На 20-и юли тази година беше официално публикувана ревизираната четвърта версия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Основна цел на стратегическия документ е да подмпомогне икономическото и социално възстановяване от кризата, предизвикана от коронавирусната пандемия, като се осигури устойчивост на негативни външни въздействия. След като Планът беше публично оповестен, той е отворен за разглеждане преди политическите партии да се спрат на финална негова версия и тя да бъде предложена в Брюксел. С предложения към плана и по-специално частта му свързана със земеделския сектор изменението на климата се включи неформалната гражданска група „Анонимните климатици“, инициирана от платформата Gorichka.bg. Ето и пълния текст на предложението:
Как чрез Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) да постигнем земеделие на бъдещето, осигуряващо храна за всички, без да се уврежда природата? Възможности за земеделието в България да се превърне в желана перспектива за устойчиво икономическо развитие въпреки климатичната криза и липсата на достатъчно водни ресурси
/Писмото е адресирано до Румен Радев, Президент на Република България; Атанас Пеканов, Вицепремиер на Република България; проф. д-р Христо Бозуков, Министър на земеделието, храните и горите; Асен Личев, Министър на околната среда и водите; Цветан Кюланов, Представителството на Европейската комисия в България, както и до представените в парламента политически партии/
Много преди текущата криза да засегне и промени глобалната икономика, Организацията на ООН по прехрана и земеделие изготви своята прогноза и визия какво трябва да е бъдещето на сектор земеделие. Отговорът на Европейския съюз (ЕС) бе да инициира Европейския зелен пакт, подкрепяйки постигането на новите глобални цели и политики, фокусирани върху преодоляването на предизвикателствата на климатичната криза и постигане на целите на Парижкото споразумение, в които трансформацията на земеделието заема ключова роля. Преди три години с доклада на ООН за деградацията на почвите бе потвърдена научната теза, че емисиите въглероден диоксид от земеделския сектор са двойно повече, отколкото се отчитаха до момента. Беше доказано, също така, че основният им източник е изораването на почвата, което допълнително насочва вниманието на научната общност към търсене и прилагане на устойчиви решения в земеделието, както за промяна на земеделските практики, така и за намаляването на емисиите от този сектор.
Конвенционалното земеделие има сериозен екологичен отпечатък върху почвите и почвеното плодородие, екосистемите, водите, биоразнообразието и климата. То е базирано на остарели, но и често нерационални практики, подходи и технологии. Именно бързата промяна на тези конвенционални практики и внедряване на нови подходи и технологии за управление на земеделието би могла да подобри общото състояние, да намали негативния екологичен отпечатък и успешно да преодолее предизвикателствата, които стоят пред сектора.
На този фон на ускорена глобална трансформация нашата страна все още стои без ясен стратегически поглед, визия за реформи и постигане целите за устойчиво развитие. Текущата криза показа ясно, че много въпроси в земеделието не са разрешавани през годините и в момента се усилват значително негативите от глобалните предизвикателства. Един от основните ефекти на климатичната криза в България е сериозното намаляване на стопански значимите валежи, както и неблагоприятно повишение на температурите. Две последствия от изменението на климата, които до момента са били игнорирани както от земеделската администрация, така и от самите земеделци. Реалността показва, че климатичната криза засяга на практика всеки човек, свързан със земеделието, и влияе както на цените на крайните продукти, така и на възможността за развитие на сектора.
Очакваме страната ни да получи възможност за достъп до европейски субсидии на стойност над 12 млрд. лв. чрез Механизма за възстановяване и устойчивост (Механизма), които доскоро включваха над 800 млн. лв. за съживяване на „Напоителни системи“ ЕАД. Повече от година след началото на работата по тази част от българския План става ясно, че като цяло предложеният проект не отговаря на съвременните подходи, решения и технологии за управление на водите и осигуряване на вода за земеделието и хората, на която база предходният проект отпадна след като препоръките на ЕК и на експертите в тази област не бяха взети предвид.
Чест прави на служебното правителство, че не скри истината и посочи проблемите в сектор земеделие, „Напоителни системи“ ЕАД и мерките за преодоляване на климатичната криза. На тази база, вече можем да говорим за посрещане на предизвикателствата чрез истинска реформа на водния сектор.
