2022 и промените в климата

Темата за изменението на климата и нашата и на световните лидери роля в справянето с този глобален проблем с всяка изминала година става все по-важна. Започващата 2022 година се очертава като изключително важна за постигането на работещо международно споразумение за климата. Очакваме да разберем дали държавите ще започнат реални стъпки към изпълнението на своите засега необвързващи обещания. Предстои ни да научим и какво ще последва след далата поводи за оптимизъм среща COP26 в Глазгоу.

Търсейки индикации за позитивна промяна, през 2022-ра се очаква да обърнем по-специално внимание на няколко важни теми, които ще могат да ни покажат дали светът се движи в правилната посока, която да ни отведе към справяне със задаващата се климатична криза, а именно:

Как се движат прогнозите за нарастване на средните глобални температури
Големият въпрос тук е дали ще успеем да задържим нарастването на средните температури до края на века с до 1,5°C спрямо прединдустриалните нива. Началото на срещата за климата в Глазгоу показа, че ако не се стигне до значима промяна, ни очаква нарастване с 2,9 градуса по Целзий, което би нанесло огромни щети на екосистемите, икономиката и нас самите. По-късно обаче доза оптимизъм даде изявление на индийския министър-председател Нарендра Моди, с което той заяви, че страната му ще се опита да достигне нетни нулеви емисии до 2070 г. и ще генерира 50% от енергията си от възобновяеми източници до 2030 г. Тази позиция, изразена от едва една от около 200 държави, промени моделите на климатолозите и показа, че увеличението може да се сведе до 2,4°C. Примерът на Индия определено беше стъпка в правилната посока и след него последва съгласие на страните от COP26, че ще се срещнат отново през 2022 г. в арм ел-Шейх, Египет, с по-амбициозни ангажименти, които да гарантират, че няма да се премине нарастването от 1,5 градуса по Целзий. Това връща светлината на прожекторите върху националните действия, които излизат като една от важните теми, които да следим през започналата година. Държавите, към които ще са отправени повечето погледи, продължават да бъдат Китай и САЩ и от тях очакваме най-много отговори на въпросите за декарбонизацията и задържането на глобалните температури под 1,5°C.

Кои са държавите, които се отказват от въглищата
Докато всички държави са важни за постигането на световните климатични цели, някои са по-важни от други. Големите източници на парникови емисии и силно зависимите от въглища райони ще бъдат в центъра на международното внимание през следващите месеци. Важно е обаче не само за постепенното спиране употребата на въглищата, но финансирането на справедлив преход към зелени източници на енергия и необходимата електрическа инфраструктура. Важен пример по тези теми е Южна Африка. Причината е, че там се работи вече в продължение на три години по разработването на план за справедлив преход, който до момента успява да привлече 8,5 милиарда долара от Обединеното кралство, ЕС, САЩ и други и по този начин се осигурява международен принос за целите на конкретна държава. Това, съчетано с гаранции и друга финансова помощ, която може да помогне за привличането на по-нататъшни частни инвестиции, може да се превърне във възпроизводим модел, който да се приложи успешно и на други места по света. Други държави, които тръгват в подобна посока и ще е интересно да наблюдаваме през следващите месеци, са Индонезия и Виетнам, които се очаква да се превърнат в модел по отказване от въглищата.

Ще бъде ли осигурено достатъчно финансиране за борбата с промените в климата и адаптация към тях
Добра воля за справяне с климатичната заплаха не липсва на повечето места по света. Когато обаче се стигне до финансиране, нещата стоят различно. Ситуацията се усложнява допълнително и от кризата предизвикана от пандемията от COVID-19 и проблемите с достъпа до финансиране и търговия. Още преди десетилетия развитите икономики дадоха обещание за осигуряване на 100 милиарда долара годишно финансиране за климата. Макар и проблемът с глобалните температури и екстремните метеорологични явления да се влошава обаче, все още не може да се осигури обещаното финансиране. Ако има оптимизъм по тази тема, той идва от калкулациите на все повече отделни държави за размера на икономическите щети, които ще бъдат нанесени в резултат от несправяне с климатичната криза. Само за Китай например потенциалните загуби от наводнения и горещи вълни възлизат на трилиони долари. Подобни изчисления могат да се окажат полезно упражнение винаги, когато дадено правителство се опита да се противопоставя на глобалните преговори и осигуряването на общо финансиране за климата. През миналата година правителствата се съгласиха да постигнат годишната цел за финансиране на климата от 100 милиарда долара през следващите две години и се съгласиха, че финансирането за адаптиране трябва да се удвои. Остава да разберем дали това ще се случи наистина или ще е поредното обещание без покритие.

Популярна шотландска поговорка гласи: „Глупаците гледат към утрешния ден, а мъдрите използват тази вечер“. Дали световните лидери ще попаднат в едната или другата категория, ни предстои да разберем. Дали обещанията ще останат само на думи, дали ще се създадат добри модели за подражание и ще се търси решение на проблемите тук и сега, а не поредното отлагане, очакваме да разберем.

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.