Даниела Карингтън: Резултатът от COP26 не е перфектен, но е възможно най-добрият

Ще успее ли светът да постигне значителен напредък в забавянето на глобалното затопляне? Това е „горещият“ въпрос, който все по-често се задава. В търсене на отговора, от 31 октомври до 13 ноември в Глазгоу се проведе глобалната среща на върха за климата, известна още като COP26 или Конференция на страните. В нея се включиха представители на близо 200 нации, като за пореден път стана ясно, че отговорът могат да дадат едва шепа от тях, заплетени в продължаващи вече десетилетия сложни преговори. Макар и много хора да бяха песимисти за резултатите от тази мащабна среща, все пак има положителен напредък. Налице е споразумение, което призовава страните да се върнат следващата година с по-строги цели за намаляване на емисиите и обещания да се удвоят наличните финанси, за да се подпомогне справянето с последиците от глобалното затопляне. Друг интересен резултат е, че след четвърт век на глобални преговори за климата за пръв път беше посочен поименно основният виновник за проблема —изкопаемите горива.

Какво друго се случи на срещата на върха — разказва специално за „Горичка“ Даниела Карингтън, която има участие във 23-и Конференции на страните, вкл. последната в Глазгоу. Със своя 25-годишен професионален опит, свързан с проблемите с изменението на климата, тя е един от утвърдените в света експерти в тази област. Десет години е била глава на българската делегация по време на международните преговори по изменение на климата и десет години е била в делегацията на Програмата за развитие на ООН. След като в дните преди COP26 Карингтън ни сподели какви очаквания и надежди има за Конференцията, тя прави обобщение и анализ на най-важното, което се случи по време на събитието.

Под мотото „Обединяване на света за справяне с изменението на климата“, Конференцията на ООН за изменението на климата (COP26) се проведе в Глазгоу, Обединеното кралство, от 31 октомври до 13 ноември 2021 г. (удължена с един ден). COP26 беше под председателството на Обединеното кралство в партньорство с Италия.

Конференцията по изменението на климата в Глазгоу през 2021 г. включваше 26-то заседание на Конференцията на страните (COP26) по РКОНИК, 16-то заседание на Конференцията на страните, служещо като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 16), третото среща на Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение (СОР26), както и 52 до 55-та заседания на Помощния орган за научни и технологични съвети (SBSTA) и Помощния орган за изпълнение (SBI).

Конференцията събра близо 40 000 представители на 198 правителства с цел ускоряване на действията по климата за изпълнение на целите на Парижкото споразумение и успешно кулминира с приемането на Пакта за климата от Глазгоу.

Бяха приети останалите части от „Правилника“ за пълното функциониране на Парижкото споразумение, включително ключови компоненти на Рамката за прозрачност и на пазарните и непазарни механизми.

За да засили амбициозността на COP, премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън покани държавните и правителствените ръководители да участват в срещата на върха на световните лидери, която се проведе на 1 и 2 ноември 2021 г. Няколко важни споразумения и обещания бяха обявени на Световната среща на върха на лидерите, която даде положителен тласък в разискванията на преговорите.

Поканата показва, че е важно световните лидери да предприемат конкретни действия и надеждни планове, насочени към постигане на успешни цели на COP и координирани действия за справяне с изменението на климата. Това се случи ден след срещата на Г-20 в Рим, където за първи път всички държави от Г-20 се споразумяха за важността на ограничаването на глобалното затопляне до ниво от 1,5 °C, което според учените е жизненоважно за избягване на бедствие.

След церемонията по откриването на срещата на върха на световните лидери, водена от министър-председателя на Обединеното кралство на 1 ноември, сегментът на високо ниво започна с представяне на национални изявления от държавни и правителствени ръководители.

Сред лидерите на срещата на върха бяха президентът на Съединените американски щати Джоузеф Р. Байдън младши; президент на Франция Еманюел Макрон; председателят на Европейския съвет Шарл Мишел; председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен; Ги Пармелин, президент на Швейцария; Ангела Меркел, федерален канцлер на Германия; Джъстин Трюдо, министър-председател на Канада; Нарендра Моди, министър-председател на Индия; Скот Дж. Морисън, министър-председател на Австралия; Садир Жапаров, президент на Киргизстан; Армен Саркисян, президент на Армения; Фумио Кишида, министър-председател на Япония; и много други (вижте пълния списък с говорители). На срещата на върха присъстваха и принцът на Уелс, сър Дейвид Атънбъро и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, които казаха: „Ние се насочваме към климатична катастрофа, провалът не е опция“.