Служителите и експертите на Европейската комисия (ЕК) са категорични, че този “проект” не отговаря на научния и технологичен напредък, както и на европейските цели и законодателство. Проектът за напояването също противоречи на Директивата за водите, Директивата за стратегическата екологичната оценка, Директивите за Натура 2000. Той не е в синхрон и с целите за адаптация към промените в климата и най-вече не може да получи положителна оценка за ненанасяне на значителна вреда (част от европейските принципи за устойчиви финанси), без която всяко финансиране ще бъде значително затруднено. Тези противоречия, включително и по финансово направление, особено за средствата от Механизма, изискват първо да бъдат дефинирани и заложени в предлаганите проекти сериозни реформи, включително законодателни и на стратегическо ниво, след което инвестициите да се използват за постигане целите на тези реформи. Тези изисквания за прилагане на Механизма останаха неразбрани от голяма част от българското общество, което бе силно подведено, че това са бонус средства, които могат да бъдат насочвани за каквото пожелаем, което не отговаря на истината и реалността.
След публикуването на последната версия 1.3 на българския План на 20.07.2021 г., в земеделските среди се породи дебат за причините поради които предвидените в предишните варианти 847 млн. лв. за напояване са значително намалени. Редица земеделски асоциации и обединения “си поискаха” средствата обратно. Бяха изразени неверни твърдения и отправени упреци. Много автори “страдаха” за намалените пари за земеделие, вместо дебатът да се насочи към търсене на устойчиви решения за преодоляване на проблемите на сектора, особено тези предизвикани от климатичната криза. А истината, че проектът на „ Напоителни системи“ ЕАД не отговаря на европейското законодателство и българското земеделие има нужда от радикални промени като цяло, не стана известна на земеделския сектор. Не стана ясно и, че проблемите на земеделието като цяло се коренят в липсата на дългосрочна посока на развитие, което означава на практика приоритизиране на решения, базирани на природата за преодоляване на климатичната криза. Това означава, че идеите за осигуряване на вода за земеделието трябва да бъдат осъвременени, променени и актуализирани съобразно най-добрите световни и европейски примери, а на водата като намаляващ стратегически ресурс да се погледне комплексно към всички възможни приложения – за хората, за екосистемите, за индустрията и за енергетиката.
Според статистическите данни България е сред десетте страни в ЕС с достатъчно водни ресурси, но ако извадим обема вода на р. Дунав от тази статистика, тъй като тези води почти не се използват у нас, то количеството води, налични за всички видове потребление в икономиката, се променя драстично и България от 8-мо място отива на предпоследно. Допълнително, заради климатичните промени, стопански значимите количества валежи у нас трайно и постоянно намалява, а близо 80% от водата се формира от валежите на годишна база. Оттокът повърхностни води също трайно спада. Той е с 12% по-малък за 2020 г. спрямо този за 2019 г. и е най-ниският за последните пет години. Сравнението на миналогодишния отток със средните обеми на оттока повърхностни води за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981-2010 г. показва, че той е по-малък съответно с около 44%, 36% и 33%, по данни на НИМХ . Намалението на водните ресурси е видим факт, който задължава отговорните институции да работят за устойчивото управление на водите във всички сектори и да наложат трайни стратегически решения, възприемайки сериозно констатацията, че изменението на климата и съпътстващата криза изискват цялостен подход и решения във всички сфери на живота.
