„Ако не успеем да се справим с изхвърлянето на годна храна, то какво остава за проблемите, които не зависят само от нас!“
Той е природозащитник откакто се помни. Когато е на петнайсет започва да гледа прасета и кокошки и да ги храни с изхвърлената храна от училищната кухня и местните магазини. Тогава осъзнава, че в сложната система за създаване на храна и доставянето ? до потребителите има сериозни загуби навсякъде по веригата. По-късно започва да разнищва този проблем чрез целенасочена медийна кампания. След като издава книгата си „Безкръвна революция“ (Bloodless revolution), той написва „Отпадък: изобличаването на глобалния скандал с храната“ (Waste: Uncovering the Global Food Scandal). През същата година му хрумва, че най-добрият начин да демонстрира размера на въпросния скандал – както и факта, че решението му е превъзходно на вкус (а именно – да ядем храната, вместо да я изхвърляме) – е да нахрани пет хиляди човека с храна, която иначе би била изхвърлена. От тогава до сега, събитието (наречено Feeding the 5000) се случва в няколко града в Обединеното кралство, а ЕК, чувайки за цялата случка, поръчва организирането му из цяла Европа.
Освен с популяризиране на идеите си и ровене в контейнерите на големите супермаркети, Тристрам Стюарт се занимава и с преподаване на английски в един от колежите към университета в Кеймбридж. Не можехме да не зададем няколко въпроса на мистър Стюарт преди голямото коледно преяждане, ето и неговите отговори:
Горичка: Докъде сме с глобалния скандал с храната? Колко храна изхвърляме в момента?
Грубо около една трета от световните хранителни продукти се изхвърлят. Поразен съм от скоростта, с която това се превърна от напълно непознат проблем до глобален приоритет, но въпреки това имаме още много да извървим. А ако не успеем да се справим с този проблем, какво остава за онези, които не зависят само от нас, хората?
А какво ще кажеш за проектозакона за съдебните изпълнители в Закона за хранителните стоки? Смяташ ли, че той е част от решението?
Този закон ще създаде регулатор, който ще има правото да глобява супермаркетите нарушители на Закона за хранителните стоки (Groceries Standard Code of Practice), примерно като принуждават фермери или други доставчици да изхвърлят храна, а след това очакват самият доставчик да поеме цялата финансова тежест на тази загуба. Ще даде на супермаркетите повече финансови стимули да избягват изхвърлянето на храна по принцип. Вероятно този регулатор ще промени донякъде нещата.
Разкажи за инициативата Gleaning Network UK.
Основната работа на Feeding the 5000 включва промотирането на други организации борещи се срещу изхвърлянето на храна, както и ангажирането на бизнеса, правителствата и обществото с решаване на проблема. Но никой в Обединеното кралство, нито пък в Европа, не се е заел с възстановяването на големите количества загубена храна, генерирани от производителите, когато, например, те са принудени да оставят част от продукцията необрана в полето, тъй като тя не е “козметично изрядна” за големите вериги магазини. Ето защо ние организираме доброволци, които посещават тези ферми, събират ненужната храна и я разпределят на благотворирелни организации. По този начин ние, освен че намаляваме загубите на чудесна за консумация храна, работим още и за създаването на убеждение в обществото, че няма нищо лошо в “грозните” плодове и зеленчуци.
Трудно ли е да се взима храна от контейнерите на супермаркетите?
Ами по-важното е изобщо да убедим супермаркетите да спрат да слагат храна в конейнерите. Кметът на една белгийска област току що въведе санкции за магазините, които изхвърлят годна храна, вместо да я дадат за благотворителност. Ето това е яка инициатива!
Ти си привържаник на фрийганизма. Как успяваш да обясниш на хората за какво става въпрос, каква е цялата тази работа?
Когато тези хора видят качеството на изхвърлените продукти, те си дават сметка, че именно това е отвратителното – изхвърлянето на милиони тонове чудесна храна, а не факта, че хората се опитват да приберат обратно тази храна.
В твоята лекция в TED ти споменаваш за инцидента с трите зърна ориз в Китай (един шеф на крайпътен ресторант му направил остра забележка, заради останалите в чинията му три зрънца ориз). Имаш ли други такива позитвни примери?
Япония въведе закони свързани с изхвърлянето и рециклирането на храна, за да насърчи превръщането ? в храна за прасета. В ЕС, от избухването на епидемията от шап във Великобритания през 2001, е незаконно да се хранят прасета с отпадъци. Това е вероятно най-социално несправедливият, разрушителен за околната среда и научно необоснован закон в ЕС. Заради него сме принудени да изсичаме Амазонската гора, за да садим соя и да внасяме 40 милиона тона годишно за животновъдството, вместо да използваме изхвърлената годна храна.
Можеш ли да предложиш няколко лесни стъпки или съвети как да намалим изхвърлянето на храна?
Трябва да сме отговорни за нашите собствени отпадъци, но също така и за отпадъците на компаниите, от които си купуваме храна. Трябва да изискваме те да спрат изхвърлянето.
Какво закуси тази сутрин?
Заквасен хляб от един приятел, който прави ръчен хляб, фурната в пекарната му работи с дървени отпадъци, а хлябът от предишния ден се продава на половин цена. На едната филия си сложих мед от моите кошери тук, в Лондон, на другата – сладко от зелени сливи, направено от съседа ми.
–
–
Всичко останало на tristramstuart.co.uk
[…] от „Горичка“ интервюто на Веселин Трандов: „Ако не успеем да се […]
Браво на човека. Тук ако зададеш въпрос в супермаркета какво става с храната с изтекъл срок на годност ще те гледат все едно си отишъл да им палиш магазина. Не сме дорасли за този глобален начин на мислене който е развил този човек. Такива хора променят света към по-добро, а не разни министри които крият като квачка малките си големите производители на храни у нас когато стане някой скандал с тях.
Решаването и на този проблем е в ръцете на ВСЕКИ, а не на ВСИЧКИ, и ако престанем да се крием зад „От мен нищо не зависи“ може и да спрем превръщането на Земята в кофа за отпадъци. Тристрам Стюарт е прекрасен пример за това.