Въпреки че вече е вторият по големина източник на електроенергия в света, все още има хора, които вярват в митовете за чистата енергия. Дали тя е скъпа, замърсяваща, шумна, „заграбваща“ обработваеми земи, излагаща на рискове електропреносната мрежа и ненадеждна – търсим отговорите благодарение на няколко души, които познаваме благодарение на групата „Анонимните климатици“, както и със заравяне във факти, примери и статистики.
1. ВЕИ не могат да произведат достатъчно енергия за покриване на световните нужди
Изчисленията показват, че с настоящите ВЕИ технологии могат да бъдат покрити на 100% световните нужди от електричеството. Според изследвания, в средата на този век две трети от електроенергията в световен мащаб ще се произвежда от възобновяеми енергийни източници, 40% от глобалното търсене на крайни потребители на енергия ще бъде покрито от ВЕИ (в сравнение с 19% през 2017 г.), 63% от които ще се генерира от слънчева фотоволтаична енергия и вятър. Друга причина 100% покриване на нуждите да е възможно е, че системите за съхранение на електроенергия се развиват изключително бързо, както и че електрификацията започва да става все по-популярна. Според Симеон Белорешки, който е един от авторите в Gorichka.bg и част от неформалната група „Анонимните климатици“, постигането на пълно покритие на световните нужди е напълно постижимо и досега е възпирано единствено от цената на електроенергията. „Технологиите са отдавна налични и единственото, което спираше доскоро ръста, беше цената. А цената бе голяма поради сложността на логистиката и икономията от мащаб, но глобализацията на световната търговия и увеличаване на обемите позволи невиждано в историята намаляване на разходи на ВЕИ. Не само това, пълното декарбонизиране и основно електрифицирането открива изключителни възможности за драматично намаляване на необходимостта от енергия основно заради повишаване на ефективността“, разказва Белорешки, който е инженер по автоматизация, EMBA от Американския университет в Благоевград и има дългогодишен управленски опит в Близкия изток, а преди това и като консултант по енергийни проекти в EMEA и ръководител на проекти в ТЕЦ “Бобов дол”, модернизацията на блокове 1, 3, 4 в “Марица-изток 2” и редица проекти в “Лукойл Нефтохим”.
2. Възобновяемата енергия е скъпа
Митът, че енергията, генерирана от възобновяеми източници, е по-скъпа от енергията, генерирана от изкопаеми горива, може да е бил верен в началото на века, но днес е много далеч от истината. Цената на възобновяемата енергия, независимо от кой източник идва, е намаляла значително от 2010 г. и в момента те са също толкова рентабилни, колкото електроенергията, генерирана от въглища, нефт и природен газ, а в много случаи и по-евтина. Данните от редица държави показват, че слънчевата и вятърната енергия всъщност понастоящем са най-евтините енергийни източници. През последното десетилетие цената на фотоволтаичните модули е спаднала с 94%, на разположените на сушата вятърните турбини с 37%, а на литиевите батерии за съхранение на електроенергия с 85%. Днес тези два възобновяеми източника на енергия – слънцето и вятъра, са по-евтини от конвенционалните в повечето части на света. Според данни, публикувани от Lazard, инвестиционна банка със седалище в Ню Йорк, инсталациите, захранвани от въглища, произвеждат електроенергия на крайна цена от 9 цента за киловат час. За сравнение, електроенергията, произведена от слънчева енергия чрез фотоволтаици, струва около 7 цента за киловат час, а от вятърни турбини на сушата – около 5 цента. Цените обаче продължават да падат, за разлика от тези на централите, базирани на изкопаеми горива.
