Когато се говори за борбата с климатичните промени и намаляването на ефекта от въглеродните емисии, много често за най-лесно решение, включително и сред политиците, се отчита засаждането на дървета.
В последното десетилетие всяка година от света изчезват близо 26 млн. хектара гори.
В отговор редица организации и правителства се ангажираха с мащабни проекти като създаването на горски пояс с дължина над 8 000 км. в Африка или обещаните 30 хил. хектара нови гори на година във Великобритания.
Горите са дом на 3/4 от растенията и животните в света. Освен, че усвояват въглеродния диоксид са източник на храна, гориво и лекарства.
Масовото залесяване всъщност не е толкова просто решение на проблемите. Засаждането на погрешен дървесен вид на погрешно място може да доведе до повече вреди, отколкото ползи както за хората, така и за природата.
С тази цел през изминалата седмица от Кралските ботанически градини (RBG) в Кю, организираха тридневна дискусия, в която участие взеха експерти от цял свят. Те обмениха мнения относно практики, политики, научни изследвания с цел създаването на “златен стандарт” на залесяването. Целта е чрез събирането на най-добрата експертиза да бъдат открити работещи, доказали се решения, които да гарантират, че процесите по засаждане на дървета спомагат за запазването на биоразнообразието, подпомагат намаляването на отделяния въглероден двуокис в атмосферата и предпазват поминъка на хората.
Ето 10 златни правила, които според учените са основополагащи за успешното залесяване.
- Предпазване на съществуващите гори
Запазването на горите в техния естествен вид е винаги водещо. Неувредените стари гори поемат въглерода по-ефективно и са много по-устойчиви на пожари, бури и суша.
“Когато има възможност за избор, ние подчертаваме, че спирането на обезлесяването и предпазването на оставащите гори е приоритет”, твърди проф. Алекзандър Антонели, директор в отдела по научни изследвания на RBG.
- Местните хора трябва да са в центъра на проектите за залесяване
Изследвания показват, че поставянето на местните общности е ключово за успеха на всички проекти за залесяване. Най-често именно местните имат най-големи ползи от това да се грижат за горите вбъдеще.
- Увеличаване на биоразнообразието при възстановяване за постигане на множество цели
Възстановяването на гори трябва да е свързано с няколко цели. Сред тях са борбата с климатичните промени, по-добрата консервация на горите, както и предоставянето на икономически и културни ползи.
- Откриване на правилното място за залесяване
Засаждането на дървета трябва да бъде правено на място, където и преди е имало гора, която е изчезнала. Това е значително по-добър подход, отколкото залесяването на друг тип хабитати като пасища и влажни зони.
“Засаждането на правилните дървета на правилното място трябва да е основен приоритет за всички нации, тъй като се изправяме пред решаващо десетилетие за бъдещето на планетата”, казва д-р Пол Смит, учен и генерален секретар на Botanic Gardens Conservation International.
- Естествено възстановяване на гори, когато е възможно
Оставянето на една гора да се възстанови от само себе си е по-евтин и по-ефикасен процес, отколкото засаждането на гори. Затова е важно самозалесилите се пространства да бъдат пазени, независимо от икономическия интерес, който може да представлява тяхното разчистване.
- Използване на правилните дървесни видове, които да подпомагат биоразнообразието
Когато една зона се нуждае от залесяване, избирането на правилния дървесен вид е ключово. Учените съветват максимално да бъдат използвани дървесни видове, които се срещат в околността. В това число влизат и някои по-рядко срещани видове и такива, които имат икономическо значение. По тяхно мнение трябва да бъде избягвано засаждането на видове, които пречат на развитието на заобикалящите ги дръвчета.
- Използването на дървета, които са устойчиви срещу климатичните промени
При залесяване е от изключително значение да се използват видове, които са устойчиви на местния климат, но и биха се справили с очакваните бъдещи промени.
- Планиране, планиране, планиране
Основна стъпка при започването на целия процес е планирането. То трябва да включва яснота за това как да бъдат избрани и доставени необходимите семена или фиданки. Трябва да бъде предвиден и начинът, и етапите на работа с местното население.
- Учене чрез действия
Освен чистото научно познание е необходимо то да бъде свързано със знанието за съответната местност, а и на самите местни обитатели. В идеалния вариант е добре да бъдат проведени експерименти с по-малък мащаб на съответната локация преди да се премине към масовото залесяване.
- Всичко трябва да си заслужава
Устойчивостта на повторното залесяване продължава и ще продължава да бъде източник на доходи за всички участници в процеса, включително и най-бедните. Затова то трябва да се прави както с мисъл за природата, така и с мисъл за поминъка на хората.
“Това, което се опитваме да правим, е да окуражаваме хората, когато е възможно, да създават гори, близки до естествените за региона. Те предоставят множество ползи за местните, а в същото време подпомагат природата и усвояването на въглерод”, казват учените от RBG.
