В началото на март “Горичка” стартира кампанията си “Климатичен вот 2021” .
Тя включваще изпращането на въпроси по пет ключови теми, свързани с климата, до водещите политически партии, които се очаква да бъдат част от следващия български парламент.
Покана за участие получиха ГЕРБ-СДС, “БСП за България”, ДПС, “Има такъв народ”, “Демократична България”, ВМРО, “Патриотична коалиция – ВОЛЯ и НФСБ”, “Изправи се! Мутри вън!” и “Републиканци за България”.
В крайна сметка пред камерата се усмелиха да застанат представителите на пет от поканените партии и коалции – ГЕРБ-СДС, “БСП за България”, “Демократична България”, ВМРО и “Изправи се! Мутри вън!”.
Третата серия от въпроси, на който политиците отговориха, беше:
Смятате ли, че в България се говори за нов тип земеделие? А смятате ли, че един българин може да се изхранва с чиста храна, местно производство? Ако този проблем стане приоритетен какви биха били първите стъпки, които да се предприемат?
Това отговориха политиците:
Иво Христов
БСП
През последните три десетилетия българското земеделие претърспя болезнена трансформация. Много научи, но и много пропиля. Ние сме страна с традиции в качественото, лично производство на храни. За това българите макар и бедни са грамотни по отношение на качеството и различават доброто от калпавото.
Хората преболедуваха шарените опаковки и вече оценяват по-трезво качеството на храните.
Хранително-вкусовите инженерства като сирене от палмово масло, вместо от мляко, фруктозно-глюкозен сироп, вместо мед, пластмасови домати, вместо домат с български вкус, са вече познати и нежелани от българина. Той търси вкусна, а все по-често и чиста храна.
Струва си да припомним, че една от най-ярките и успешни протестни кампании в България беше тази срещу генномодифицираните организми в земеделието, което показва нашата чувствителност по отношение на качеството на храните.
Дали обаче България от 2021 г. може да се изхранва с качествена и чиста храна, местно производство? За съжаление, ако досегашните тенденции и подход се запазят, отговорът ще остане “не“. Държавата има правомощие, важна роля и отговорност да подобри и улесни условията, в които фермерите работят, но също така и да улесни достъпа им до крайните потребители. Освен от асфалтна инфраструктура, има нужда от специализирана земеделска инфраструктура. Това са например язовирите, които имат изключително важна роля за поливното и капковото земеделие, а оттам и на зеленчукопроизводството.
Къси вериги и фермерски пазари за местните производители. Приоритетни доставки за продукти местно производство например в детските градини, болниците и училищата, са само част от мерките, които държавата може да въведе.
Статистиката за внос на традиционни продукти от кошницата на българина като домати, краставици, чушки, показва ръст години наред. Това е за сметка на родното производство. Да търсим вината у производителите в Македония или Турция за това, че успяват да присъстват на родния пазар, макар и да не са членове на ЕС, е несериозно. Само реторичен тогава е въпросът как гръцки, испански и италиански производители успяват да бъдат на същия този роден пазар.
Местното производство у нас може да се възроди имаме и природните дадености затова, налице е и нагласата у българския потребител да се изхранва с български продукти. Но, нашата политика в областта на земеделието от последното десетилетие не е адекватна. Селата опустяват, което е следствие от липсата на социална и регионална политика. С тях измира и производството. Вносът бързо измества българските продукти.
Проблемът в земеделието е и производен от порочната философия на управлението, която е антисоциална и бързоликвидна.
Промяната в селското ни стопанство е съвместима с целите за развитие на Европа. Чрез мерки от европейската Зелена сделка и стратегията от фермата до трапезата, ще се цели подкрепа на местните вериги за доставки, а от там и на местното производство и предлагане.
За съжаление в България на държавно ниво за това не се говори достатъчно, за някои въпроси въобще не се отваря дума. Подпомагането в сектор земеделие се свежда до милионни субсидии, които по същество са европейско подпомагане.
Целенасочена политика е необходима и за развитието на аграрната политика. Само тя е способна да създаде сортове, породи. Да предложи екологични практики, които са адаптирани, приложими и успешни в България. Чрез нея пак можем да съхраним своята уникалност и дори бих казал суверенитет по отношение на семената.
Инвестицията в развойна дейност в селското стопанство сега е и предпоставка за развитието на сектора в близко бъдеще, а и възможност повече млади хора да сбъдват потенциала си у нас.
Българските местни производители имат нужда от българска политика за земеделието, която е адаптирана и създадена в допълнение от предоставеното външно финансиране.
Такава качествена промяна ще бъде полезна и за производителите, и за потребителите, и за цялото българско общество и сега е моментът.