Поради желанието за намиране на трайно решение за необходимата промяна в земеделието и в отговор на потвърждението от представителите на служебния кабинет, че предвидените субсидии за земеделската част на Плана ще се завиши със 150-200 млн. лв., от името на гражданска неформална група „ Анонимните климатици“ , инициирана от платформата Gorichka.bg, предлагаме следната посока за реформи и инвестиции с цел трайна положителна еволюция на българското земеделие:
1. Реформа:
Планът да включва стратегическа реформа чрез актуализация на Националната стратегия за водния сектор и Закона за водите в посока адаптация към климатичните промени и устойчиво управление на водите и на водния сектор. Целта на тази реформа е да реши дългосрочно базовата нужда от вода за всички сегменти и подсегменти на икономиката в контекста на намаляващи водни ресурси, в т.ч.:
● МРРБ – вода за хората: да се осигури необходимата вода за хората, а за използваните води да бъдат внедрени системи за повторно използване;
● МЗГХ – вода за земеделие: да се осигури вода според нуждите в различните райони на страната и на типовете земеделски производства. За целта дружеството „Напоителни системи“ ЕАД да се реорганизира възможно най-скоро с най-съвременните начини за използване на водата за земеделски нужди, базирани на ефективност и на природосъобразни практики. (Недопустимо е четиригодишното отлагане приемането на стратегията за реформи, изготвена от експерти на високо ниво от Световната банка, както и липсата на опити за прилагане на най-добрите възможни практики от Европа и света);
● МОСВ – вода за реките и биоразнообразието: българската администрация следва спешно да приложи и работи за постигане целите на Директивата на ЕС за водите , както и да се съобрази с всички мерки за адаптация на най-уязвимите сектори на икономиката към климатичните промени, съобразно европейското законодателство и Националната стратегия за адаптация на България. Следва също така спешно да приключи определянето на санитарно охранителните зони в тясно сътрудничество с администрациите на МРРБ и Министерство на здравеопазването (половината от водохващанията в България все още нямат определени санитарно охранителни зони), което значи, че териториите на тези източници на води за различни нужди не попадат под никаква защита;
● МЕ (НЕК) – вода за енергетиката: определянето на необходимите количества вода за производство на енергия следва да се извършва в много близко сътрудничество с другите три институции, за да може тя да бъде използвана и за други нужди. Това е валидно в много голяма степен и за развитието на хидроенергийния потенциал на реките Дунав, Горна Арда, Яденица и други проекти от 60-е години на миналия век, които вече не отговарят на принципа за ненанасяне на значителни екологични вреди.
2. Инвестиции:
● 1/3 от допълнително предвидените средства в българския План да бъдат насочени към пилотен проект за напояване, който да даде решение за осигуряването на вода в конкретна част на България с ясни водно-климатично-географски характеристики и воден дефицит и стрес. Проектът да включва задължително много ефективното оползотворяване и пестене на вода, повторна употреба на водите, събиране на дъждовни води, укрепване и възстановяване на екосистемите, осигуряващи вода, както и внедряване на решения, базирани на природата, които да гарантират, че вода ще има и занапред както за земеделието, така и за всички останали потребности на местната икономика (следвайки модела на испанския и най-вече португалския план по отношение на води и земеделие, които Европейската комисия вече одобри);
● 1/3 от допълнително предвидените средства (за сравнение: над 10% от целия План на Дания) да финансират проекти, свързани с подпомагане укрепването и развитието на биоземеделието, което има огромен потенциал именно в България да се произвежда продукция с по-висока добавена стойност. (Биоземеделието е модерно земеделие, което се развива благодарение на науката и иновациите, добивите в биофермите в развитите европейски страни са само с 8-12% по-ниски в сравнение с конвенционалните. Биоземеделието вече разполага със знания, опит, технологии, машини, семена и всичко необходимо за едно съвременно, чисто и конкурентоспособно производство.) Биоземеделието води до скъсяване на разстоянията за доставки и съответно до намаляване на емисиите парникови газове от транспорт и до положителна еволюция на цялата хранителна промишленост. Това съответно допринася и за потенциално значително подобрение на здравето на хората. Държавният бюджет, който финансира голям брой организации, е най-големият потребител на храни и следва да включва и биохрани в общественото хранене на детски градини, училища и болници, така че да се подобрява както здравето и добруването на децата, болните, държавните служители и много други хора, но и да допринася за развитието на подсектора на биоземеделието.
● 1/3 от допълнително предвидените средства (за сравнение: 20% от земеделската компонента на Плана на Дания, 15% от целия План на Естония, над 10% от Плана на Италия, 5% от целия план на Португалия и над 20% от цялата земеделска компонента на Плана на Испания) следва да финансират исканията на земеделски стопани, които се стремят към създаване и прилагане на нови икономически и климатични решения в земеделието в съответствие с изискванията на регламента на Механизма за възстановяване и устойчивост. В това число би следвало да се заложат средства и за информиране на земеделците и на сектора за необходимостта от трансформация в посока новите цели и предизвикателства, но също и да се обясни проблемът с изменението на климата, намаляването на водите и необходимостта съвместно да се търсят решенията. Вече изпробвани и доказано работещи технологии като безорно (регенеративно) земеделие, покривни и междинни култури, затревяване/мулчиране на междуредията (50% от целия План на Дания) би следвало да бъдат показани и обяснени и знанието да достигне всички земеделски стопани. Би следвало да се подкрепят с предимство иновативни проекти за намаляване на ефектите от промените в климата и адаптиране на земеделските системи, включително и чрез разработване и/или изпитване и прилагане на сортове, устойчиви на суша, устойчиви на нови болести и неприятели, техники за прецизно земеделие, събиране и използване на дъждовната вода за напояване и т.н.
