отопление и други. Ангажиране на научната общност, НПО и местното управление в сътрудничество с и в подкрепа на бизнеса във внедряването на иновативни решения за отопление и охлаждане на сградите. 

Защо го предлагаме? 

В момента съществува голям научен потенциал, които стои неизползван. Самата академична общност не разработва практични и приложими проекти. Докторантите и дипломантите могат да работят върху реални проблеми на общините в областта на енергетиката, климата и земеделието.

Привличането на ноу-хау от НПО по различни национални и международни проекти стои неразбрано в контекста на мултиплициране на добрите резултати и промяна на държавния и общински подход на управление.

До какво може да доведе? 

Към всеки от известните проблеми на общините ще може да се привлече известен “безплатен ресурс” по линия на висшето образование и следдипломната квалификация, с което се цели внедряване на иновации и решения.

Много и различни интердисциплинарни екипи ще работят заедно по реални проблеми. Така се раждат и общности, ориентирани към решаване на проблеми, а не на усвояване на помощи.

Създаване на допълнителни партньорства за разработване на иновативни проекти и внедряване на ноу-хау за справянето с различни проблеми.

 

Предложение 3: Подкрепа за изграждане на соларни системи (за ток и топла вода) на всички обществени сгради – детски градини, училища и др. за собствени нужди и продажба.

Защо го предлагаме?

При положение, че обществото допуска субсидиране за соларна енергия, то точно обществото би трябвало да е сред първите бенефициенти. Това в момента се вижда като противопоставяне срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ), а се изпълняват само 30 кв. инсталации, които може би създават повече проблеми, отколкото ползи за гражданите като цяло.

До какво може да доведе? 

Генерират се допълнителни приходи, които намаляват режийните разходи, а могат и да се използват като допълнение към фонд работна заплата, както и за покриване на други финансови нужди.

Така се създават и устойчиви работни места в различни селища, свързани с инсталация и поддръжка на технически и инженерни съоръжения.

 

Предложение 4: Промяна на строителни нормативи за осигуряване липса на засенчване – всеки трябва да има възможност да ползва слънчева енергия.

Защо го предлагаме? 

Достъпът до слънчева светлина ще става все по-важен икономически фактор.

Това е общ ресурс, достъпен за гражданите (за разлика от подземните изкопаеми), и съответно всеки един урегулиран поземлен имот (УПИ) трябва да бъде с гарантиран достъп до такава енергия. Засенчването от съседен блок на практика намалява стойността на имота.

До какво може да доведе? 

Реализирането на това предложение ще има директен положителен ефект върху презастрояването, както и възможността да се използват алтернативни методи за отопление, водещи до справяне с проблеми, като замърсяването на въздуха.

 

Предложение 5: Подкрепа за създаване на енергийни кооперативи – вместо да се правят 30 KW инсталации за единица физическо или юридическо лице, да може група хора да се обединяват и да участват в изграждането на различни обекти и с различен енергиен потенциал – например по селата и малките градчета, както и по-големи инсталации във формат на публично-частно партньорство.

Защо го предлагаме?

По принцип соларните инсталации на покривите не са от най-евтините ВЕИ по отношение на капиталови разходи и поддръжката.

Тези разходи биха били намалени, ако се правят енергийни кооперативи в съседство на населеното място. Това би било от голяма полза за малки  и средни по големина населени места.

До какво може да доведе? 

Дава се възможност за финансова диверсификация и така всеки участник да може да се включва с какъвто дял желае и има възможност – 5,10,30 KW. Така може да се постига ниска инсталационна и експлоатационна цена спрямо реалните индивидуални възможности.

 

Предложение 6: Подкрепа за развитие на водородни инсталации за нуждите на бита, малките и средни производства.

Защо го предлагаме? 

Това е най-перспективният отрасъл, с който в България можем да създадем цялостна индустрия по веригата на стойността на крайния продукт. И в момента има местни фирми, които  успешно изграждат малки водородни инсталации. Трябва да се подкрепят условия за създаването и развитието на този отрасъл с множество участници и реално формиране на пазарна конкуренция.

До какво може да доведе? 

Крайната цел е пълно заменяне на вносните фосилни горива с енергийни носители с напълно местно производство.

 

Предложение 7: Всяка нова сграда или санирана сграда задължително да включва конструкция за улавяне и използване на слънчева енергия и дъждовни води.

Защо го предлагаме?

С очакваните засушавания трябва да започнем да управляваме водния ресурс по-добре.

До какво може да доведе? 

Създаване на цели икономически отрасли на местно ниво. 

 

Предложение 8: Категорично да не се използват въглища за битово отопление. Постепенна забрана на използването на дървесина за огрев в дългосрочен план.

Защо го предлагаме?Дървесината е най-бавно регенериращият се ресурс и той трябва да се използва само по предназначение в сектори с висока добавена стойност, но не и за горене.

До какво може да доведе? 

Прекъсване на пазара за дърва за огрев ще доведе до намаляване на сечта в малките населени места.  Дървеният материал от различните поддържащи сечи на горите ще може да се преработва на пелети и брикети. Успоредно с това ще се даде възможност за ограничаване на замърсяването на въздуха с ФПЧ във всички населени места.

