В началото на март “Горичка” стартира кампанията си “Климатичен вот 2021” .
Тя включваще изпращането на въпроси по пет ключови теми, свързани с климата, до водещите политически партии, които се очаква да бъдат част от следващия български парламент.
Покана за участие получиха ГЕРБ-СДС, “БСП за България”, ДПС, “Има такъв народ”, “Демократична България”, ВМРО, “Патриотична коалиция – ВОЛЯ и НФСБ”, “Изправи се! Мутри вън!” и “Републиканци за България”.
В крайна сметка пред камерата се усмелиха да застанат представителите на пет от поканените партии и коалции – ГЕРБ-СДС, “БСП за България”, “Демократична България”, ВМРО и “Изправи се! Мутри вън!”.
Четвъртата серия от въпроси, на който политиците отговориха, беше:
Как, според Вас, биха изглеждали градовете на бъдещето? Кое би било най-лесното и кое най-трудното в такава трансформация в България? Каква би била мобилността, какви ще са най-предлаганите услуги, жилищата, енергията, която ще се предлага и използва и какви отпадъците? Според вас колко време би отнела такава трансформация?
Ето как отговориха политиците:
Петър Витанов
БСП
Градът на бъдещето трябва да съдържа няколко неща, според мен. Първо, той трябва да бъде интелигентен. Съвсем скоро ще дойде времето, когато с едно мобилно приложение ще можем да си поръчаме безпилотен автомобил, който да ни закара или до летището, или до работа. Трябва да се насърчава споделеното пътуване, а впоследствие и автономното пътуване.
Градът на бъдещето трябва да бъде достатъчно чист и зелен. Трябва да има достатъчно места за отдих, трябва да има паркове, трябва да има достъпни места за спорт, трябва да има прилежаща и подходяща инфраструктура за екологично придвижване, достатъчно алеи, достатъчно велоалеи.
В града на бъдещето трябва сградите да бъдат енергийно ефективни. Трябва да имаме подмяна на инсталациите. Трябва да имаме интелигентни електропреносни мрежи, така че всеки да може да зарежда своя електрически автомобил.
Градът на бъдещето трябва да бъде безопасен. В централната му част да не бъдат допускани автомобили. Максималната скорост на колите да бъде ограничена, както в Хелзинки, където за пръв път от 100 години нямаме фатален инцидент за една година.
По този начин си представям аз града на бъдещето. Кога би могло да се случи? В България сме изключително изостанали от абсолютно всички европейски столици. Дават се достатъчно средства за дигитализация, за иновации и за енергийна ефективност, но ние много често ги разбираме само като пари за саниране. Докато използваме старите методи никога, по никакъв повод няма да наваксаме. Ако обаче използваме тези средства по тяхното предназначение съм сигурен, че много скоро София, например ще се превърне в един средностатистически, чист град. Защото в момента ние дишаме най-мръсния въздух и на практика живеем най-малко в сравнение с нашите европейски съграждани.
Ангел Джамбазки
ВМРО
Виждам едно много сериозно разделение, което ще се случи в следващите години. То е обусловено от пандемията и реакцията срещу нея. Хората, които имат по-високи възможности, доходи, от т.нар. средна и висока средна класа, ще могат да си позволят да живеят в еднофамилни и няколкофамилни жилища, докато хората от по-ниската средна класа и така, можем спокойно да наречем това, което се оформя като един градски пролетариат, по-скоро ще се концентрират в квартали тип предградия, по-гъсто населени, по-нелицеприятни, имаме няколко такива примери по света и в България. И ще се случат сериозни социални разслоения, това е без съмнение.
Как виждам мобилността? Колкото повече се залага на масов транспорт, колкото повече се залага на електрически транспорт, щото без всякакво съмнение на този етап най-чистото, което можем да направим това е електрическа енергия, това би било по-добре. Но тук има една голяма условност. Всички в момента са много запленени по електрическите коли. Първо батериите се произвеждат с добив на редки и ценни метали, който добив е много мръсен и много труден. И засега никой не може да отговори ясно на въпроса какво ще стане. Как ще се рециклират тези батерии, защото знаете, че някой в момента рециклират тези батерии като просто ги смилат с чукове и отделят пластмасата и горят, и ги правят наново. Така че, да не стане така, че от прекалена идея за екологичност да се нанесе по-голяма щета.
Много повече трябва да се влага в това да убедиш хората в градските центрове да използват обществения транспорт. Това е много по-евтино, за околната среда.
Бъдещето на градовете би трябвало да бъде, от разумна гледна точка, към това да се ограничи използването на двигатели с вътрешно горене. Без значение какво е то дизелово, бензиново, просто трябва да се ограничи от гледна точка на здравето.