Световните лидери отново подчертаха важността на предприемането на спешни действия за справяне с проблемите с изменението на климата и за поддържане на целта от 1,5 °C от Парижкото споразумение, както и необходимостта от финансова подкрепа за най-уязвимите страни. Те информираха COP26 за действията, които техните правителства предприемат, за да се присъединят към глобалните усилия за прилагане на Парижкото споразумение и действията за повишаване на амбицията им.

Някои основни резултати от срещата на върха на световните лидери:

Лидерите изпратиха ясен сигнал, че COP26 трябва да поддържа целта от 1,5 °C. Като признават необходимостта да продължат напред и по-бързо, лидерите посочват как техните страни правят повече; демонстрирайки как Парижкото споразумение работи за увеличаване на амбициите – по отношение на смекчаване, адаптиране и финансиране – и как действат спрямо икономическите и социални възможности, които това предоставя.
Редица участници, представляващи гражданското общество, младежта, коренното население, бизнеса и международните организации, допринесоха активно по време на срещата на върха, демонстрирайки ролята, която всички участници трябва да играят за повишаване на амбицията и изграждане на устойчиво бъдеще с нулеви нетни емисии.

Финанси:
През двата дни беше очевидно, че финансирането за нисковъглеродно и устойчиво развитие продължава да се увеличава. Лидерите обаче бяха ясни, че това остава далеч под необходимите нива. Много лидери изразиха разочарование, че целта от 100 милиарда долара няма да бъде постигната през 2020 г. Развитите страни очертаха как целта ще бъде постигната най-късно до 2023 г. Някои поеха нови увеличени ангажименти за финансиране на климата, включително за адаптиране, което означава, че почти всички вече са поели нови обещания за 2025 г. Сред тях Япония обеща допълнителни 2 милиарда долара годишно за следващите пет години, а Италия обеща допълнителни 1,4 милиарда долара на година, 260 милиона долара пък трябва да се осигурят от Ирландия. Шотландия стана първата страна, която официално пое отговорност за „загуби и щети“ от въздействието на климата в развиващите се страни, като дарява 1,3 милиона долара на Фонда за устойчивост на климатичната справедливост.

Тези ангажименти приближават света към дълго търсената цел за публични финанси от 100 милиарда долара, каза пратеникът на САЩ за климата Джон Кери.

Но големият брой, доминиращ в преговорите на COP26 „Ден на финансите“, беше 130 трилиона долара. Това е стойността на активите, държани от 450 финансови институции в 45 държави, които са се ангажирали с цел за нетни нулеви емисии в част или цялото си портфолио.

Намаляване на емисиите от парникови газове:
Допълнително към вече известните цели за намаляване на емисиите от парникови газове на страните, Индия обяви нови цели – нетна нулева цел за 2070 г. (20 години по-късно от необходимата), а Нигерия обеща да достигне нетна нула до 2060 г.

Споразумение между САЩ и Китай:
Съединените щати и Китай, водещите в света по емисии на парникови газове, се договориха да засилят сътрудничеството си в борбата с изменението на климата през следващото десетилетие. Те обявиха, че ще работят заедно за увеличаване на използването на възобновяема енергия, разработване на регулаторни рамки и внедряване на технологии като улавяне и съхранение на въглероден диоксид. Споразумението между САЩ и Китай, двата най-големи източника на въглероден диоксид в света, се разглежда като критично за поддържането на прага за повишаване на температурите под 1,5 °C.

Обезлесяване:
Първата голяма сделка на конференцията по изменението на климата е спирането на обезлесяването до 2030 г.

Изсичането на дървета допринася за изменението на климата, тъй като изчерпва горите, които абсорбират огромни количества от затоплящия се газ въглероден диоксид.

Над 120 държави, на чиято територия са повече от 90% от световните гори, одобриха Декларацията на лидерите в Глазгоу за горите и използването на земята. По този начин те се ангажираха да работят колективно за спиране и обръщане на загубата на гори и деградацията на земята до 2030 г., подкрепени от най-големия досега ангажимент на публични средства за опазване на горите и глобална пътна карта, която да направи 75% от веригите за доставка на горски стоки устойчиви.