3. Вятърните турбини убиват много птици
Един от най-често срещаните критики към възобновяемите енергийни източници и по-специално вятърните турбини е, че са отговорни за смъртта на много птици и прилепи. Макар и да не е изключено птица в полет да попадне между перките на ветрогенератор, се оказва, че това се случва сравнително рядко. Нещо повече – ветропарковете имат едни от най-ниските нива на въздействие върху птиците (и други диви животни) от всяка друга форма на производство на енергия. Оказва се, че много по-голяма заплаха са котките, сградите и автомобилите. Според Миглена Стоилова, която е част от екипа на CWP Global и Председател на Българска ветроенергийна асоциация, щетите върху птиците са силно преувеличени: „Доказано е, че негативното въздействие на вятърните турбини върху птиците е незначително в сравнение с изменението на климата и други човешки дейности. Нежеланите ефекти са далеч по-ограничени в сравнение с производството на други форми на енергия. Изследвания показват 0,3 смъртни случая на птици на гигаватчас производство на вятърна енергия в сравнение с 5,2 смъртни случая на птици на гигават час при добив на изкопаеми горива. Задължителна първоначална практика на предприемачите във вятърната индустрия е да се извърши внимателен анализ и оценка на съвместимостта на съответната икономическа дейност с флората и фауната в тези райони, като се предвидят средства за преодоляване на неблагоприятното въздействие върху местните хабитати. Добър пример в това отношение е Интегрираната система за защита на птиците в района на Калиакра, която успешно се прилага от всички вятърни паркове в зоната от 2018 г. насам. Системата позволява управление и минимизиране на риска от сблъсък на птици с въртящите се части на вятърни генератори чрез спиране на единични или групи турбини, или цели вятърни централи, както и мониторинг през рискови периоди за видовете с консервационна значимост. Интегрираната система е пример за гарантирана симбиоза между тази конкретна икономическа дейност и биоразнообразието в този район.“ Според Симеон Белорешки ТЕЦ-овете са далеч по-опадни за птиците: „Всъщност вятърните паркове и атомната енергия имат сходна смъртност при птиците – 0.3-0.4 на GWh, докато при фосилните е 15 пъти по-голяма – 5.2 на GWh.“
4. ВЕИ „заграбват“ обработваеми земи
Всъщност, едно заравяне в данните показва, че вятърните и фотоволтаични паркове, колкото и мащабни да изглеждат някои от тях, заемат сравнително малко място. Наскоро излязло в Щатите проучване показва, ако слънчевата енергия беше единственият енергиен източник, за покриване на 100% от нуждите на САЩ през 2050 г. ще са нужни приблизително 33 000 квадратни километра земя. Ако тези площи обаче са разположени в най-слънчевите части на страната, земята ще намалее до 12 000 квадратни километра. Макар и да изглежда като огромна площ, сравненията показват, че всъщност не е. За пример голф игрищата в САЩ се „ширят“ на около 10 000 квадратни километра, а 49 000 квадратни километра са заети от големи пътища и магистрали. В същото време на разположение са 20 000 квадратни километра върху покриви, които могат да бъдат подходящи за разполагане на фотоволтаици. По отношение на вятърните паркове пък изчисленията за САЩ показват, че за 1/3 покриване на енергийните нужди ще трябват около 66 000 квадратни километра. Тези калкулации обаче са направени на база настоящите технологии, които постоянно се усъвършенстват. Друг довод възобновяемата енергия да не се смята за „заграбваща“ от гледна точка на обработваеми площи е, че земята около и под тях, особено щом се касае до ветрогенератори, може да се използва безпроблемно за земеделие. Средно вятърните ферми оставят свободна до 98% от площта на територията си, което я прави подходяща и достъпна за земеделие и животновъдство. Не са изключение и фотоволтаичните паркове, тъй като през последните години се появиха съвместими със земеделие и паша проекти. Има и немалко случаи, при които фермери отдават част от земите си под наем на инвеститори във вятърни електроцентрали, което им носи допълнителна доходност.
5. Вятърни турбини не се рециклират
Друга честа критики към възобновяемите енергийни източници е, че са отговорни за големи количества отпадъци, защото не се рециклират. Това твърдение се оказва поредният мит. Развенчава го Миглена Стоилова: „Когато вятърните турбини достигнат края на живота си, те биват демонтирани, а обектът – въведен в предишното му състояние. 85% до 90% от общата маса на вятърните турбини може да бъде рециклирана. Повечето компоненти на вятърна турбина – основите, кулата и гондолата – се обработват съгласно установените практики за рециклиране. Роторните витла (rotor blades) са изработени от композитни материали, които приоритетно се използват повторно в проекти за удължаване на живота или в градоустройството.Работи се в посока витлата да станат напълно рециклируеми. Това е междусекторно предизвикателство. Композитните материали се използват също от морския, транспортния, авиационния и строителния сектор. Прогнозите сочат, че сектор вятърна енергия ще представлява само 5% от общите композитни отпадъци до 2025 г.“ Оказва се, че освен да се рециклират, вятърните турбини могат и да се използват повторно. Един от интересните примери е детската площадка Wikado в Ротердам, за чието създаване е използвана изведен от употреба ветрогенератор. Друг любопитен проект използва най-трудните за рециклиране части – роторните витла, превръщайки ги в материал за направата на мост, наречен Мостът на остриетата (Bridge of Blades).
6. Възобновяема енергия не може да се „добива“ през нощта
Факт е, че фотоволтаични инсталации не произвеждат електричество през нощта, а вятърните турбини не генерират, когато не е ветровито. Честно е да се каже, че това е един от големите проблеми, които трябва да преодолеем, ако искаме да преминем изцяло към неутрални по отношение на въглерода общества. Но този проблем се решава с бързи темпове. Решения за съхранение на енергията, като литиево-йонни батерии, постигнаха голям напредък напоследък и всяка година стават все по-конкурентни по отношение на разходите. Това ни дава възможност да съхраняваме възобновяема електроенергия за използване през нощта или в периоди на слаб вятър. Друг довод срещу този мит е, че вятърната и слънчева енергия могат да се балансират взаимно не само в рамките на денонощието, но и през различните сезони, тъй като често в периодите с по-малко слънце има повече вятър.