Аз съм виждал работещ модел на разделно събиране. Това е пътят без съмнение, отпадъците трябва да се разделят, при това на ниво семейство. Защото винаги ще имате 1%, които ще бъдат безотговорни и в този плик ще слагат всичко и ще го хвърлят навън. Не можете да ги спрете, аз и в Белгия го виждам това нещо. Но безспорно това нещо трябва да се отделя разделно и да се оползотворява колкото се може повече.
Ако ме питате дали трябва да има, за София говорим специално, дали трябва да има този завод, който в центъра трябва да бъде пуснат за експлоатация за работа, моят отговор е – „не“. Такъв е бил като общински съветник и сега настоявах групата ни от общински съветници, която е нашата, да не подкрепя това решение. Истории от това как някой бил карал ски, някъде под някакъв завод, просто са разкази под шипковия храст.
Ако се направи възможността, има няколко блока в София, единият е долу на Захарна фабрика, които са се събрали, санирали са си блока, те сами, без да разчитат, между другото твърдо против съм това саниране, което се проведе досега, защото санирането означава нещо съвсем различно. Това означава да се разкрият основите, да се разкрият заварките, да се оценят от специалист, да се направи хидроизолация отдолу-догоре, да се подменят всички щрангове вертикални и хоризонтални, да се подмени – водни, топлинни. Но тези хора, за които ви говоря, си бяха направили сами и отгоре си бяха сложили панели-слънчеви. Това им плаща общите сметки за входа, отоплението, общите нужди, таксите, асансьора. Ето ви някакъв пример, който би могъл да бъде пример за енергетика някаква, каквато някаква общност нещо прави в своя полза и това е полезно.
Ивелина Василиева
ГЕРБ-СДС
Темата за изменението на климата, за неутралната икономика, за Зелената сделка, ни кара да сме дръзки, да мечтаем. Ние живеем в наистина много предизвикателни времена. Трябва да мислим в перспектива за поглед затова бъдещите поколения да живеят в една здравословна, чиста и приветлива среда. С изключително внимание към опазването на природата, към опазването на биоразнообразието, което е най-ценният капитал, с който разполагаме.
Затова си мисля, че градовете на бъдещето ще бъдат тези градове, които ще бъдат в най-голяма степен приветливи, за да включват природата по най-гъвкав и умен начин. Градовете на бъдещето ще бъдат умни градове. Ще бъдат градски хъбове, защото местните общности, локалното развитие ще имат все по-голямо значение. Жизнените пространства ще бъдат много по-гъвкави и начинът на придвижване ще бъде алтернативен. Няма да разчитаме на собственото си превозно средство, а ще има възможност за мултимодален транспорт, който ще ни дава възможност за придвижване. Други методи на придвижване, които ще бъдат организирани посредством интелигентни системи и мрежи.
Що се отнася до енергийното потребление и осигуряване на енергия ще разчитаме, до голяма степен, на възобновяемите енергийни източници във всеки дом, във всяко жилище.
Голям привърженик съм на т.нар. идея за “prosumers” (бел. ред. хора, които едновременно произвеждат и потребяват). В този смисъл акцентът ще бъде върху жилища, които ще бъдат от типа “зелени жилища“.
Това е мойто виждане и мисля, че това ще бъде средата, в която нашите деца ще живеят.
Борислав Сандов
Демократична България
Представям си градовете на бъдещето като градове градини, които са много по-зелени, с много повече зелени площи, с много повече хора навън, а не в колите си. Представям си как градовете на бъдещето, и не само си представям, а и ще работя за това много активно, да бъдат с много по-висок процент на озеленяване. Градините в междублоковите пространства, алеите, които са покрай улиците, трябва да бъдат плътно залесявани с дървета, които по един или друг начин отразяват слънчевата радиация, защото сега градовете ни са сиви и бетонирани. Това прави градовете ни с три градуса по-горещи, отколкото района около тях и това прави много по-мръсен въздуха в тези градове.
Представям си градовете градини със зелени покриви. Нещо, което в България го има само пилотно. А във Франция вече всяка една нова сграда е задължена да бъде със зелен покрив. Зеленият покрив не означава 100 % зеленина на покрива или само трева, или само храсти. Там тя може да бъде една градина за производство например на билки и зеленчуци. Тя може да бъде и със соларни панели като част от покривната конструкция. Много от покривите в България и в нашите градове позволяват това, защото имат плоски покриви, за разлика от други държави.
