За мръсния въздух на България без емоции

От няколко години насам с идването на първите студени дни, предвестници на започващата зима, в България, и особено в София, замърсяването на въздуха се превръща във водеща тема.

Голяма част от медиите се фокусират върху данните за замърсяването, а гражданите масово ги споделят в социалните мрежи, заедно със снимки от прозорците си. От време на време Столичната община решава да предприеме и някакви мерки като безплатни буферни паркинги, проверки за нерегламентирано изгаряне на отпадъци, контрол на строежи и много рядко зелен билет за градския транспорт.

Всичко това трае между три и четири месеца, в зависимост от продължителността на студа. Вълнението намалява с идването на пролетта, а в края на ноември всичко започва отначало.

Около тези вълнения често се пропуска да се обърне по-цялостно внимание на фактите, както и да се направи необходимият анализ, който би могъл да доведе до подобряване на ситуацията.

Ето малко факти за това къде сме, както и няколко предложения, с които можем да подобрим положението.

Замърсяването на въздуха през зимата в България и София 

Замърсяването на въздуха през зимата е продиктувано основно от два фактора. От една страна това е свързано с отоплението на твърди горива. Изследване на “За земята ,относно нагласите на населението към отоплението с твърди горива от 2018 г., показва, че около 40% от населението у нас се отоплява именно по този начин.

Основният дял и 33% от общата форма на отопление е свързана с изгарянето на дърва и и/или екобрикети. 7.5 % от всички форми на отопление пък са свързани с използването на въглища и въглищни брикети.

В София към 2018 г. основната част от хората залагат на централното отопление (59 % от домакинствата), а този дял е относително висок и в останалите големи градове.

Втората основна причина за задържането на големите замърсявания през зимата са мъглите, инверсиите и безветрието. Този феномен лесно се наблюдава в София, когато няколко дена градът е задимен, но при появата на вятър силното замърсяване се разнася.

Разликата между дните, в които духа и при безветрие е огромна. Данните, както от платформата airsofia.info, така и от тези на Столичната и  други общини, в подобни дни показват разлики от 5 до 10 пъти по отношение на съдържанието на фини прахови частици и други вредни вещества. Това често са кратки периоди от по два-три дни, но понякога те могат да продължат и до няколко седмици.

В София положението е по-тежко, защото се намира в котловина. Градът е ограден от планини и е като дъно на тенджера.

Подобрява ли се или се влошава положението 

Противно на създаваното усещане за постоянно влошаване на ситуацията, всъщност се наблюдава подобрение по отношение на въздуха.

От една страна това се дължи на затварянето на неефективни индустрии като “Кремиковци”, което значително намали замърсяването в столицата. Инсталираните сероочистчаки на “Марица Изток”пък сериозно подобриха качеството на въздуха в Стара Загора.

Данни за подобрението на въздуха могат да бъдат открити в годишните бюлетини за качеството на атмосферния въздух на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), както и в извадките на Националния статистически институт (НСИ).

Регистрираното подобрение обаче не означава, че вече дишаме чист въздух и можем да сме спокойни. Не, много често достигащото до белите ни дробове е замърсено и е необходимо да се направи повече.

Имат ли план властите 

Планове за справянето с проблема формално съществуват. Столичната община например има своя програма за управление на качеството на въздуха, включваща 100 мерки. Такива имат и другите общини, в същото време съществуват и национални и европейски мерки. 

Какво още може да се направи 

Говорейки за мерките и плановете на общините е важно да се подчертае, че ключов проблем е липсата на интеграция между отделните планове. Необходима начална стъпка за подобряване на ситуацията би било изграждането на обща и по-амбициозна програма за качеството на въздуха. Към нея от изключително значение би било добавянето на много по-сериозен компонент от данни, обогатяването с повече информация и провеждането на по-голям брой изследвания.

По отношение на конкретните мерки, които могат да бъдат предприети, много от тях определено са непопулярни и предлагането им е трудно. Сред тях попадат забраната за използване на въглища, спирането от движение на старите коли и общото намаляване на броя на автомобилите. Във високо темпо е необходимо да се достигне до пълната електрификация на градския транспорт, такситата, както и транспорта за доставки в големите населени места.

Повечето европейски градове, за разлика от ситуацията в България, залагат и на значителното разширяване на пешеходните пространства, както и на създаване на нискоемисионни зони. Елементарни стъпки като забраната за паркиране в тревни площи и ефективната борба срещу тези действия изобщо не следва да бъдат дискутирани.

Все пак, предвид основния проблем, свързан с използването на твърдите горива за отопление, сред основните мерки трябва да бъде повишаването на енергийната ефективност на сградите. Необходимо е също и подмяната на горивните инсталации.

Важно в случая е да се обърне внимание на газификацията. Въвеждането ѝ не е ефикасно по няколко причини. Първо това е скъпо решение, което е трудно приложимо за най-замърсяващите семейства, които в повечето случаи са и тези с най-ниски доходи. В същото време не е ясно и как ще се движат цените в бъдеще.

Второ – газът също замърсява, най-вече с азотни оксиди. В Лондон например близо 1/3 от азотните оксиди се дължат на газовото отопление.

Трябва ли да се примиряваме с тази ситуация?

Не, категорично не трябва да говорим за примиряване. Дори да започнем да се справяме по-добре със замърсяването и да се вместим в нормите на ЕС, това няма да е достатъчно, тъй като те не са особено амбициозни. Намаляването на замърсяването трябва да бъде постоянен стремеж, както по отношение на всеки от нас и личния ни принос, така и по отношение на действията на държавата и необходимостта постоянно да ѝ се оказва натиск.

Групата на “Анонимните климатици” е съставена от хора, свързани от вълнението си за климатичните промени. Това е група за разговор, за размяна на идеи, за среща на различни мнения, за подкрепа. Членовете ѝ са от най-различни сфери на обществото, имат различни занимания, познания и интереси. Това, което ги обединява, е увереността, че климатичната криза е един от най-сериозните проблеми, пред които е изправено човечеството и също така, че все още е възможно да се избегнат най-тежките сценарии. Първата стъпка към намирането на решенията е воденето на разговор. “Горичка” ще прави читателите си съпричастни на този разговор, като представя участниците, идеите и различните мнения и инициативи. “Анонимните климатици” нямат претенции за предоставяне на безпогрешни формули и стратегии. Те обаче вярват, че в разговорите им се раждат интересни и важни идеи, които могат да допринесат за създаването на по-пълноценно бъдеще.