Ангел Джамбазки
ВМРО
Тук българското общество допусна една голяма грешка. Тази грешка е свързана с европейските фондове, не защото европейските фондове са лоши, тъкмо обратното, а защото се използват по безобразен начин. С помощта на администрацията в Министерство на земеделието и в Държавен фонд земеделие (ДФЗ), която е една от най-корумпираните структури в българската държава, там европейски фондове се разпределят на една шепа едри земевладелци, латифондисти, някои от които управляват милиони декари земя, които се използват единствено за добив на зърнени култури, които веднага изчезват от тук. Реално погледнато тези европейски пари преминават през България без никаква придадена стойност. Без нищо да се случи полезно.
Това, което трябва да се направи е да се преосмисли европейското финансиране и българската държавна помощ каквато може да бъде насочена и да бъде насочена по т.нар. “пресни зеленчуци“, по класификацията на Министерството на земеделието и храните, защото има такава класификация. Домати, краставици, чушки и т.н. Първо защото от тези ранни зеленчуци, тези пресни зеленчуци, те изискват и повече работна ръка. И тук възможностите да бъде привлечена тази част от българското население, предимно от маргинализиран произход, в момента те могат бързо да бъдат привлечени. Лесно и бързо те могат да бъдат мотивирани и обучени да работят, да си изкарват честно и почтено прехраната като всеки един обикновен български гражданин.
Това, което трябва да се направи, аз съм гледал няколко случая, които ме впечатлиха – млади момчета и момичета с интерес, завършили агрономство, някакво земеделие, се връщат и правят страхотни неща с ръцете си, което показва, че ти можеш буквално с желание, хъс, опит и знание се една малка ферма да я направиш конкурентна и да живееш от това. Но да живееш нормално, човешки. Просто Министерство на земеделието и ДФЗ трябва да бъдат изринати отгоре до долу, отгоре до долу. До портиера вероятно, за да започне това наново.
Ивелина Василева
ГЕРБ-СДС
Категорично е приоритетен този въпрос. Всички ние полагаме много усилия. Бяха инвестирани много средства, за да се подпомогнат българските селскостопански производители, производството на българската храна. Знаем защо, защото България е традиционен производител на изключително качествени храни.
Много е актуална стратегията “От фермата до трапезата“, защото е изключително важно да консумираме чисти, здравословни и питателни храни. Затова и в новия програмен период по линия на общата селскостопанска политика и по политиката за морско дело и рибарство се отделят много сериозни средства за такъв тип практики за производство, които въвеждат модерните техники – техниките, които щадят природата.
Фокус върху биологичното земеделие, подкрепа на зеленчукопроизводството, на овощарството, подкрепа на практиките, при които се използва разумно водата за напояване, практиките, при които не се използват или се ограничава използването на химични торове, пестициди и антибиотици.
Все по-важно ще става, храната която се произвежда, да бъде произведена близо до мястото, на което се консумира. Все повече ще навлизат възможностите и хората сами да произвеждат, включително в градското пространство. Навлизането на земеделието в градското пространство е много актуална и много добра практика, която трябва да бъде насърчавана. Естествено да се защити българската продукция, да се подкрепят българските земеделски стопани, да се подкрепят българските продукти, българските марки, това е посоката, в която ще продължаваме да работим.
Близо 40% от финансирането по общата селскостопанска политика ще бъдат насочени към мерки за изменението на климата, опазване на околната среда.
Това е изключително силна подкрепа и в този смисъл, мисля, че опитът, който беше натрупан досега и в институциите, и в производителите в селските стопанства е изключително полезен.
Борислав Сандов
Демократична България
България категорично може да се изхранва сама. Това не означава да скъсаме връзките с другите държави и вноса и износа на хранителни продукти. Но хранителната независимост в България е възможна. Аз, между другото, съм координатор в България на Европейското движение за хранителна независимост и трябва да ви кажа, че множество хора, особено млади хора, търсят алтернативи, с които да произвеждат сами храната си, или поне част от храната си.
Земеделието като сектор е един от основните в България, но и не само, и света е така, като причини за климатичните промени, поради факта, че интензивното земеделие с монокултурите, която е с механизацията, с пръскането със самолети, с големите трактори, стоящи в градовете, обезлюдяването на селата по този начин – това са сериозни предизвикателства за България. Но има и други.
Един от проблемите в България например, за които ще работим, е борбата с пожарите. В България все още се изгарят стърнища след края на земеделския сезон или след края на земеделския сезон, което създава огромно количество емисии. Това е забранено по закон, но контролът е нисък. Съществуват възможности чрез сателитно наблюдение тези пожари да бъдат хващани още в самия зародиш, още в самото начало и да бъде реагирано. Освен това, ако се реагира бързо, може да се установи кои са нарушителите, макар че почти винаги е ясно, че това са собствениците.
