Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
Отговорите на политиците за адаптацията на България към промените в климата | Горичка

Отговорите на политиците за адаптацията на България към промените в климата

Все по-често и с повече негативни ефекти са последствията от повишаването на средните температури, промените в сезоните, продължителни суши, наводнения и други въздействия от изменението на климата. Какво може да се направи за по-добрата адаптация на България към промените в климата?

Задаваме този все по-важен въпрос на представители на основните политически партии. Той е част от кампанията ни „Климатичен вот-2“, с която за пореден път инициираме дискусия по важните за нас теми. Попитахме ги какви според тях трябва да бъдат най-важните мерки за адаптация към промените в климата и какво може да се подобри в политиките. Отговорите научаваме от представители на БСП, ГЕРБ, „Демократична България“, ДПС, „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“, както и от евродепутатa Радан Кънев.

Петър Витанов, евродепутат от БСП:

Смятам, че зелените политики трябва да са приоритет на всяко следващо правителство. Съвсем доскоро по екологични въпроси се говореше предимно от крайни активисти и природозащитници или само ако в София се спусне отровна мъгла от фини прахови частици. Затова и морската ни ивица се превърна в бетономорие, а големи курорти като Велинград нямат пречиствателни станции. На срещата в Глазгоу договорят милиарди за залесяване, а ние все още не можем да се преборим с незаконната сеч и строителството в защитени местности.

И понеже изоставаме с десетилетия, сега ще трябва да наваксваме изключително бързо. Климатът става все по-непредвидим и не е ясно доколко изобщо можем да говорим за адаптация, по-скоро си мисля за подготовка, за оценка на рисковете, за оценки на въздействието, за прогнозиране и смекчаване на евентуални щети. Виждате какво се случи тази година с наводненията в Германия и пожарите в Гърция. Огромни щети на стойност милиарди евро и загубени човешки животи.

Това е цената, която ще продължим да плащаме, ако не си дадем сметка колко е сериозен проблемът с климата.

Мисля, че е от първостепенно значение политиците да имат ясни послания и да комуникират ефективно с хората. Наскоро излязоха социологически проучвания, че половината българи изобщо не са чували за Зелената сделка. А тя е нещо, което ще засегне пряко всеки аспект от живота ни. Лошото е, че тези теми често биват използвани за манипулация на общественото мнение и трупане на политически дивиденти, хората се настройват негативно, без да вникнат в същността на проблема. В резултат всички сме ощетени.

Ако искаме да се адаптираме към промените, ще трябва да започнем с промяната на модела, с който сме свикнали и който очевидно не ни е довел до нищо добро. И вместо да се фиксираме върху ограниченията и правилата, които ще ни наложат, да погледнем към възможностите, които ни се дават и как точно можем да спечелим от тях.

Политическа партия ГЕРБ:

Рисковете от събития, свързани с изменението на климата, могат да доведат до значими щети, засягащи икономическия растеж и просперитета на страната. Предприемането на действия за преход към по-устойчива на промените на климата икономика е належащо. Необходимо е да са идентифицирани изпълними мерки, които да гарантират безпрепятствено функциониране на икономическите сектори на страната, защита на здравето и благосъстоянието на населението и опазване на природните богатства. Към момента този процес вече е започнал, чрез разработването и приемането с Решение № 621 от 25 октомври 2019г. на Министерски съвет на Национална стратегия за адаптация към изменение на климата и План за действие. Стратегията обхваща 9 сектори, определени като най-уязвими от изменението на климата. Това са „Селско стопанство“, „Биологично разнообразие“ и „Екосистеми“, „Енергетика“, „Гори“, „Човешко здраве“, „Транспорт“, „Туризъм“, „Градска среда“ и „Води“.

За всеки от секторите, е направен анализ на ползите и разходите от предприемане на действия за адаптация. Определени са конкретни мерки, необходимите разходи, посочен е индикативен източник на финансовите средства, посочени са отговорните институции. Началото е поставено, към момента тече изпълнение на залегналите в Плана мерки, които периодично се докладват на Европейската комисия. Предвид приетата на 24 февруари 2021г. от Европейската комисия нова Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата в бъдеще може да се наложи актуализация на националната ни стратегия и плана за действие към нея.

Борислав Сандов, обединение „Демократична България“ („Зелено движение“):