Сред страните, които са подписали обещанието, са Канада, Бразилия, Русия, Китай, Индонезия, Демократична република Конго, САЩ и Обединеното кралство. В тях се намират около 85% от всички гори в света. Обещанието включва почти 19,2 милиарда долара публични и частни средства. Част от сумите ще отидат за развиващите се страни за възстановяване на повредени земи, справяне с горски пожари и подкрепа на местните общности.

Правителствата на 28 страни също се ангажираха да премахнат обезлесяването, свързано със световната търговия с храни и други селскостопански продукти като палмово масло, соя и кокос. Тези индустрии водят до загуба на гори, като изсичат дървета, за да направят място за паша на животните или за отглеждане на култури.

Повече от 30 от най-големите финансови компании в света – включително Aviva, Schroders и Axa – също обещаха да прекратят инвестициите в дейности, свързани с обезлесяването.

Друг резултат от срещата е, че ще бъде създаден фонд от 1,1 милиарда британски паунда за опазване на втората по големина тропическа гора в света – тази в басейна на Конго. Въпреки добрите намерения обаче, все още има значителни предизвикателства. Опитът показва, че много предишни планове не са постигнали целите си. Нещо повече – обезлесяването се е увеличило, откакто подобно обещание беше лансирано през 2014 г.

Намаляване на емисиите от метан:
САЩ и Европейският съюч обявиха глобално партньорство за намаляване на емисиите на парниковия газ метан до 2030 г. Метанът е един от най-мощните парникови газове и е отговорен за една трета от текущото затопляне от човешката дейност.

На COP26 председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на САЩ Джо Байдън обявиха глобално партньорство за намаляване на емисиите на парниковия газ метан. Повече от 100 държави са се присъединили към инициативата. Обещанието обхваща страни, които отделят близо половината от целия метан и съставляват 70% от световния БВП. Глобалният залог за метана има за цел да ограничи емисиите на този парников газ с 30% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2020 г.

Технологии:
Лидерите на COP26 договориха глобален план за насърчаване на зелените технологии. Над 40 лидера се присъединиха към програмата Breakthrough Agenda, която представлява 10-годишен план за съвместна работа за създаване на зелени работни места и растеж в световен мащаб, превръщайки чистите технологии и решения в най-достъпната и атрактивна опция преди 2030 г. – като се започне с електроенергия, пътен транспорт, стомана, водород и селското стопанство.

Повече от 40 световни лидери заявяват, че ще работят заедно, за да стимулират усвояването на чисти технологии чрез налагане на световни стандарти и политики. Първоначално усилията ще бъдат насочени пет високовъглеродни сектора, сред които селското стопанство и електроенергията. Програмата също така има за цел да насърчи глобалните частни инвестиции в нисковъглеродни технологии.

Нетни нулеви обещания на фирмите:
Повече от 450 банки, застрахователи, пенсионни фондове и други фирми, които колективно управляват 130 трилиона долара, се ангажираха да използват средствата си, за да постигнат нетни нулеви емисии до 2050 г.

Превозни средства с нулеви емисии:
Повече от тридесет държави, десетки щати и градове и няколко автомобилни компании се съгласиха да работят, за да гарантират, че продаваните нови автомобили и микробуси няма да отделят емисии до 2035 г. на водещите пазари и до 2040 г. в световен мащаб

Адаптация:
Лидерите подчертаха необходимостта всички страни спешно да увеличат действията си за адаптиране към изменението на климата. Редица развити държави бяха ясни по отношение на ангажимента си да постигнат баланс между намаляване на емисиите от парникови газове и адаптиране в тяхното финансиране за климата, включително чрез нова група шампиони по финансиране на адаптацията. Някои държави се ангажираха с 50% финансиране за мерки за адаптация. Допълнителна подкрепа в тази насока беше показана чрез Африканската програма за ускоряване на адаптацията и нов фонд „Инфраструктура за устойчиви островни държави“. Много лидери говориха за своите национални и местни планове, като 32 държави вече са представили доклади за адаптация или национални планове за адаптация, които сега представляват повече от 2 милиарда души, помагайки за споделяне на най-добри практики и мобилизиране на действия.