От друга страна в България, не знам дали, малко хора знаят, но България субсидира, дизеловото гориво на земеделските производители и то в немалък мащаб. 82 млн. лв. за последната година е дала на крупните земеделци, които обикновено използват с големите си трактори, големите си площи, арендатори и т.н. и това са от акцизите, които иначе биха отишли в държавния бюджет, защото това са акцизите, с които плащат детските градини, здравеопазването и т.н. Тази практика трябва да бъде прекратена. Достатъчно други възможности има за земеделските производители, които да бъдат подпомагани. Сега схемата, която е за плащане за площ се промяна на европейско ниво, за обща селскостопанска политика и това е добре.
Трябва да се въведат нови практики. Нови практики, свързани с мулчиране, с пермакултури, които между другото имат много по-нисък въглероден ефект, даже бих казал имат позитивен въглероден ефект. Представете си разораните площи, огромни разорани площи. Албедото, или онова, което е физичният принцип на поглъщане на слънчевата светлина, когато е по-тъмен цветът, сиреч почвата е разорана, имаме много по-голямо поглъщане на слънчевата радиация, следователно по-голям парников ефект. Когато площта е зелена имаме по-голямо отблъскване, затова мулчирането например е една много добра практика в земеделието и тя показва много добри резултати чисто по отношение на реколтата.
Друго нещо, което трябва да се направи, е утилизация на селскостопанските отпадъци. В момента голяма част от храните, които не се използват, голяма част от селскостопанските отпадъци, които не са нужни на самия земеделец като част от продукта, отиват да изгният някъде.
Те отиват и гният емисии. Какво може да се случва – биогаз инсталации, които обаче се правят по много добри стандарти. Те от една страна утилизират тези отпадъци, а от изходния продукт ние имаме производство на газ, който може да замени природния газ, който сега се използва с газови кладенци, могат да създават топлина заради самия процес на ферментация и могат да създават тор, който обратно се връща в самата почва. Това е един много добър процес и вече в Германия, Дания и много други държави се случва повсеместно. Така че това е една друга добра практика, която може да се прилага в земеделието.
Но като цяло ние трябва да се насочим повече към биоземеделие, към екоземеделски практити, агроекология и да стимулираме късите пазари – това е заложено и при нас.
Мая Манолова
“Изправи се! Мутри вън!“
Селскостопанската политика може да играе важна роля за икономиката на България и за устойчиво използване на природните ресурси. Земеделието също е традиционен отрасъл, но начинът, по който правителството разпределя европейските средства, не действа в посока стимулиране на още и още земеделски производители.
Напоследък хората все повече очакват да получават чиста и прясна храна, която е произведена от български земеделски производители, но връзката между пазара, между търговските вериги, между производителите на храни, администрацията, е скъсана отдавна и поради тази причина пласментът-предлагането на продукция от българските производители е изключително затруднено.
Това, което незабавно ще направим след влизането ни в следващия парламент е да сложим на масата законодателство, което да укрепи връзката между производителите на храни, потребителите и пазара, така че да имат стимул, тези които произвеждат прясна, чиста, екологична храна да я произвеждат и да имат гарантиран пласмент.
Имаме и конкретни предложения, свързани с преодоляване на ковидкризата по отношение на земеделските стопани. В България се върнаха много сезонни работници, които можехме да опитаме, а и сега можем да опитаме да задържим в България чрез конкретна финансова помощ за семейните стопанската. Според нас е възможно и държавата да се намеси в създаването на тази продукция, чрез създаването на държавно-изкупвателно предприятие, което да не вреди на конкуренцията, а напротив да защити малките производители срещу монопола на големите търговски вериги, които на практика убиват българското производство.
Освен тези предложения, които сме направили в нашия план със 70 мерки, ние имаме и други предложения, свързани с иновациите в селското стопанство. На първо място предлагаме да бъдат насърчаване градското и вертикалното земеделие, предлагаме да бъдат финансирани аквапоник стопанства. Смятаме също така, че подкрепата за пчеларството е изключително важна за целия земеделски сектор.
Според нас иновациите и въвеждането на интернет на вещите може да се въведе и в земеделието, защо да не си представим земеделска-селскостопанска техника, която да се управлява автоматично, предвид и липсата на хора, които са готови да работят земеделие. И една стара идея на “Изправи се“ за използване на блокчейн технологиите, които ние предлагахме в управлението и дигитализирането на Столична община.
Сега, напоследък големи компании, използват възможностите на блокчейн за пласмент на селскостопанска продукция, което е иновация, която може да бъде използвана и в България.
