Изправени сме пред поредното предизвикателство, но и пред още една добра възможност. Предстои период на възстановяване от коронавирусната пандемия, по време на който повечето местни и национални икономики ще предприемат стъпки, за да насърчат земеделския си сектор. Добрата възможност е тези средства и инициативи да се насочат по начин, който ще позволи промяна на настоящата индустриална хранителна система, основана на монокултури, широко използване на агрохимикали и генно инженерство. Вместо поддържането на остарели практики, които представляват сериозна заплаха за здравето и природата, имаме възможност да преминем към по-устойчиви и щадящи нас и планетата форми на земеделие.
Един от начините да се случи това е част от средствата за възстановяване да се насочат към насърчаване на местните и биопроизводители. А един от начините това да се случи е като държавата сама даде пример и се превърне в техен клиент. Промяната вече се случва и не липсват позитивни примери от различни краища на света. През последните години се появиха много инициативи, проекти и дори закони (в Италия, Австрия, Франция), които целят да се увеличи делът на храните от местно и биологично земеделие за публични институции каквито са училища, детски градини, болници, столове на държавни институции, дори казарми и затвори.
Ползите от подобни инициативи са много и България може да е от страните, които да се възползват от тях, както писахме и по-рано в статията ни „Местни и био храни в публичните институции – мисията възможна“. „Очакваме и много ползи от това, че ще се подобри значително качеството на храната в училищата и болниците, от друга страна ще се създаде допълнителна работа в много предприятия в хранителния сектор“, разказва Любомир Ноков “Био България”, който е и съосновател на Gorichka.bg.
*Източик: Евростат
Общата площ, заета от органично земеделие, в Европейския съюз е била 13,8 милиона хектара през 2019 г., което съответства на 8,5% от общата използвана земеделска площ. Тенденцията е към постоянно нарастване на този дял, като само за периода между 2012 и 2019 г. увеличението е с 46%.
ДАНИЯ
Националната цел за климата в Дания е една от най-амбициозните в света – намаляване на емисиите парникови газове със 70% до 2030 година. В същата посока се движи и земеделието на скандинавската държава. Дания се подготвя за напълно устойчиво земеделие. Тя е първата страна в света, която даде заявка да премине изцяло към биологично земеделие още през 2015 г. Държавата не само поставя цели и приема законопроекти, с които да насърчи устойчивото земеделие, но и дава силен пример. 86% от храната за обществените институции в Копенхаген е от биологично земеделие. Столицата обаче не е изключение – обща цел за Дания е осигуряването на по-здравословни, климатично неутрални и органични ястия в обществените кухни. Стремежът е в близко бъдеще 60% от продуктите, използвани за ястия, финансирани от бюджета, да са от устойчиво земеделие, а до 2030 г. този дял да нарасне до 90%. Хиляди училища, болници, детски заведения, пенсионни жилища, министерства и дори военни казарми в цялата страна вече са променили продуктите, които използват и начина на приготвяне на храна, за да отговарят на изискванията. В момента тези национални публични институции обслужват 800 хиляди хранения на ден.
Резултатите, освен по-малко емисии, са по-здравословно меню с повече местни и сезонни плодове и зеленчуци, както и подобряване на хранителните навици на хората. Друг ефект от промяната е генерирането на по-малко хранителни отпадъци. Случва се, тъй като продуктите се транспортират на по-малки разстояния и не е нужно да се складират твърде дълго. Макар и често биопродуктите да са с по-високи цени, за Дания се е оказало, че разликата с конвенционална храна не е значима, именно заради намаленото количество отпадъци, което означава и по-ниски общи разходи, защото по-малка част от храната се похабява.
Още преди близо десет години- през 2012 г., Министерството на околната среда и храните на Дания (бившето Министерство на храните, земеделие и рибарство) стартира План за органични действия 2020. Основната му цел е да се увеличават обществените поръчки за биопродукти в Дания, за да се увеличи търсенето на този вид хранителни продукти и по този начин да се стимулират решилите да обработват земи по устойчив способ.
Освен превръщайки се в пряк клиент на биопроизводителите в страната, датските институции насърчават устойчивото земеделие и по редица други начини. Едната част от тях имат за цел да се увеличат площите земеделска земя, използвана за биологично земеделие, а другата – да се стимулира по-голямо търсене на продукти с доказано устойчив и органичен произход.
