Според популярния анекдот политиците използват проучванията на населението, за да знаят какво да кажат на следващия ден. Вземайки това предвид, можем да си припомним една от фразите, белязали последното десетилетие на 20 в. Тогава в предизборната си кампания за Белия дом бъдещият победител в изборите Бил Клинтън изрече “Икономиката, глупако“ и, въпреки че изоставаше значително от опонента си Джордж У. Буш, в крайна сметка се озова на бюрото в Овалния кабинет. Близо 30 години по-късно водещите политици, с някои изключения, все по-често говорят за “климат“, “устойчивост“, “енергиен преход“. Ако приемем, че вица от началото носи поне частица истина, то изглежда, че масово обществата в света отчитат нови проблеми като водещи.
Тази хипотеза получи сериозно потвърждение в края на януари, когато ООН обяви резултати от най-голямото проучване на общественото мнение по въпросите за климата в историята. В него се включиха над 1.2 млн. респонденти от 50 страни от всички краища на света.
“Проучването поставя на преден план гласа на хората в дебата за климата. То дава сигнал за начините, по които държавите могат да се развият с подкрепата на обществата, докато заедно работим за справянето с този огромен проблем“, заявява Аким Щайнер, директорът на програмата.
Какво точно показват данните от проучването и какво е мнението на българите по отношение на климатичните промени и в частност опазването на природата?
Климатичните проблеми като осъзнат проблем
Според проучването на ООН 64% или близо 2/3 от участниците в него са разпознали климатичните промени като критичен проблем за света. По икономически признак най-сериозно (74%) в това вярват в развиващите се малки островни държави (SIDS), сред които са Фиджи, Белиз, Тринидад и Тобаго и др., както и страните с най-високи нива на доходите (72%) – Великобритания, САЩ, Австралия и др.
По географски признак най-загрижени по темата са в Западна Европа (72%), докато в останалите региони гражданите, посочили проблема за ключов, са между 65% и 61% от всички анкетирани.
Най-сериозно климатичните промени са приети във Великобритания и Италия (81% от анкетираните), а най-малко хора са определили ситуацията като тревожна в Молдова – 50%.
Според 59% от всички участници в проучването е необходимо спешно да се направи всичко възможно. 20% вярват в бавния подход, позволяващ научаването на допълнителни неща в процеса, а 10 % смятат, че светът вече прави достатъчно по темата. Едва 11% от всички анкетирани вярват, че във връзка с климатичните промени не са необходими действия.
Резултатите категорично посочват, че проблемът с климата присъства в съзнанието на хората, при това без да има големи разлики по отношение на техния произход.
Кои политики подкрепят хората
По отношение на политики за справяне с климатичните промени от проучването прави впечатление, че най-сериозна подкрепа има за тези, свързани с природата и енергетиката. В същото време много нисък процент от хората не са счели за необходимо въвеждането на специфични политики. Най-много са те в Пакистан 5%.
Според гражданите от целия свят най-ключова сред политиките, свързани с климата, е запазването на горите и земята. В глобален мащаб в това са убедени 54% от всички анкетирани. Това решение не е най-подкрепяно само в два региона – Субсахарска Африка и Арабските страни.
Голяма подкрепа за запазване на земята и горите има в държавите, в които е регистрирано най-голямо повишение на парникови емисии, вследствие на промени в използването им. Това ясно се разчита във отношението на гражданите на Бразилия и Индонезия, в които мярката се подкрепя съответно от 60% и 57% от анкетираните.
По примера на 10-те златни правила на залесяването, приети от учени от цял свят, от ООН заключват, че едно от решенията за защитата на горите и земята в регионите, които увеличават емисиите си е подкрепата за местните общности, коренното население и жените.
Второто най-популярно решение е свързано с развитието на енергийния сектор по посока на производство на енергия от възобновяеми източници. За това се обявяват 53% от анкетираните. Важен елемент в случая е, че ВЕИ са най-популярни в 8 от 10-те държави, които генерират най-високи нива на парникови газове в следствие на производство на енергия или отопление. Сред тях са Австралия, Канада, САЩ, Германия, Полша и Русия.
Сериозна подкрепа намират още политиките, свързани с използването на техники в земеделието, които не допринасят за климатичните промени, инвестицията в повече зелени бизнеси и работни места, както и употребата на електрически автомобили и велосипеди.
Автомобилите и климатът. Парадоксът в транспорта и възможностите за промяна
Подпомагането на зелената икономика получава широка подкрепа в страните от групата Г-20. Най-високо там е и одобрението за повишаване на регулациите за компаниите.
По данни от изследването най-непопулярни са предложенията, свързани с използването на хранителни режими, базирани на растения, предоставянето на достъпни застрахователни полици и повече информация за производството на отделни продукти.
Най-голямата разлика в нагласите е свързана със запазването на океаните и морските пътища. Докато във Великобритания одобрението на мерки в тази посока е 81%, в Ирак затова се обявяват едва 29% от анкетираните.
Въпреки широкото одобрение за прехода към по-ефективно използване на енергия и генерирането ѝ от ВЕИ, все пак хората отчитат загубите от този сектор като по-малко сериозен проблем в сравнение с изхвърлянето на храна.
Образованието като ключов фактор за разбирането на проблема
Според изследването по отношение на половата принадлежност, мъжете и юношите по света са по-склонни да приемат климатичните промени като ключово предизвикателство, отколкото жените и девойките. Най-малки са разликите в убежденията между жени и мъже във Франция, Италия, Бразилия, Полша и Аржентина.
Най-големите разлики се наблюдават в Канада, САЩ и Австралия, където жените обръщат по-сериозно внимание на проблема, както и в Нигерия, Виетнам и Индия, където мъжете са по-загрижени по темата.
По отношение на подкрепата за отделните политики и практики, изследователите не откриват разлики между мъжете и жените.
Основното деление, във връзка с признаването на климатичните промени като ключов проблем, се обуславя от разликите в нивото на образованието на респондентите. Най-склонни да припознават проблеми са хората с по-високо от средно образование. Те също така одобряват много по-широк кръг от политики, свързани с опазването на околната среда.
Голяма се оказва и дупката между най-младите респонденти (под 18 години) и най-възрастните (60+). 69% от непълнолетните смятат климатичните промени за сериозен проблем, докато при най-възрастното поколение те са с 11% по-малко (общо 58%).
Изследователите подчертават, че групата на най-младите е една от тези с най-голям брой респонденти (550 хил.), което допълнително подчертава нивата на ангажираност към проблема.
Къде е България
Въпреки, че не е включена в проучването, от наличните проучвания през годините прави впечатление, че обществото все по-ясно се ангажира с проблемите, свързани с климатичните промени и в частност опазването на природата.
Докато проблемите, свързани с околната среда у нас, са припознати от около 23% от българите според изследване на “Алфа рисърч”от 2006 г., данни от проучване на “Тренд” от 2020 г. показват, че замърсяването ѝ притеснява 79% от сънародниците ни.
По данни на WWF от 2016 г. българите отчитат като най-ключови проблеми за опазването на природата изсичането и унищожаването на горите, незаконното строителство, презастрояването на планините и Черноморието, както и замърсяванията със смет и битови отпадъци.