Представям си градовете в България и на бъдещето да бъдат с пасивни и активни сгради. Какво означава това? Те да потребяват много по-малко енергия, а още по-добре те да произвеждат енергия и дори да са позитивни сгради, в смисъл да създават енергия за съседни пространства. Защото сградата сама по себе си, освен самата площ, която има, тя има пространство под нея, където могат да се инсталират термопомпи или т.нар. соларни топлоцентрали – топлофикации, които са със слънчева енергия, в които се затопля вода, която се намира в резервоари под сградите. Тази вода може през цялата година само с леко подгряване да бъде една местна топлофикация за няколко блока. Тези неща се случват също, дори в България вече има пилотни проекти.
Представям си градовете на бъдещето с много по-малко необходимост да ходиш в центъра на града заради различни услуги – да си извадиш разни документи, за да ходиш по различни институции. Децентрализирани – за да може това да се случва на едно регионално ниво, на ниво квартал, на ниво район в самия град. Да не се налага ти да се придвижваш през цялото време и да харчиш емисии и целия този трафик. От друга страна си представям как градовете използват много повече алтернативни форми за транспорт. Имам предвид велотранспорт, имам предвид тротинетки или други електрически средства, които в момента стават много по-актуални. Придвижването пеша, също така. И, разбира се, когато това не е възможно чрез метро, или чрез трамваи, въобще електрифициран градски транспорт. Това е много важно за мобилността, защото ще реорганизира цялостно града и хората ще губят много по-малко време и това време ще могат да го отделят на децата си и на семействата си.
Войслав Тодоров
Изправи се! Мутри вън!
Когато говорим за бъдещето една от най-големите промени, които ще видим, ще бъде именно по отношение на мобилността. Все повече хора най-вероятно ще спрат да гледат на автомобила, ще спрат да използват автомобилите като вещ, която задължително трябва да притежават. Ще се гледа на транспорта все повече като на услуга за придвижване от гледна точка на това наем на велосипеди, наем на тротинетки, на автомобили тип “Spark”. Със сигурност градовете на бъдещето не са градове, завзети от автомобили, паркирани в центровете си и в тази посока имаме много добри примери и от Осло, и от Лондон, и от Любляна включително, ако говорим за нещо по-близко манталитетно, може би, до нас.
Следващата стъпка по отношение на придвижването със сигурност е повече пешеходни пространства и по-уютна градска среда с повече улично озеленяване, нещо, което се пренебрегва, за съжаление.
Относно жилищата урбанисти и архитекти се опитват да ни убедят как градовете трябва да стават все по-плътни, с все по-високи сгради, с все по-голяма концентрация на хора на малка територия, защото логично по този начин се спестяват повече пари от транспорт, спестяват се средства за осветление да речем, за инфраструктура, но въпреки това хората имат нужда от пространство, имат нужда от простор, имат нужда от зеленина и вярвам, че всъщност едно устойчиво развитие, включително на градовете включва и спиране на презастрояването, което виждаме в София като една трайна тенденция, за съжаление. Това нещо може да стане именно и чрез промени на Общия устройствен план на София.
Предвид това, че София има и географски дадености затова, чрез температурни инверсии, да се задържа замърсяването, особено фини прахови частици през зимните месеци, ако искаме да дишаме по-чист въздух задължително трябва да заправим зелените клинове, които идват от планината и които към момента са доста застрашени, било то клина, който отива към Борисовата градина, към Южен парк, Източен парк и т.н.
Когато говорим за жилища те със сигурност, обаче, трябва да бъдат все повече и повече енергоспестяващи и когато говорим съответно за енергията тя ще бъде със сигурност все повече от възобновяеми източници и с все по-малко въглеродни емисии и все по-малко въглероден отпечатък. На тази база, това което буди недоумение защо в 21 в. столична община тепърва възнамерява да изгражда завод за горене на отпадъци в центъра на столицата. Една технология, която е категорично морално остаряла, когато приоритетите по отношение на отпадъците би трябвало да са съвсем различни и да говорим, на първо място за намалено потребление, за преизползване, за рециклирането им и едва тогава, това което няма абсолютно по какъв друг начин да бъде преизползвано или рециклирано, само то да се изгаря, ако това е технология, която е избрана. Като според нас на първо място, когато говорим за оползотворяване на отпадъците трябва да говорим на първо място за рециклиране на хартия, пластмаса, метал, стъкло естествено, но и нещо, което в София категорично не се прави – разделно събиране на битовите отпадъци. Ако преди всичко минем към рециклиране, към компостиране, то тогава темата изгаряне може да се окаже, че изобщо няма да е на дневен ред за София.
