20 факта за българското земеделие

Какъв тип земеделска продукция преобладава в страната и от какви ферми идва тя? Доколко плодородни са почвите ни и как им се отразяват интензивните практики? Ползват ли се много пестициди и антибиотици? Защо се увеличават парниковите газове, които се отделят от земеделието? Колко от площите се обработват биологично?

Много въпроси, които намират своите отговори благодарение на един от хората, познаващи добре земеделието в България. Допитахме се до Марина Бракалова, която е бивш представител на Министерство на земеделието, храните и горите към Постоянно представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел. Тя се включи във втория епизод на новия ни подкаст „Анонимните климатици“ и сподели 20 интересни факта за българското земеделие и връзката им с околната среда и климата.

Структура: В България има ограничен брой доста големи стопанства основно в сектора на зърнените култури. Продължават да преобладават малки и микростопанства и ферми с ниски доходи. Стопанствата в сектора на зърнените култури са най-често средни и големи като размери, като често надвишават 20 хектара площ. За сметка на това стопанствата от сектор животновъдство, плодове и зеленчуци са доста по-малки не само като площ, но и като икономически размер.

Икономически размер: Средният икономически размер на едно стопанство, т.е. обемът на производство, в България е по-нисък от средния за Европа. Най-голям за страната е икономическият размер при зърнените култури, свиневъдството и отглеждането на птици. Т.е. това са най-големите стопанства, произвеждащи най-много. В същото време обаче в България през последните години намалява производството в животновъдството и производството на плодове и зеленчуци. Рентабилността е ниска най-вече в секторите с високи разходи (например животновъдството и производството на плодове и зеленчуци), където производството намалява.

Доходи: Средната стойност на дохода от земеделска дейност за България е близка до другите сектори на икономиката. Разбира се, има огромна разлика между доходите на големите и малките стопанства. Характерно за страната е, че много по-ниски са доходите в планинските райони. При производството на плодове и зеленчуци също се генерира много по-нисък общ доход в сравнение със зърнопроизводството например.

Европейско субсидиране: Друга интересна характеристика е, че при фермите за зеленчукопроизводство има най-нисък дял на директни плащания, формиращ техния доход, макар и средното ниво на субсидия спрямо другите сектори да е високо.

Износ: Износът на земеделска продукция от България е главно на непреработени продукти. Поради този факт прави впечатление, че делът на добавена стойност е нисък. В същото време се смята, че има много голям потенциал в сферата на лавандулата и розовото масло.

Организация: Характерно за страната е, че земеделските производители са с много ниска степен на организация, т.е. сравнително малък дял от тях работят съвместно с други. 62% от работната сила е напуснала сектора през периода 2005—2017 г. По-голямата част от управителите на земеделски стопанства имат ниска квалификация и им липсва специализирано образование.

Внос: Българското земеделие и преработвателните предприятия до голяма степен разчитат на внос на суровини, свързани с мляко, плодове и зеленчуци.

Площи: Земеделската площ през последните години е намаляла с около 2%. Делът на земята, обхваната от договори и ангажименти на стопаните с финансова подкрепа от ЕС за управление в подкрепа на биологичното разнообразие и/или ландшафта и горите, е по-нисък от средния за ЕС. Що се отнася до гъстотата на животните в България, тя е най-ниската в целия ЕС.

Натура 2000: Територията, която обхваща мрежата Натура 2000 в България е над 34%, което е много висок дял спрямо средния за Европа. Около 20% от площите в Натура 2000 са земеделски земи.

Биоземеделие: В България делът на земеделска площ, която се обработва биологично, е сравнително по-нисък от средния за ЕС. Общата площ за биологично земеделие в България се увеличава (2,6% от общата използвана земеделска площ), въпреки че е по-малка от средната за ЕС-27 (8%) през 2018 г. Делът на площта в преход към биологично земеделие намалява, така че растеж на общата площ не може да се очаква. Площите, обработвани по производствени методи за биологично земеделие в България, се увеличават главно в планинските територии (90%) и в малките семейни земеделски стопанства. В сравнение с конвенционалните продукти органичните продукти представляват 7,6% от общия пазар на храните в България. През последните години делът на биологичното животновъдство в страната се е увеличил.

Заетост: Заетостта в сектора е около 200 хил. души, което е 5,7% от общата заетост в страната.

БВП: Земеделието формира около 3% от брутния вътрешен продукт на България.

Образование и обучение: Само около 4% от земеделските производители са със специализирано образование в своята област. В Европа този процент е много по-висок.

Употреба на антимикробни средства: България е над средното равнище за ЕС по продажби на антимикробни средства в земеделието. През последните години има изразена тенденция към нарастване на продажбите на тези средства, което може да се дължи и на завишения им контрол. Най-много антимокробни средства се купуват за едрия рогат добитък и свинете.