 

Предложение 9: Създаване на амбициозна програма за пилотни проекти за съхранение на енергия, базирани на различни технологии. Както за промишлени и индустриални нужди, така и за други малки обекти.

Защо го предлагаме?

Това е много важен за реализиране компонент от възможната енергийна ефективност в областта на енергетиката.

До какво може да доведе? 

Тази мярка ще доведе до възможност за намаляване на разходите за енергия на бизнеса и минимизиране на енергийната бедност на гражданите.

 

Предложение 10: Подкрепа на всички технологични решения за ускорена декарбонизация за справяне с унаследените проблеми в сектор енергетика, посочени в Annex D на доклада за напредъка за България от ЕК по отношение на Европейския семестър.

Защо го предлагаме?

Докладът за реформи на ЕК ясно оповестява слабите звена за необходима интервенция и реформи на България.  В същото време в по-малка степен са застъпените решения по тези направления в националната програма за реформи.

До какво може да доведе?

Българският отговор за ускорена декарбонизация може да доведе до забързването на реформи, а проблемите ще могат да се превърнат във възможност за справяне с екологични и финансови кризи и създаване на цели икономически сектори с висока добавена стойност.

 

Предложение 11: Разработване на национална стратегия за използване на офшорната вятърна енергия на Черно море в сътрудничество с Румъния и с оглед на плановете и потенциала на Турция и Украйна.

Защо го предлагаме? 

Стратегията на ЕС за офшорната енергия предполага значително изграждане на офшорен потенциал. България не бива да бъде изолирана от този процес.

До какво може да доведе? 

Развитие на значим източник на чиста енергия в сътрудничество със съседни страни. Развитие на свързана с офшорната енергия индустрия.

 

Предложение 12: Разработване на мултидисциплинарна оценка на ВЕИ потенциала на национално ниво, включваща техническите аспекти и изисквания за развитие, както и оценка на екологичните и социалните бариери за тяхното развитие. Изследването може да се извърши чрез картографиране в географската информационна система (ГИС) и оценяване на ВЕИ потенциала спрямо социалните, техническите и екологичните ограничения за България. Това изследване ще предоставя информация за техническия потенциал на възобновяемите енергийни източници по региони. Системата ще подпомогне правителството и инвеститорите, като ги информира за:

  • екологичните ограничения като напр. екологично чувствителни места. Такива например са Натура 2000 зони, съгласно Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), които потенциално биха могли да наложат ограничения за развитието на определени ВЕИ в зависимост от видовете и местообитанията, които са обект  на защита, и биха изисквали специално внимание през целия период на планиране на инвестицията и потенциално биха увеличили разходите за смекчителни мерки;
  • екологично и биологично чувствителни територии може да включват не само защитени територии и зони, но също и места с висока стойност за биоразнообразието, като напр. гнезда на застрашени видове птици, места с тесен миграционен фронт, зони за опазване и важност за прилепите и т.н.;
  • забранени зони като защитени територии, определени съгласно Закона за защитените територии (резервати и поддържани резервати, национални и природни паркове, природни забележителности);
  • Географските и климатичните характеристики на България определят разпределението на потенциала от възобновяеми източници на територията на държавата. Обработваемите земи от висок клас също трябва да се разглеждат като ограничение по отношение на развитието на слънчева енергия. Идентифициране на ерозирали площи и неплодородни земи, както и изоставените индустриални обекти са подходящи за развитието на слънчева енергия за разлика от обработваемите площи от висок клас;
  • Този географско-базиран анализ може да бъде допълнително използван за общия анализ на потенциала за ВЕИ развитие и за взимането на решения за създаването на стимули, както и на възпиращи фактори за определени разработки или технологии на ВЕИ. Всяко инвестиционно предложение все още ще преминава през процедура по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), съгласно действащото национално законодателство, но анализ на национално ниво ще бъде наличен;
  • Ръководство, придружаващо ГИС системата, да включва раздел с анализ на социалните и екологичните ограничения, свързани с развитието на възобновяеми енергийни източници.

Защо го предлагаме и до какво може да доведе?

 Такъв подробен и всеобхватен анализ може да предостави нужната яснота по отношение на ВЕИ потенциала на България, за да се взимат решения на национално ниво и за да има прозрачност и насоки за инвеститорите. Една национална публична информационна система ще помогне за премахването на съществуващите административни пречки, както и да се оптимизират процедурите за издаване на разрешения, лицензи, оценки на въздействието върху околната среда и оценки за съвместимост.

Заключения:

Проектът на ПВУ, публикуван за обществена консултация на 30.10.2020г., заявява амбиция за постигане на ускорено възстановяване и устойчивост на българската икономика, но в него не виждаме детайли към тази амбиция.

В контекста на Зелената сделка, Механизма за възстановяване и устойчивост и Водородната стратегия за климатично неутрална Европа, най-перспективният сектор за производството и внедряването на водородни технологии и зелен водород за постигне целите на декарбонизацията, отсъстват изцяло от предложените текстове в Плана.

