Генади Кондарев е Старши сътрудник за региона на ЦИЕ към E3G – независима организация, работеща в сферата на постигане на безопасно климатично бъдеще за всички. С него разговаряме по актуалните теми, свързани войната в Украйна и как би повлияла тя на енергийните предизвикателства пред Европа и зеления преход:
Може ли политическата ситуация в Европа в момента да катализира зеления енергиен преход на континента?
– Отговорът е „трябва“. Да започнем с това, че се намираме в състояние на война. Войната бе започната от най-големия ни доставчик на енергийни ресурси и други суровини с искрената вяра, че Европа няма да има смелостта да тръгне да реже клона, на който седи. Но ситуацията вече не предполага, че Европа може да запази комфорта си и няма как да се мине без тежки икономически жертви – надяваме се да останат само икономически. Военната криза не трябва да ни кара да забравяме и останалите кризи, пред които сме изправени – промените в климата не могат да бъдат оставени да чакат, докато конфликтът бъде разрешен. Едновременните заплахи изискват търсене на едновременни отговори – нямам как да поставим климатичните промени на пауза. Всъщност конфликтът и промените в климата имат един и същ корен – желанието за контрол, поддържането на зависимост от изкопаемите горива и правенето на пари от тях. Пари, които послужиха за финансиране на тази война. В момента най-доброто, което всеки от нас може да стори, е да намали ползването на горива, доколкото е възможно. Да намалим термостата на отоплението, да отрежем всеки излишен километър с автомобила, да споделим пътуване, ако не можем да използваме обществен транспорт и велосипед, да гасим лампите, които светят ненужно. За съжаление нищо не може да ни гарантира сигурност на доставките на газ, петрол и уран в краткосрочен план – трябва да свикнем с тази мисъл и да имаме готовност да посрещнем такива ситуации. По-важно е, че този път политиците ни трябва да спрат да угаждат на лобитата, искащи газ и ядрена енергия да имат зелен етикет. Тези решения, които ни заключват от една в друга дългосрочна зависимост в изкопаеми горива, просто трябва да бъдат изключени или сведени до абсолютен санитарен минимум. Ето, Германия се ангажира с климатично неутрална електроенергийна система до 2035 г. Смятам, че целият ЕС трябва да последва този пример. Изкопаем газ в отоплението на домакинствата – нека спрем с тези програми и като Германия, Холандия и Австрия да започнем планиране на извеждане на директната употреба на газ за отопление.
И накрая да си кажем, че тази криза бе заплаха пред очите ни вече две десетилетия. Нека не звучи като „Казвахме ли ви ние“ – наистина никой не искаше да повярва, че най-черните ни кошмари могат да се сбъднат за една нощ, но се случиха. Няма какво да мислим за пропуските в миналото, но има много какво да направим оттук насетне. Никакви обществени инвестиции в изкопаеми горива, насочване на максимален обществен ресурс в посока енергийна ефективност, развитие на възобновяеми енергийни източници, технологии за съхранение и балансиране на енергийните системи. Не просто приемане на пакетът Fit For 55, но дори преминаване към още по високи Европейските климатични цели.
Какви са възможностите намаляването на зависимостта от изкопаеми горива да се случи по-бързо?
– По-бързо е относително понятие. В състоянието на война, в което се намираме, бързо е желателно да е въпрос на дни. Но сериозна промяна не може да се случи нито за дни, нито за седмици – твърде много време изгубихме в игра на дребно, в игнориране на рисковете и не забелязвахме голямата заплаха. В най-краткосрочен план можем само да направим известна жертва с личния си комфорт. Украйна, надявам се, скоростно ще бъде присъединена към електроенергийната мрежа на ЕС, но и това е временна мярка и вероятно въпрос поне на седмици. Буквално от утре трябва да започнем отново с програмите за енергийна ефективност на сгради, да позволим на индустрията където може да се откачи от използването на петрол и газ. Всеки бизнес да има възможност да изгради свой източник на възобновяема енергия и да може да закупи възобновяема енергия на пазара, да електрифицира производствата си. Лошата новина е, че когато се бърза, по-лесно се допускат грешки и има допълнителен риск от недостатъчно предлагане. При недостатъчно предлагане, цените на тези технологии ще са обект на краткосрочни резки увеличения. Надявам се производителите да успеят да отговорят бързо с повишен производствен капацитет и конкуренцията на пазара да не бъде подкопана.
Каква роля в този процес могат да имат бизнесите?
– Бизнесите могат да отговорят на всякакво ниво. Но е важен ясният политически сигнал преди всичко – сигнал, че обществените средства ще отиват в правилната посока и ще стимулират инвестирането в наложени решения, които лесно могат да се мултиплицират и прилагат навсякъде – като фотоволтаици и вятърни турбини. И че ще има още повече подкрепа за иновации – за да стават още по-ефективни тези технологии и да навлизат нови – особено тези, които вече са почти готови да навлязат на пазара. За страни като България е важно да станем част от новите индустрии, но по-скоро без да си правим илюзии, че можем тук да правим неща от А до Я. По-скоро е разумно да намерим добро място по веригата на добавената стойност на производството на тези технологии и при изграждането на проекти. Защото се очаква ЕС да се опита да върне и привлече доста производства на своя територия поради уроците за сигурността на доставките, научени покрай пандемията и още повече сега поради войната в Украйна. И накрая – бизнесите трябва да планират. Изградете свой план за съкращаване на изпълването на изкопаеми горива и свои максимално кратък път към нулеви нетни емисии – ако вече не сте започнали, утрешния ден ще ви завари съвсем неподготвени, но няма да имате оправдание за своята недалновидност.
