Остроумен индийски мистик, йога и визионер с мотоциклет и чувство за хумор. Трудно е накратко да се опише колоритна личност като Джаги Васудев, един от най-популярните духовни водачи на Индия, известен още като Садгуру. Наскоро той посети България като част от своето 100-дневно 30 000-километрово самостоятелно пътуване с мотоциклет през 26 държави от Лондон до Индия. Срещата с индиеца в София беше предавана на живо онлайн за последователите му по целия свят и в нея се включиха Н.П. Санджай Рана – новият посланик на Индия в България, заместник министър-председателят по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, основателката на „Горичка“ Магдалена Малеева и много други хора, интересуващи се от темата.
„Всички знаем, че почвата е едно от най-големите богатства, които имаме. Много ми се иска все повече хора да разберат колко важна е почвата за нашия живот. През последните няколко години установихме, че промишленото земеделие унищожава живота и е много вредно за нас. Целите на ЕС са до 2050 г. да използваме 50% по-малко торове и по-малко антибиотици, 50% по-малко нитрати и 25% от земеделието в Европа да бъде биологично, каза Магдалена Малеева като част от представянето на Садгуру в София.
Мисията на Садгуру, която го доведе в България, е да повиши осведомеността за нарастващата заплаха от това, което той описва като предстоящото „изчезване на почвата“. Според него почвата е един от най-подценяваните природни ресурси и в момента е изправена пред екзистенциална заплаха, която би довела до световна продоволствена криза. Според последните изчисления на ООН една трета от почвите на Земята вече са деградирали, включително повече от половината от цялата земеделска земя. Още по-притеснително е предупреждението на организацията, че това унищожение може да обхване повече от 90% от почвите до 2050 г. Междувременно може да са необходими до 1000 години, за да се образуват няколко сантиметра нова почва, се казва в кампания на ООН срещу опустиняването.

„Да спасим почвата, това е като да спасим живот. Почвата е най-голямата жива екосистема на Земята и е наша отговорност, на всички нас, на всички заинтересовани лица, учените, политиците, всички ние непременно трябва да участваме. България има голямо разнообразие на почвите, голямо биоразнообразие, многообразие на хората. Ние знаем как да се отразяваме един друг, как да се обединяваме и е наша обща отговорност да действаме локално във връзка с различни видове почви, но най-важно – да се възползваме от органичната сила на почвата. Както каза Садгуру – почвата без хората, без фауната, без органичното съдържание е просто пясък, а когато в пясъка се сложи органични съдържание, тя става почва. Казва се, че идваме от почвата и се връщаме в почвата. В България имаме друга дума започва – „земя“, която се отнася както за почвата, така и за планетата Земя. Така, че ние разбираме колко важна е почвата, не само за изхранване на хората при това, тя е част от цялата околна среда, най-пренебрегваната, но една от най-важните части на околната среда“, разказа заместник министър-председателят по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.
Садгуру споделя, че е разтревожен от тази заплаха вече от 24 години. Чрез своето пътуване той се надява да вдъхнови още поне 3,5 милиарда души – 60% от световното население – да подкрепят правителствените политики за „съживяване“ на почвата. „Почвата е нашият живот. Самото ни тяло. И ако изоставим почвата, в много отношения изоставяме планетата“, подчертава той. В кампанията си #SaveSoil, Садгуру призовава политиците по целия свят да направят приоритет опазването и възстановяването на почвите. Усилията му включват не само мотоциилетното пътуване и кампанията около него, но и документи с насоки за опазване на почвата за 192 държави, включително и България. За всеки отделен документ тип наръчник са взети предвид географската ширина, климатичните условия, типовете почва, земеделските традиции и икономическите параметри на всяка страна. Основната цел на движението за спасяване на почвата е да настоява правителствата да гарантират, че земеделските земи ще съдържат минимум 3-6% органично съдържание. Според Садгуру, ако не се поддържа този критичен минимум, селскостопанска почва по света бързо ще се изтощи и ще се превърне в пясък, в който не могат да се отглеждат хранителни култури, а това значи огромна заплаха за глобалната продоволствена и водна сигурност. Същите предупреждения дават и от официални органи като ООН, Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD) и Организацията за прехрана и земеделие (FAO). Според тях изчезването на почвата не просто представлява глобална заплаха за продоволствената и водната сигурност, но и може да доведе до граждански и военни конфликти по целия свят, както и безпрецедентно миграционно изселване, застрашаващо националната сигурност на всяка страна.
По стечение на обстоятелствата, кампанията на Садгуру съвпада с период, през който темата за почвите излиза на по-преден план в законодателството на Европейския съюз. В момента се работи по нова стратегия на ЕС за почвите. Изготвянето й стартира през 2021 г. и се очаква тя да зададе основите на бъдещия закон за здравето на почвите, който трябва да се появи до 2023 г. Една от целите на този закон е да постави почвата на същата правна основа както въздуха и водата и така да се насърчат усилията за подобряване състоянието на почвата до 2050 г.
