Откъде са всички тези емисии?

Парниковите газове се увеличават всяка година, с изключение от белязаната от пандемия 2020. Успоредно с тях и глобалните температури не спират да нарастват, изправяйки ни пред, както го описват много учени, най-голямото предизвикателство в новата история на човечеството. Откъде обаче идват всички тези емисии? Кои са секторите на икономиката, които ги отделят в най-голяма степен? Кои държави се състезават в класацията за най-голям замърсител? Доколко парниковите газове са причинени от големи компании и до каква степен от обикновените хора? Все въпроси, които биха ни помогнали по пътя към така търсената декарбонизация.

По сектори:
По данни на Our World Data светът отделя около 50 милиарда тона парникови газове всяка година. Основната част от тях, внушителните 76%, произлизат от енергийния и транспортен сектор. Поради тази причина и голяма част от глобалните усилия са насочени към енергетиката и по-специално ТЕЦ-овете на въглища.

През май тази година Международната агенция по енергетика (МАЕ) алармира, че нациите по света ще трябва незабавно да спрат одобряването на нови електроцентрали, работещи  на въглища, както и нови петролни и газови находища. Друга препоръка на агенцията е за бързо прекратяване употребата на превозни средства, задвижвани с бензин и дизел. Според експертите на МАЕ мерките се налагат, за да се предотвратят най-катастрофалните последици от изменението на климата. В обширен нов доклад Международната агенция по енергетика публикува подробна пътна карта на това, което ще е необходимо на държавите по света, за да сведат емисиите на въглероден диоксид до нула до 2050 г. Надеждата е по този начин да се попречи на средната глобална температура да се повиши с 1,5 по Целзий над прединдустриалната нива – прагът, над който учените смятат, че Земята е изправена пред необратими щети. Предупреждението е важно предвид факта, че влиятелната агенция не е екологична група, а международна организация, която консултира световните столици по енергийната политика. Създадена след петролната криза през 70-те години, докладите и прогнозите на агенцията често се използват от енергийни компании и инвеститори като основа за дългосрочно планиране.

По държави:
Факт, през последните години Китай бързо изпреварва САЩ и в момента е държавата, отделяща най-големи общи количества парникови газове. Макар и да замърсява почти два пъти повече от САЩ обаче, емисиите на азиатския гигант, разделени на глава от населението, все още са значително по-ниски от тези на Щатите. Китай може да отделя два пъти повече въглероден диоксид, отколкото САЩ днес, но страната е дом на четири пъти повече хора – около 1,4 милиарда в сравнение с 328 милиона. През 2014 г. например средностатистическият американец е отговорен за повече от два пъти повече въглероден диоксид, изпускан в атмосферата (16,2 метрични тона на човек), отколкото средният китайски гражданин (7,5 метрични тона), два и половина пъти повече от средния британец (6,5 метрични тона) и 10 пъти повече от средния индиец (1,7 метрични тона).

Разглеждайки емисиите на глава от населението, глобалната класация се променя и начело излизат САЩ, Канада и Австралия. Този подход на разделяне на националните емисии по население ни дава различен поглед върху „отговорността“. Потвърждава го и примерът, че малки държави с икономики с интензивно използване на изкопаеми горива, като Катар и Обединените арабски емирства, също са начело на списъка с емисии на глава от населението.
Макар и основната част от световните емисии да идват от едва няколко по-големи държави, Международната агенция по енергетика предупреждава, че енергийната трансформация в необходимия мащаб ще изисква „безпрецедентно” глобално сътрудничество, като по-богатите държави помагат на по-бедните, които нямат технологичен опит или инвестиционен капитал, да се декарбонизират.

Няколко големи икономики, включително САЩ и Европейския съюз, неотдавна поеха ангажимент да намалят емисиите си, отговорни за глобалното затопляне до средата на века. Президентът Байдън, за разлика от Тръмп, вече направи действията в областта на климата и направи темата основен приоритет на своята администрация. Той настоява за бързо и значимо намаляване употребата на изкопаеми горива в Щатите и по света, като пое ангажимент за намаляване на парниковите газове на САЩ с поне 50% под нивата от 2005 г. до края на това десетилетие. В същото време обаче много световни лидери все още не са се справили с изключителната трансформация на глобалната енергийна система, която е необходима за общата цел. На виртуална среща на върха на 40 световни лидери, на която г-н Байдън беше домакин, Япония, Канада и Великобритания се присъединиха към Европейския съюз, като се ангажираха с по-големи съкращения на емисии, но Китай, Индия и Русия не го направиха, което поставиха голяма въпросителна пред шанса за избягване на климатична катастрофа. Китай все още има планове за десетки нови електроцентрали на въглища, въпреки че генералният секретар на Китайската комунистическа партия Си Цзинпин заяви, че страната му ще приеме „строги ограничения върху увеличаването на потреблението на въглища“ през следващите пет години. А много компании в САЩ и Канада все още се насочват към нови петролни и газови находища за развитие. И като добавка – миналия месец Агенцията по околна среда на САЩ предупреди, че се очаква глобалните емисии на въглероден диоксид да нараснат с второто си най-бързо темпо през 2021 г., тъй като икономиките се възстановиха от опустошителните последици от пандемията и глобалното потребление на въглища бележи високи нива, водено от индустриалния скок в Азия.

По компании:
Само сто компании са отговорни за 71% от глобалните емисии на парникови газове. Научихме го още през 2017 г. от доклада Carbon Majors на Climate Accountability Institute. Според мащабното проучване повече от половината от глобалните индустриални емисии на парникови газове от 1988 (годината на създаване на Междуправителствения панел по изменението на климата – IPCC) до 2016 г. произлизат от 25 частни и държавни предприятия. Сред тях се открояват няколко държавни китайски компании, както и познатите ExxonMobil, Shell, BP и Chevron, които са определени като едни от най-емитиращите инвеститорски компании за последните десетилетия. Друг интересен извод е, че около една пета от глобалните емисии на парникови газове в индустрията се подкрепят от публични инвестиции. Това означава, че ключът за справяне с климатичната криза може да е в ръцете на относително малък брой производители на изкопаеми горива и техните инвеститори.

В същото време има и добри примери от корпоративния свят – почти 100 компании, включително Apple, Facebook, Google и IКЕА, се ангажираха със 100% възобновяема енергия по инициативата RE100. Shell пък създаде отдел за възобновяеми източници през 2015 г. с инвестиция от 1,7 милиарда долара.