7. ВЕИ влошава качеството на мрежата поради техния непостоянен характер
Мит, тясно свързан с предходния. Според Симеон Белорешки обаче качеството на електропреносната мрежа не се влошава заради възобновяеми източници: „Изглежда така заради непостоянното електропроизводство. Непостоянно не означава непредсказуемо и това е ключово. Ако нещо е предсказуемо (с достатъчна за нуждите инженерна точност), то може да се управлява. Точно това се наблюдава и в Германия, и в Дания – изключително надеждна ел. мрежа с повече от два пъти по-малко минути прекъсвания, отколкото следващите големи икономики с атомна енергетика като Великобритания и Испания и точно три пъти по-добър показател от Франция. Това, разбира се, е обобщен показател, обхващащ не само производството, но и разпределението, но факт е, че огромният дял ВЕИ не е повлиял отрицателно на надеждността на системата.“
8. Ветрогенераторите са твърде шумни и застрашават здравето на хората около тях
Често срещан мит, който обаче е лесен за оборване с помощта на малко апаратура. Измерванията показват, че шумът, произвеждан от движещи се витла на вятърна турбина на разстояние по-малко от 500 метра, в рамките на които рядко има жилища, не е по-голям от този, произвеждан от електроуреди като хладилник или микровълнова фурна. Проучванията показват, че оплакванията от шум, особено тези, свързани с вятърни паркове, често не са свързани с действителния шум, а са по-скоро от хора, които не подкрепят този тип енергиен източник.
9. Батериите никога няма да могат да заменят фосилните централи
Според Симеон Белорешки това е поредният мит в енергетиката: „Батериите вече изместват фосилните централи за нуждите на балансирането на мрежата. Не само по-надеждно, но и много по-добре и по-евтино. Точно поради тази причина има голям бум в заместването на газови пикови централи с големи батерии ( говорим вече за батерии 400 MW/1000+ MWh). По принцип, не би трябвало да се сравняват фосилни централи с батерии, тъй като батериите съхраняват електрическа енергия, докато централите преобразуват енергията във фосилтните горива в електричество. Подобни сравнения издават единствено непознаване на материята или умишлено заблуждаване на аудиторията. ВЕИ + батерии обаче, ще заменят напълно в един момент фосилните. И вероятно ще е по-бързо, отколкото се пише по прогнозите. Просто е по-евтино и по-бързо за изграждане. И най-важното, почти навсякъде където има достатъчно слънце, повишава националната сигурност и намалява зависимостта от фосилни горива.“
10. Възобновяемата енергия не създават много работни места, в това отношение ТЕЦ е по-добра алтернатива
Във времена, в които икономиките по света се възстановяват от пандемия, запазването на съществуващите и разкриване на нови работни места е от изключителна важност. Разглеждайки националните политики, много хора стигат до извода, че преходът към чиста енергия означава по-малко работни места, особено в региони, които исторически са били съсредоточени около въглища и петрол. За тях затварянето на въглищни мини и ТЕЦ-ове е сигнал за тревога за местните икономики. Макар да е вярно, че зле изпълнените политики са поставили някои региони в пълна зависимост от изкопаемите горива, устойчивите политики не означават непременно по-малко работни места. Всъщност те могат да доведат до повече работни места, тъй възобновяемите енергийни източници обикновено ангажират по-широк диапазон от професии. Вместо фокусиране върху един, енергиен източник, може да се развие широк спектър от индустрии, подотрасли и специалности за работа, които могат да се прилагат за всеки източник: слънчева, вятърна и хидроенергия. В момента само в слънчевата индустрия има два пъти повече работни места в сравнение с въглищата и газа. Много „слънчеви“ работни места са свързани със строителството, поради увеличеното търсене на изпълнители при изграждането на по-големи фотоволтаични централи. Данните показват, че в сферата на чистата енергия са ангажирани около 770 000 души в цял свят и техният брой ще продължи да расте.
Време е да оставим митовете зад себе си
Както при всяка нова технология, и по отношение на възобновяемите енергийни източници има страхове и притеснения относно това доколко надеждни и безопасни са. Въпреки че възобновяемата енергия има немалко критици и по-голямата част от световните нужди от електричество се покриват от въглища, газ и АЕЦ, вятърните и соларни централи се оказват все по-рентабилни, ефективни и с все по-голямо бъдеще.
Ако искате още по темата възобновяема енергия, гледайте епизод три на видео поредицата ни „Анонимните климатици“.