Пестициди: Данните от продажбите на пестициди в специализираните аптеки показват сравнително голям дял на продуктите, които се разглеждат като опасни за ползване, т.е. те са кандидати за замяна с по-щадящи аналози. Това поставя под въпрос целта, която се опитва да постигне ЕС, вкл. България, за намаляване употребата на пестициди, която е ограничаване с над 50% до 2030 г.

Енергия: Производството на енергия от селско и горско стопанство значително се е увеличило през последните години и бележи ръст от над 50%.

Емисии на парникови газове и климатични промени: Резултатите по отношение на устойчивото управление на природните ресурси и смекчаването на последиците от изменението на климата са неравномерни. България е намалила емисиите на парникови газове (ПГ) в сравнение с 1990 г., въпреки че последните години и средносрочните прогнози показват тенденция на покачване. Увеличението се дължи на земеделските почви, които също са преобладаващ източник на различни от въглеродните емисии на парникови газове от селското стопанство. Между 2000 и 2010 г. увеличението е с около 25%, а през последните 6-7 години с още 12%. До голяма степен тази тенденция е свързана с повишаване интензитета в областта на управлението на оборския тор. Специфичен за България е преобладаващият дял на земеделските почви в емисиите от селското стопанство (България: 65%, ЕС: 38%). Емисиите от почвите са се увеличили с 22% през периода 2013—2018 г. (EС: +2%) и заедно с интензивното производство на култури и увеличаващото се наторяване с минерални торове са двигателят за увеличаването на емисиите от селското стопанство. Емисиите от амоняк също се увеличават през последните години. Делът на затревените спрямо обработваемите площи е стабилен и се изпълнява европейското изискване да се поддържа минимален дял от 5% на затревените площи. В същото време обаче се наблюдава значително намаляване на поглъщаните от растенията и почвата парникови газове. Основните подходи за промяна на тази негативна тенденция и по-пълно използване потенциала на земеделието да поглъща парникови газове са подобрено управление на горите, използването на междинни и покривни култури, използване на биомаса в биоикономиката, превръщане на обработваема площ в пасища, залесяване, както и подпомагане на устойчивото производство и превръщане на обработваема земя в пасища

Биоразнообразие: При биоразнообразието в България има влошаващ се статус при определени видове птици. Разбира се, най-големият стрес за защитените местообитания и видове са практиките, свързани с интензивното селско стопанство. В България имаме голям и, за съжаление, растящ процент на загуба на земя с висока природна стойност, основно поради интензификацията на селското стопанство.

Почви: България е една от държавите в Европа чиито почви имат по-ниско съдържание на органични вещества. Характеризират се с недостиг на фосфор и за тях биха били полезни практиките за наторяване, предназначени за възстановяване на баланса. Представите ни за плодородието и богатството на плодородните български почви, които раждат храни с високи хранителни стойности, не отговарят непременно на pеалността.. Страната разполага с относително изобилни ресурси на прясна вода, но всички райони на речните басейни са изправени пред проблеми, свързани с количеството вода. Проблем е, че водите в високо качество намаляват. Екологичният преход на българското селско стопанство ще зависи от управлението на практики, свързани с почвите и водата. Други характеристики на българските почви са, че има загуба на запас от органичен въглерод, както и голям потенциал за изграждане на хумус. Очевидно е обаче, че монокултурите, интезивното земеделие, неправилния сеитбооборот, ниското ниво на органично наторяване и продължаването на практиките за изгаряне на селскостопанските отпадъци водят до нисък запас от органичен въглерод в почвата. Друг проблем е, че 45% от обработваемата земя се оставя без зимни покривни култури, което намалява равнището на въглероден диоксид в почвата.

Отпадъци от храна: Все още няма конкретни данни за загубата на хранителни продукти на ниво производство и ферма, което прави намаляването на този вид отпадъци по-трудно.

Ако искате още по темата, гледайте целия епизод на подкаста ни, посветен на земеделието в България. Обсъждаме колко важно е всъщност то за всички нас, каква е връзката му с околната среда и климата и пред какви предизвикателства сме изправени. Разговорът е с Мартин Заимов (финансист), Асен Ненов (еколог и биотехнолог), доктор Стоилко Апостолов (фондация Биоселена), Любомир Ноков (управител на „Био България“ и съосновател на Gorichka.bg) и Магдалена Малеева (основател на Gorichka.bg).

Абонирайте се за YouTube канала на ни, за да гледате първи новите епизоди!
Последвайте ни във Facebook.
Последвайте ни в Instagram.
Последвайте ни в Twitter.
Абонирайте се за нашия месечен бюлетин.