Така производителите, които искат да инвестират в земята си, са привилегировани, ако от конвенционално се насочат към биологично, биодинамично или регенартивно земеделие. Немалко усилия се влагат и в проекти, свързани с разработването на нови технологии за устойчиво земеделие и обмяна на ноу-хау. В резултат на вложените вече усилия площи, които досега не са използвани за земеделски нужди, се оползотворяват за производство на сезонни плодове и зеленчуци по биологичен способ. Друг ефект е, че Дания вече не само произвежда за собствения си пазар, но и изнася – едва в рамките на седем години износът й на биопродукти се увеличил с внушителните 200%.
Датският модел промени храната, която градовете купуват и трансформираха начина, по който се приготвят ястия, особено за публичните институции. Според много експерти той е успешен, защото залага на холистичен подход, свързан с намаляване на отпадъците, по-богато на растителна и местна храна меню и пряка връзка с фермите. Моделът се оказва, че има и изключително много ползи, свързани не само с намаляване на парниковите емисии и отпадъците, но и с по-добро качество на питейните води и на общественото здраве, както и интересни аспекти, свързани с подобряване на националната гордост, чувството за връзка с храната и дори по-малко дни в отпуск заради болнични за работещите в обществените кухни.
ФРАНЦИЯ
Друг интересен пример е Франция, която е поела по подобен на Дания курс. 20% от храната в училищните столове в страната вече е от биологично земеделие. Пионери са областта Жиронд и град Брюж, които са сред първите, решили да насърчат закупуването на биопродукти от публичните институции и особено за училищата. Усилията им са подкрепени и на национални ниво. Министър-председателят на Франция вече обяви, че като част от Плана за възстановяване от коронавирусната пандемия ще бъде отпусната финансова помощ за насърчаване пазара на местни и устойчиви хранителни продукти.
Подобни мерки не са новост за Франция. През октомври 2018 г. там беше приет законът Egalim. Той предвижда достигането на 20% дял на биопродуктите до 1 януари 2022 г., като се поставя специален акцент на храната в училищните столове. Тук отново начело са Жиронд и Брюж. Там са решили да постигнат набелязаната цел, като инвестират в проекти на местни биопроизводители и ги свържат с училищата.
От началото на тази година за френските общини на разположение е и пакет за финансиране, който им позволява да увеличат дела на местните и биопродукти в училищното меню. Той отново идва по линия на Плана за възстановяване. Министърът на земеделието и храните на Франция обяви, че финансирането трябва да се използва и за проекти, свързани с развитие на местни производства на биохрани. През последните четири години държавата е подкрепила проекти за такъв вид земеделие, отделяйки 6 милиона евро, но според министъра местните и биопроизводители вече могат да се възползват от пакет на стойност 80 милиона евро за период от 2 години. Част от средствата се очаква да се насочат именно към инициативи, чрез които да се увеличи делът на местни и биопродукти за публичните институции.
В Брюж по бюджетна линия се осигуряват около 1400 хранения на ден. В част от училищата и детските градини в района вече 100% от предлаганите храни са приготвени изцяло с продукти от биологично земеделие. В началото се използват много продукти, които са внос, но с течение на времето се подобряват връзките с местните производители и все по-голяма част е произведена във Франция и района.
САЩ
Позитивни примери не липсват и извън Стария континент. В САЩ насърчаването на местните и биопроизводства и връзката им с институциите се осъществява най-често по линия на програми, наречени „От фермата до институцията“ (Farm to Institution – FTI). Те включват политики и инициативи, които подпомагат снабдяването с местни и регионални храни за училища, болници, религиозни организации и институции. Целта е полза да имат не само институциите като клиент, но и семействата на работещите в тях, фермерите, местната общност и икономиката като цяло.
Част от програмите свързват местните и регионални фермери с училищата. По този начин се набавя прясна, отгледана в района храна за училищните ястия. В райони, в които подобни инициативи работят успешно, са налице редица позитивни ефекти като подобряване здравето на учениците и хранителните им навици, тъй като се консумират повече свежи плодове и зеленчуци и по-малко месо. Благодарение на договорите за изкупуване на институциите се увеличава и броят на местните земеделски производители, което води до по-голямо разнообразие на храни на местните фермерски пазари. Появяват се редица други социални, икономически и екологични ползи. Те могат да включват подобрена регионална рентабилност в селското стопанство, увеличаване заетостта в сектора, по-голяма местна наличност на здравословни и устойчиво произведени храни и по-малко отпадъци.
Още на тема биоземеделие можете да научите от епизод 2 на видео поредицата ни „Анонимните климатици“.
