Как учените разбират, че климатът на Земята се променя, предизвикано от човешката дейност? Какви промени вече се случват и как се отразяват те? Обратими ли са процесите, които вече са били отключени? Достатъчно амбициозни ли са целите от Парижкото споразумение, за да се справим със задаващата се климатична катастрофа и какво може да се направи, за да намалим замърсяването и провокираме политиците да вземат мерки? По тези важни за всички ни въпроси разговаряме с Валентин Симеонов. Той е учен, отдаден на науката за изменението на климата, с дългогодишен опит в изследването на сложните механизми в атмосферата, част от екипа на Швейцарския федерален институт за технологии в Лозана.
Кои са най-очевидни доказателства, по които учените разбират, че климатът ни се променя?
Доказателствата вече са очевидни дори за неучените. Всеки, който е живял по-дълго, може да види, че дори за двайсет години има промени. В София например през 60-е години 30°C беше нещо много рядко, а сега дори през 80-е години можеше да се стигне до 40°C. Първият и най-основен признак е промяната в температурата, както на въздуха и то не само приземния, но и във височина до 8-16 километра, така и на океаните. Промяната на пръв поглед изглежда незначителна. Ако вземем средната температура от един 50-годишен период от последните 50 години на 19-и век и сравним с 2020 г., разликата е 1,2 градуса, което не изглежда много. Тук обаче трябва да обърнем внимание на факта, че това увеличение не е равномерно по цялата Земя. Например в Швейцария то вече е над два градуса главно заради топенето на ледниците.
Най-страшното е, че това затопляне е най-голямо в арктическите райони, в Сибир, Канада и Аляска, където повишеното достига 8-10 градуса. Аномалиите там стават все по-чести и проблемът е, че в тези райони е заложена една голяма „бомба“, която може да доведе до още по-голямо затопляне. Във вечнозамръзналата земя или пермафрост има много органична материя, която може да гние и да отделя въглероден диоксид и метан, а метанът в кратковременен период е 84 пъти по-мощен парников газ от въглеродния диоксид. В пермафроста се съдържа материал, наречен клатрати – лед, в който има замръзнал метан (един кубичен метър лед може да съдържа до 160 литра метан).
Когато говорим за температурата, трябва да обърнем внимание и на скоростта, с която нараства тя. Така е, защото нарастването с 1,2 градуса е едва за около 100-120 години. Преди в историята на Земята е имало много затопляния и охлаждания, стигало се е до средна глобална температура над 30 градуса, а сега тя е около 18°C. Това обаче са били много бавни процеси. Преди 256 милиона години средната температура се е повишила с до 35 градуса, но това е станало за 20 милиона години. Точно тогава е било и най-голямото измиране – 70 процента от живите същества на сушата и 90% от тези във водата са загинали. През един друг такъв период преди 56 милиона години също е имало рязко затопляне само за 20 хиляди години, не за 120. И двете затопляния се дължат на парникови газове, но тогава са се отделяли около един милион тона на година, а през 2019 г. човечеството е отделило 59 милиона тона. Никога в историята на Земята не се е наблюдавало толкова бързо затопляне.
Има още много научни доказателства за антропогенното затопляне на климата, като сред тях много важни са и промените в криосферата – това е частта от Земята, която е покрита с лед или сняг. Тук имаме топене на ледниците по планините, ледниците в Гренландия, ледниците на Антарктика, топенето на Северния ледовит океан, понижаването на снеговалежите и по-краткия период, в който имаме сняг.
Наблюдават се и нарушения на цикличността на сезоните. Видяхме го и тази пролет в България – снегът, който бързо се топи от горещините. Сезоните се размиват и вече не са толкова изразени.
Друг много ясен критерий е повишаването нивото на океаните. От 1900 година до 2020 нивото им се е увеличило с 22 сантиметра, а само от 1973-та година до 2019-та е почти 10 см. Ясно виждаме, че нивото на океаните нараства.
Кой са най-стряскащите процеси, които се случват с климата в съвремието ни и доколко обратими са те?
Важно е да обърнем внимание на т.нар. повратни точки. Те представляват реакция на системата след едно въздействие, като то може да е плавно и системата да реагира плавно, но идва един момент, в който настъпва рязка промяна, която в много случаи е необратима или връщането отнема много повече време отколкото достигането до тази точка. Все пак процесът може и да е обратим. Много ясен пример е топенето на леда. Ако вземем буца лед при -20°C и постепенно загряваме, в началото нищо няма да се променя видимо, просто се затопля ледът, но когато стигнем до точката на топене, твърдата вода се превръща в течна, дори и с малко да е премината тази граница. Същото се случва и с много други процеси.
Има някои повратни точки, които вече са преминати и няма връщане назад. Най-познатият пример са промените в кораловите рифове. Учените говорят и за изключително притеснителни повратни точки, които има вероятност да се включат. Неприятното при повратните точки е, че те се задейства една след друга и то не като домино ефект, а като лавина – едно нещо може да задейства много други. Едни от основните промени тук са случващите се в криосферата, като най-близо до повратна точка е топенето на леда в Гренландия. Там вече почти сигурно точката е премината, което от своя страна може да доведе до промяна в глобалния океански кръговрат, който преразпределя топлината от Екватора към полюсите и той се задвижва от разликите в плътността на солена и сладка вода, също и от разликите в температурата й. Топенето на Гренландия ще доведе до вливане на огромно количество сладка вода, което освен голямо повишаване нивото на океана, ще доведе и до тези промени.