Цялата среща със Садгуру на 19-и април в София може да бъде гледана на запис. В нея той отправя философски поглед към мястото на човека в глобалната екосистема, важността на почвите и ролята на всеки един от нас за тяхното спасяване. Ето ги и някои от по-важните и интересни послания на индийския визионер, които той сподели с публиката:
- За да се справим със своето нещастие, ние копаем планетата, превръщаме къщите си в складове, но си оставаме на същото място. Нашето поколение има най-големите удобства, известни в човешката история, но всичко това се прахосва. Това, което царете не са можели да си позволят преди стотици години, сега е достъпно за всеки. Но това не е променило човешкия опит, защото той идва отвътре. Удобствата идват отвън, но преживяването трябва да дойде отвътре. Ако преследваме щастието си, няма да подобрим положението и ще се случи това, което се случва в момента.
- Почвата, за която говорим, е каймакът на света. Имам предвид горният слой на почвата, от който се възползваме. Храните, на които се радвате, са почва. Вашето собствено тяло е почва. Дрехите, които носите, са почва. Мебелите, на които седите, са почва. Всичко във вашия живот, всичко, което някога сте виждали в живота си, птица, човек, насекомо, всичко произлиза от почвата. Въпросът е ще го разберем ли сега или чак когато някой ни погребе. Проблемът е, че тогава ще е много късно. Всички велики хора, множеството хора, които са живели преди нас – къде са те? Те са в почвата. Това ще се случи и с нас, и ние ще станем горния слой на почвата. Ако го разберем сега, можем да променим хода на нещата за себе си и за бъдещите поколения, но ако го схванете чак след като ви погребат, ще излезе добър тор от вас, но няма да постигнете нищо друго със себе си.
- Време е да се действа, защото, ако се забавим с едно-две десетилетия, всичко ще се изплъзне от нас изцяло. Аз не съм пророк на апокалипсиса. Това не е апокалиптично предсказание, това не е, за да посявам вина, това е, за да изразим любовта и отговорността за живота си и живота, който е. Ако не го направим сега, ще съжаляваме, ще сме поколение, което съжалява. Хайде да не стигаме до там. Всеки отговорен учен го казва – ще произвеждаме с 40% по-малко храна през следващите десетилетия. Това не е светът, в който искате да живеете. Само си представете в София, ако 40% от хората не ядат нищо три дни, какво си мислите, че ще стане? Ще се преструвате на цивилизовани? Смятате ли, че ще стане? Вашата човечност ще се загуби за толкова кратко време. Животът се случва само защото ги има тези основни системи.
- Програмата #SaveSoil се бори за това много държави да поемат тази инициатива защото гладът е изключително голям проблем в много страни. Колко време ще може да се продължи с това да се дава храна за различни нации? Храната трябва да расте там където са различните държави. Не ние да я даряваме. Може би във вашата градина не можете да отгледате киви, но поне може да се отглежда основната храна за всеки народ. Очаква се до 2032 г. 1,2 млрд. души да се появят на Земята. Когато хората мигрират по непредвидени причини, страданието, през което минават, е ужасно. Те отиват в страни, в които не знаят какво да правят, какво се случва с тях просто е немислимо. Милиони хора страдат и никой не казва нищо за това. Мълчи се за дегенерацията на техните животи. Това трябва да спре. Плодородието на почвата трябва да се възстанови в света. Всяко правителство трябва да направи стъпки за това.
- Ако температурата по света се покачи с два градуса, което е съвсем постижимо в следващите две десетилетия, ветровете ще се ускорят и ако това се случи, може да заварите милиони тонове пясъци от Северна Африка в България, по улиците. Това може да се случи и в много други страни. За една нощ, буквално, вашата страна може да се превърне в пустиня, ако ветровете увеличат скоростта си с 25-30 км/час спрямо сега. Дори сега в България се появява пясък понякога, но в малки количества. Ако обаче вятърът се ускори, може да докара милиони тонове пясък в рамките на няколко дни. Ние не искаме да мислим за тази възможност, но е глупаво, като имаме предвид каква голяма глава имане като човешки същества, да не направим каквото можем, за да облекчим тази ситуация. Ако сме интелигентно поколение, ще направим всичко възможно, за да ограничим тази ситуация, ако сме глупаво – ще я подминем.
- Имаме много опит с войните, знаем какво ги предизвиква. В целия свят постоянно се трупат планини от оръжия и накрая се чудим защо се използват. Това късогледство, ако наистина не искаме да има войни, да има мир, не трябва ли точно с него да се заемем. Ако двама души си разменят разгорещени думи, не трябва ли да ги успокоим. Ако сега не се опитаме да смекчим тежките ситуации, те ще се развият в по-сериозни. Сега говорим за почвата, тя има нужда от действия. С всички технологии и знания, които имаме сега, ако не направим нещо за този свят, кога ще го сторим? Ако сега не можем, то кога? Държим в ръцете си инструментите, с които можем да общуваме с целия свят по тема, която има значения за целия живот. Ако не се възползваме, значи просто не ни пука достатъчно. Някога хората не са имали средства да го постигнат. Сега обаче ги имаме и трябва да го направим.