Именно водородните технологии и зеленият водород, според политическите и експертни послания на ЕК, са спояващото звено, което със своя икономически потенциал позволява на Европа да съчетае в едно двата основни стълба на инструмента „Ново поколение ЕС“ за възстановяване и рестарт на европейските икономики от последствията на пандемията с Covid-19, а именно:

 

      • икономическо възстановяване
      • осезаеми стъпки към подобряване състоянието на околната среда и климата, чрез намаляване на емисиите и количествата използвани въглеводородни горива в процесите за производство и отопление.

 

На европейско ниво водородът много ясно е дефиниран като ключов за постигане на целите на Зелената сделка, които трябва да бъдат взети под внимание и при използването на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост. Именно така ЕК мотивира изискването си, че всеки национален план следва да съдържа поне 37% зелени мерки в контекста на целите на Зелената сделка.

Затова считаме, че за българския ПВУ ще бъде от изключително преимущество, ако подкрепата за внедряването на водородните технологии и зеления водород бъдат ясно записани като ключови мерки и инструменти за постигане на висока енергийна ефективност и значително намаляване на отделените вредни емисии.

Предвид възможността за производство и внедряване на тези технологии от български компании, считаме че по този начин ще бъде подпомогнат още един значим елемент на устойчивия икономически растеж, а именно – иновации и производство на продукти с висока добавена стойност в България и увеличаване на заетостта.

За съжаление, при предварителния преглед става ясно, че голяма част от планираните средства ще бъдат отделени за строителство – 55 %. Следвани от доставките – 25%, закупуване на техника – 15% и услугите – 5%.

Вероятно най-лошата новина към прочита на предложения План е, че за бизнеса се разпределят само 5% от предвидените средства, а за НПО сектора, в който има над 13 хил. юридически лица, работят над 50 хил. души. Те са генератор на ноу-хау и привличане на инвестиции, но въпреки това за тях няма никакви заделени средства.

Паралелно се вижда, че в същото време за държавните дружества са насочени 35% от бюджета на Плана. Допълнително има 20% за централната власт, 15% за местната власт и 15% за смесени получатели.

Горните цифри са реално доказателство, че държавата не предвижда с безвъзмездните и публичните средства да привлича частни инвестиции, които пък са търсената форма от ЕК, за икономическо разгръщане на потенциала на България, справяне с проблеми като бедността и демографската криза, както и извършването на реална устойчива трансформация и на икономиката, и на цялото общество.

В допълнение, бихме искали да обърнем внимание и на необходимостта от планиране на мерки със синергичен ефект, които подкрепят най-вече стълб Зелена България. В тази връзка представяме и последното ни предложение, което е свързано с планираната Комплексна образователна реформа по стълб Иновативна България.

Считаме, че тази реформа задължително следва да обхване зелената тематика в нейната разнообразна палитра и да я интегрира в максимална степен в различни дисциплини във всички нива на образователната система. Това би допринесло за по-широката подкрепа на населението за различни зелени решения, които се планират по настоящия ПВУ.

Образованието и информираността са ключовите елементи за успешното осъществяване на необходимите и най-предизвикателни трансформации, които ще са неизбежна част в почти всички сфери на обществения живот с оглед на дългосрочните цели за въглеродна неутралност на ЕС. Вярваме, че и Вие ще заложите на потенциала на образователната система в подготовката на обществото за предстоящите трансформации и ще засилите неговата роля за подготовка на подходящи кадри за по-зелено и устойчиво бъдеще, към което всички се стремим.

Според нашия екип едно добро решение за даване на приоритет за изграждане на зеленото мислене чрез образователната система, е въвеждане на Зелена матура. В случай, че проявите интерес към тази наша идея, ние сме на разположение за предоставяне на допълнителна информация и за съвместна работа, която да доведе до реализацията на идеята за Зелена матура.

 

Очакваме нашите коментари да бъдат отразени. 

 

Групата на “Анонимните климатици” е съставена от хора, свързани от вълнението си за климатичните промени. Това е група за разговор, за размяна на идеи, за среща на различни мнения, за подкрепа. Членовете ѝ са от най-различни сфери на обществото, имат различни занимания, познания и интереси. Това, което ги обединява, е увереността, че климатичната криза е един от най-сериозните проблеми, пред които е изправено човечеството и също така, че все още е възможно да се избегнат най-тежките сценарии. Първата стъпка към намирането на решенията е воденето на разговор. “Горичка” ще прави читателите си съпричастни на този разговор, като представя участниците, идеите и различните мнения и инициативи. “Анонимните климатици” нямат претенции за предоставяне на безпогрешни формули и стратегии. Те обаче вярват, че в разговорите им се раждат интересни и важни идеи, които могат да допринесат за създаването на по-пълноценно бъдеще.

One comment on “Предложения към Плана за възстановяване и устойчивост на България

  • Теодоси Бялков , Direct link to comment

    Много смислени и интерсни предложения ! Дано да бъдат взети под внимание.
    Поздравявам ви за отличната работа , Горичка !!!

Comments are closed.