Топенето в Антарктика също е много належащ проблем, особено в западната й част. Там се намира един ледник, наречен Ледника на деня на Страшния съд. Той се намира на стръмен наклон и отдолу при морето е подпрян на тънък слой от морски лед, който пък е подпрян на подводен хребет. Оказва се обаче, че има топло океанско течение в следствие на промените в климата, което подмива този морски лед и се очаква до пет години той да се раздроби напълно, освобождавайки ледника, който ще се свлече в морето. Ще има много повече айсберги и така процесът по затопляне ще се ускори. Навсякъде топенето на ледниците е голям проблем.
Друг сериозен проблем е топенето на Северния ледовит океан. Затоплянето на Арктика влияе и на арктическите гори, на тайгата. Проблемът е, че горите, след океана, са един от основните погълтатели на въглероден диоксид, но при повишени температури те започват да загиват от вредители и температурен стрес, при което започват пожари. Изгаря обаче не само дървесината, която е над земята, но и дебелият слой органична материя, който се намира на десетки метри надолу и може да тлее дълго дори след като се загаси пожарът.
Проблемът с горите е не само на север. Амазония загива. Очаква се, ако нищо не се предприеме, може би до 40-50 години тя да се превърне в савана. Така тя не само вече няма да може да поглъща въглероден диоксид, но и почвата на мястото на гората ще поглъща повече слънчева светлина и това ще доведе до по-нататъшно затопляне.
Интересно е, че вече се наблюдават мащабни промени не само в океанските течения, но и в глобалния кръговрат във въздуха, който определя времето и климата. Видяхме го в Канада, когато там на място където температурите рядко достигат 30°C, хората имаха 50 градуса. Това е малко специален случай, който показва, че се променя и глобалният кръговрат на въздуха. На около 40 градуса северна ширина има един поток, който се нарича „джет стрийм“, разположен на около 10 км, който се движи от изток на запад с около 100-200 км/ч и той до голяма степен определя времето и климата в Северна Америка. При нормални условия той е почти кръг, но като започне затопляне, той се накъдря и в „гънките“ се образуват зони с ниски и студени температури. Затова трябва да имаме предвид, че климатичните промени не са само горещо време, а може да се случи и необичайно студено време. Терминът глобално затопляне е малко подвеждащ.
Целия разговор с Валентин Симеонов можете да видите в епизод 12 на нашия подкаст „Анонимните климатици“.
Вече е ясно, че няма да се справим с целите от Парижкото споразумение. Изглежда невъзможно удържането на глобалните температури до 1,5 градуса нарастване спрямо прединдустриалните нива и човечеството върви към повишение с 2 градуса до края на века. Защо е толкова голяма разликата между 1,5 и 2 градуса?
Разликата с десети е огромна, защото това е средна температура на Земята. За съжаление най-уязвимите и най-опасни участъци се затоплят много повече. Дори Обама беше казал за Парижкото споразумение, че с него може да успеем донякъде да избегнем най-трагичните последствия, но сме далеч от крайната цел. Както виждаме Парижкото и последното споразумение от COP26 в Глазгоу поставят едни и същи цели, а между тях няма нищо постигнато. Емисиите изобщо не започват да спадат. През 2014 г. общите емисии са били 49 милиарда тона, а през 2019 са 59. Освен това мерките, които трябва да вземат държавите, са доброволни и са много непопулярни, защото в крайна сметка трябва да живеем по-скромно. Една от важните цели пред нас, поне за хората, които разбираме от това, е да разясняваме какъв е проблемът и какво можем да направи, защото всеки от нас може да допринесе с нещо, дори минимално, но ако милиарди хора се включат, ефектът става значим. Бедните хора не могат да се лишават, но средната класа може да си позволи да ограничи консумацията си. Освен това политическият натиск върху управляващите може да се засили, което да доведе до драстични реформи, защото политиците се страхуват от непопулярни мерки, те следват гласоподавателите.
Какво можем да очакваме, ако не направим нужните промени и продължим да живеем по същия начин?
Всъщност, при тези глобални процеси, дори сега в момента да спрем цялото замърсяване, инерцията ще продължи още стотици и хиляди години ще има последствия. За някакви си триста години, в които човечеството е постигнало относителен просперитет, планетата трябва да плаща хиляди години след това. Не само ние, но и целият животински и растителен, свят, цялата екосистема може да се промени коренно. Животът на земята винаги се е възстановявал, но има риск самата човешка цивилизация да се разпадне, защото една от повратните точки е социална – обществото се разпада. Видяхме в Сирия едно 6-годишно засушаване до какъв резултат доведе – започват войни за вода, а тя ще става все по-малко.
Още от Валентин Симеонов за науката за климата. Вижте презентацията му, направена специално за българска публика:
Основни теми:
– История на борбата с климатичните промени
– Енергийно равновесие на Земята и парников ефект
– Как разбираме, че климатът се променя и какви са причините за това
– Климатични повратни елементи
– Въздействия и рискове
– Намаляване на последствията и приспособяване