От особена важност е планът за адаптация към климатичните промени, който България прие наскоро, с огромно забавяне спрямо другите европейски държави, да започне да се прилага на практика. Аз винаги съм се застъпвал за приоритизация на онези мерки за адаптация, които едновременно с това имат и своята роля на ограничаване на климатичните промени. Такива например са:
– Децентрализация на енергетиката и енергийна независимост на домакинствата, кварталите, населените места и регионите посредством мрежа от ВЕИ, като по този начин ние ограничаваме риска от спиране на тока заради прекъснати далекопроводи и едновременно с това правим енергийна трансформация;
– Фокусирани мерки към вододайните зони и водосборите на реките, редом с технологии за събиране и използване на дъждовна вода и модернизация на ВиК мрежата, с цел водна сигурност за домакинствата и населените места. – Възстановяване на извори чрез залесителни дейности в конкретни части от релефа. По този начин ще бъдат възстановени горски площи, ще се намалят рисковете от наводнения и едновременно с това ще се гарантира постоянния достъп до чиста вода.
– Производство на храни в близост до потребителите и разнообразяване методите за съхранение и обработка. Това ще създаде възможности за хранителна независимост и достъп до основни продукти във време на екстремни прояви на климата, като едновременно ще намали емисиите за транспорт и енергийноинтензивни методи за обработка и съхранение. Използвайки например традиционни прийоми като направата на зимнина.
– Прилагане на технологични въведения като батериите дават възможност на домакинствата и бизнеса да балансират мрежата и едновременно с това да ги използват за транспорт и източник на електрозахранване. Това ще ускори модернизацията на автопарка и ще даде по-голяма енергийна сигурност на локално ниво, без необходимост от презапасяване с петролни продукти.

Движение за права и свободи (ДПС):

В момента България има нелоша Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие, които засега остават по-скоро на хартия и голяма част от действията в плана не са обезпечени.

Ние от ДПС смятаме, че има няколко сектора, които са приоритетни и определящи до голяма степен ефективността на плана за адаптация и в останалите сектори.

Предвид растящия воден натиск България трябва да инвестира в системи за мониторинг и управление на водите в реално време.

Заедно с това България трябва да направи преглед на зоните по Натура 2000 предвид актуализираната директива и по най-бързия начин да изработи планове за управление на въпросните зони, така че да се вземат адекватни мерки за запазване на биоразнообразието – едно от богатствата на България.

Експертите на ПП „ИМА ТАКЪВ НАРОД“ в сектори „Климат и околна среда“, „Енергетика“ и „Земеделие“:

През октомври 2019 г. с Решение на Министерския съвет беше одобрена Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие на Република България. Двата документа бяха разработени от Световна банка, със съдействието на национални експерти, и зададоха всеобхватна рамка за действия за адаптиране към изменението на климата и приоритетни направления до 2030 г. за цялата икономиката и на секторно ниво. Включените сектори са: „Селско стопанство“, „Биологично разнообразие и екосистеми“, „Енергетика“, „Гори“, „Човешко здраве“, „Транспорт“, „Туризъм“, „Градска среда“ и „Води“. Управлението на риска от бедствия се разглежда като междусекторна тема. България би следвало вече активно да изпълнява стратегията и да докладва за нейното изпълнение на ЕК на всеки две години, считано от март 2021 г.

Предвид новите законодателни предложения от Пакета „Fit for 55“, приетия вече Климатичен закон на ЕС, както и ревизията на Регламента за управление на Енергийния съюз от т.г., би било вероятно необходим и преглед на годността на Стратегията за съответствие с тези промени. Едно нещо обаче е сигурно – за изпълнението на тези всеобхватни мерки, касаещи цялата икономика и сектори, е необходима координация между всички отговорни институции и единна политика.

Д-р инж. Александър Дунчев, КП „Продължаваме промяната“:

България е приела Национална стратегия и план за действие до 2030 г. за адаптация към промените в климата. За да се генерира обществен и икономически интерес към изпълнението на стратегията и плана са необходими горепосочените мерки – създаване на министерство с фокус Климат, форум за обсъждане на целите и стимулите за постигането им, вкл. популяризирането на вече реализирани успешни мерки и най-вече на ползите за всички икономически субекти и местни общности от изпълнението на плана.

Радан Кънев, евродепутат:

Виждам, че много земеделски производители вече се приспособяват – търсят нови сортове и породи, нови култури, по-устойчиви на променените климатични условия. Имаше в първите варианти на Националния план за възстановяване един проект за възстановяване на централизираните напоителни системи. Според мен, това беше лоша идея – те обслужват само най-едрите производители, а и зависят от нивата в язовирите, които при суша така и така могат да бъдат твърде ниски. Инвестиции в тази посока са нужни, но те трябва да бъдат по-малки проекти, по-децентрализирани, по-достъпни за малкия производител.

Но що се отнася до природните бедствия, тук е нужна много активна държавна политика, в сътрудничество с международни организации като Червения кръст, които работят постоянно в тази посока, както и с институциите на ЕС, особено т.нар. Механизъм за гражданска защита и програмата RescEU.

 

Ако искате да научите отговорите и на хора от неформалната група на Горичка, наречена „Анонимните климатици“, прочетете статията ни „Пътят към по-добрата адаптация на България към промените в климата“.

Следете публикациите на уебсайта ни, свързани с Климатичен вот-2“, както и нашите социални мрежи, за да научите какви ще бъдат отговорите на политиците по другите два въпроса, част от инициативата. Другите теми, по които отворихме дискусия, са свързани с намаляване на парниковите емисии, въглищните електроцентрали и справедливия енергиен и земеделието.