Образование:
Министрите на образованието и околната среда на срещата на върха на световните лидери COP26 приеха декларация „Учете се за нашата планета, действайте за климата“. В този документ министрите на образованието и околната среда се ангажираха с интегрирането на устойчивостта и изменението на климата във формалните образователни системи, включително като основни компоненти на учебната програма, и в професионалното обучение, обществената информираност и информационните дейности и други области на неформалното и самостоятелното обучение. Те се ангажират да подчертаят образованието и ученето в рамките на усилията за адаптация, включително национални планове за адаптация (НАП) и мерки за намаляване на риска от бедствия, както и да увеличат усилията, за да гарантират, че нашите образователни системи са устойчиви на изменението на климата.

Изявленията и декларациите са резултатите на високо ниво от тематичните дни на срещата на върха на световните лидери и председателството на двуседмичната програма на COP26 и могат да бъдат намерени тук.

Други:
Председателството на Обединеното кралство на COP организира, успоредно с преговорите, много други събития, на които различни заинтересовани страни споделиха опит в областта на мобилизирането на публично и частно финансиране за климата, ускоряване на глобалния преход към чиста енергия, младежта и обществени права, природа и устойчиво земеползване, адаптация, загуба и щети, наука и иновации, пол, транспорт с нулеви емисии, градове и други въпроси. Освен това държавите представиха своите национални действия и истории за успех на съпътстващи събития и в собствените си павилиони.

Пакт за климата от Глазгоу:
Пактът за климата от Глазгоу (GCP) постави пътя пред света да поддържа глобалната температура възможно най-ниска в рамките на целта, установена с Парижкото споразумение. Повишение на глобалните температури в рамките на до 1,5 °C се счита за най-безопасната климатична зона, която човечеството все още може да достигне. Според водещите световни учени по климата от Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата (IPCC) отклонението дори с половин градус би увеличило значително рисковете.

Пактът признава, че поетите досега ангажименти от страните за намаляване на емисиите на парникови газове, загряващи планети, не са достатъчно близо, за да предотвратят затоплянето на планетата да надхвърли 1,5 °C над прединдустриалните нива. За да се опита да разреши това, той изисква от правителствата да укрепят своя национално определения принос (NDC) до края на 2022 г., а не на всеки пет години, както се изискваше по-рано от Парижкото споразумение.

Пактът за първи път в историята на преговорите за изменението на климата включва текст, който изисква от държавите, когато правят преход към енергийни системи с ниски емисии, да включат политики за постепенно спиране производтсвото на енергия от въглища и постепенното премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива. Тези политики ще бъдат насочени към енергийните източници, които според учените са основните двигатели на климатичните промени, причинени от човека. Формулировката обаче беше спорна. Точно преди приемането на Пакта за климата от Глазгоу, Индия и Китай поискаха формулировката да призовава страните да „намалят“, вместо да „преустановят“ използването на въглищата. Тази незначителна промяна на думите предизвика много гняв в пленарната зала, но делегациите се съгласиха с искането, за да спасят сделката.

Пактът подчертава спешността от засилване на амбицията и действията за намаляване на емисиите от парникови газове, адаптиране и финансиране през това критично десетилетие, за да се преодолеят пропуските в прилагането на Парижкото споразумение.

Пактът отделя голямо внимание на спешността на разширяването на действията и подкрепата за адаптиране. Той „настоятелно призовава развитите страни по споразумението поне да удвоят колективното си предоставяне на финансиране за климата за адаптиране към развиващите се страни по споразумението от нивата от 2019 г. до 2025 г.“. Той също така настоятелно призовава държавите да интегрират допълнително адаптацията в местното, националното и регионалното си планиране. Стартира всеобхватна двугодишна „работна програма Глазгоу-Шарм ел-Шейх“ за определяне на глобална цел за адаптиране.

Изразява се сериозна загриженост, че общото ниво на емисии на парникови газове, като се вземе предвид изпълнението на всички подадени национални цели, за 2030 г. се оценява на 13,7% над нивото от 2010 г. Следователно има спешна необходимост от увеличаване на усилията за колективно намаляване на емисиите чрез ускорени действия и прилагане на вътрешни мерки занамаляване на емисиите от парникови газове. По отношение на частта за намаляване на емисиите, Пактът поддържа жива целта за ограничаване повишаването на температурата до 1,5 °C, като признава, че това изисква бързо, дълбоко и продължително намаляване на глобалните емисии на парникови газове, включително намаляване на глобалните емисии на въглероден диоксид с 45% до 2030 г. до нивото от 2010 г. и до нула около средата на века. Той също така изисква ускорени действия през това критично десетилетие и за това беше създадена работна програма за спешно увеличаване на амбицията и прилагането на смекчаване на последиците.