3. Препоръки на „ Анонимните климатици“ за административни действия, за да се изпълнят горните предложения и българският План за възстановяване и устойчивост да бъде актуализиран в правилната посока и съответно одобрен от Европейската комисия:
● Министерски съвет (МС) и Централно координационно звено (ЦКЗ) следва да постигнат разбиране на съответните министри и поверените им министерски администрации. Те следва да определят ясен и категоричен времеви ангажимент за възможно най-скорошно приключване на работата по Плана и да координират ефективен процес на уточняване на необходимите реформи и инвестиции, като се осигури необходимия междуведомствен капацитет и експертен ресурс конкретно по въпросите на климатичните рискове и решения за адаптация;
● Министърът на земеделието, храните и горите (МЗХГ) следва да осигури всичката необходима вътрешна организация, за са се вземат решения бързо и приоритетно и така да се осигури експертен капацитет за преработването на Плана в кратки срокове, както и да се осигурят необходимите данни и работна среда, включително и по отношение на нужните реформи на „ Напоителни системи“ ЕАД;
● ЦКЗ би следвало спешно да ангажира нова външна експертиза и съответния бюджет, ако е необходимо. Експертизата трябва да осигури качествени резултати особено в областта на земеделието преди внасяне на окончателната версия на Плана. Преди това следва да се информира и потвърди посоката на преработване и допълнение със съответните служители на Европейската комисия и в частност с представителите от Работната група за възстановяване и устойчивост;
● Министърът на околната среда и водите (МОСВ) следва да мобилизира служителите от дирекция Политики по изменение на климата, Дирекция води и Дирекция национална служба за защита на природата за съдействие на колегите им в други администрации, след като те са тези, които най-добре знаят как трябва да се управляват водите в контекста на европейските цели, но отчитайки българските проблеми и нужди;
● Министърът на земеделието следва да изгради стройна работна комуникация с фермерските, с браншовите организации и с природозащитните организации в периода на преработването на Плана с цел обяснение и включване на всички заинтересовани лица.
Настояваме МС, МЗХГ и МОСВ в областта на земеделието да вземат предвид както анализите на ЕК от одобрените вече Планове на други държави , така и направените детайлни анализи, изследвайки чуждестранния опит на някои от заинтересованите страни у нас, а също и публикациите в медиите . Всички те подсказват слабата страна на досегашните ни предложения в областта на земеделието в Плана и възможните решения в предстоящата му финална преработка.
В заключение, при преработката на частта за земеделието в българския План, от името на „Анонимните климатици“ настояваме да не се забравят препоръките на ЕК, че сектор земеделие трябва да се фокусира в посока „насърчаването на устойчив и конкурентен земеделски сектор, който може да допринесе значително към Европейската зелена сделка, особено по отношение на стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията на ЕС за биоразнообразието 2030“. Основната идея да бъде постигнато “по-бързо трансформиране на производствените методи като се използват по най-добрия начин решения, базирани на природата, технологични, цифрови и космически решения, за да се постигнат по-добри резултати по отношение на климата и околната среда и да се намалят влаганите ресурси”.
В тази посока са и препоръките на ЕК за Стратегическия план за България, които ясно дават насоки какво е необходимо за страната в областта на напояването, а именно: „Подобряване адаптацията към изменението на климата чрез подкрепа на планове за действие за устойчивост при суша; пестене на вода чрез адаптиране на културите, повторно използване на водата и ефективни напоителни системи в районите зависещи от напояване, използване в максимална степен на характеристики на ландшафта като дървета, които осигуряват защита от екстремни явления“.