По време на срещата беше отправено и важно искане страните да преразгледат и укрепят целите за 2030 г. в своите национални цели до края на 2022 г. Държавите трябва да представят и редовно да актуализират своите дългосрочни стратегии за развитие на ниски емисии на парникови газове към справедливи преходи към нетни нулеви емисии от или около средата на века. Подчертава се важността на привеждането на националните цели в съответствие с тези стратегии.
Годишна министерска кръгла маса на високо равнище за амбициите преди 2030 г. ще бъде организирана, започвайки с СОР27.

Важен извод от срещата е, че трябва да се обмислят допълнителни действия за намаляване на метана.

Друг важен аспект е връзката със защитата, опазването и възстановяването на природата и екосистемите, включително, горите, морските екосистеми и опазването на биологичното разнообразие.

Стана ясно и, че ще бъде нужна засилената подкрепа за развиващите се страни, за да се постигнат по-високи амбиции в техните действия. Нуждите на развиващите се страни нарастват поради изменението на климата и коронавирусната пандемия, така че финансовата част на Пактът за климата от Глазгоу призовава развитите и други страни да предоставят на доброволна основа засилена подкрепа за смекчаване и адаптиране на по-бедните. Има нужда от мобилизиране на финансиране за климата от всички източници на над 100 милиарда щатски долара годишно за подпомагане на развиващите се страни. Беше отбелязано и, че тази цел да се мобилизират съвместно 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. все още не е постигната, но има известен оптимизъм, тъй като наскоро част от развитите държави дадоха обещания за по-голямо финансиране на фонда.

На срещата на върха в Глазгоу започнаха обсъждания и на нова колективна количествена цел за финансиране на климата и беше създадена специална работна програма за нейното дефиниране. Много развиващи се страни изпитват трудности с достъпа до финансиране и следва да се положат допълнителни усилия за подобрения, включително от оперативните звена на Финансовия механизъм.

Пактът призовава развитите страни, международни банки за развитие и други финансовите институции да ускорят привеждането на своите финансови дейности в съответствие с целите на Парижкото споразумение.

Що се отнася до изграждането на капацитет, Пактът признава постигнатия напредък, но отбелязва необходимостта от продължаване на подкрепата от развиващите се страни за идентифицирането и справянето както с настоящите, така и с възникващите пропуски и нужди в изграждането на капацитет, за да се катализират действията и решенията в областта на климата. В рамките на „COP26 Catalyst for Climate Action“ бяха поети силни ангажименти за предприемане на действия за изграждане на капацитет.

Съгласно частта за прилагане на Пакта за климата от Глазгоу, документът решава да премине бързо към пълното прилагане на Парижкото споразумение.

Глобалната инвентаризация (GST) за това доколко страните изпълняват целите на Парижкото споразумение започна с ефективно участие на заинтересовани страни.

Беше завършен и т.нар. „Правилник” за прилагане на Парижкото споразумение (пакет за климата от Катовице). С това Парижкото споразумение е напълно осъществено. Най-всеобхватните преговори, които се състояха на СОР26, бяха относно съвместните подходи (пазарни и непазарни механизми). Приетите решения включват:
(а) Общи времеви рамки за национално определения принос (NDC). Страните трябва да представят своите цели всеки 5 години за десет години напред;
(б) Методологични въпроси, свързани с рамката за повишена прозрачност за действие и подкрепа. Всички страни ще следват едни и същи правила за докладване на изпълнението на целите си;
(в) Условия и процедури за функционирането и използването на публичен регистър за националните цели на страните за намаляване на емисиите и адаптация;
д) Правила, условия и процедури за механизма за търговия с емисии;
ж) Работна програма като част от рамката за непазарни подходи.

Всички държави трябва бързо да направят необходимата подготовка за осигуряване на навременно отчитане по рамката за прозрачност на Парижското споразумение.

Глобалният екологичен фонд ще продължи да подпомага развиващите се страни по тяхно искане в изграждането на институционалния им и технически капацитет за борсово търгувани фондове (ETF).

Всички решения на конференцията могат да бъдат намерени на страницата на ООН за изменението на климата

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.