Д-р Стоилко Апостолов: Трябва ни зелена трансформация в земеделието

Близо осем милиарда души, които е все по-трудно да бъдат изхранени и които все по-усилено убиват екосистемата, която ги поддържа, за да произвеждат храната си. Това сме ние и докато ставаме все повече, с нас се увеличават и площите, които от плодородни земи се превръщат в пустини, увеличават се и животните, на които се дават все повече химикали в опитите ни да ги отглеждаме в своеобразни концлагери, също и емисиите, които затоплят планетата. Една четвърт от парниковите газове идват от нещата, които правим със земята. Най-плодородният почвен слой изчезва и ако не предприемем веднага политики за обогатяването и опазването му, няма да има на какво да отглеждаме храната си след 20-30 години, алармират учените. Все по-често започва да изскача въпросът как ще изхраним това постоянно нарастващо население с почва, която започва да деградира. Какво се случва с почвата, как отглеждаме храната си, има ли земеделски практики, които биха ни помогнали да имаме достатъчно храна по справедлив и щадящ природата начин? По тези и други, свързани със земеделието и храната въпроси, разговаряме с доктор Стоилко Апостолов – управител на фондация „Биоселена“ и доктор по ветеринарна медицина.

Какво е състоянието на почвите в момента?
Повечето автори казват, че от 70-е години (когато масово навлизат индустриалните практики в земеделието) до наши дни около 1/3 от почвите в света са унищожени. Има райони, които вече са превърнати в пустиня. Ако обаче не се използват толкова хербициди, това може да не се случва. Почвата е превърната в един субстрат, в който се вкарват хранителни вещества и единствената му роля е да има къде растението да пусне корените си. Тя обаче не е жива, тя не може да изхрани това растение, на нея може да се разчита единствено чрез торене и поливане.

Официално какво е състоянието на почвите в България?
Институцията, която се занимава с почвите в България, е Министерство на околната среда и водите. Изпълнителната агенция по околна среда има ролята да взима почвени проби от различни места, да ги събира и изследва и да прави доклад за състоянието на почвите. Четейки всички тревожни данни от света, реших да проверя нашите документи и се оказа, че на хартия ние сме добре. Учудващо, но в официални доклад пише, че запасеността на почвите е сравнително добра, не се е променила през последните години. Единственото тревожно, което видях в доклада (последният е от 2017 г.) е, че има критично ниски нива на влага в почвите и по тази причина трябва да се работи, за да се осигури напояването.

Какъв е основният проблем с индустриалното земеделие?
Живата почва е нещото, което е хранело човечеството и въобще живота на планетата в продължение на милиони години, така е и в момента. Ако една почва е жива, тя трябва да съдържа в себе си милиони микроорганизми и макроорганизми (почвени червеи и други). Този микс от почвен живот прави така, че въглеродът, който растенията вкарват в почвата чрез корените си, те го превръщат в хумус – в органична материя, която растението след това може да използва обратно, за да се храни и така поддържа плодородието на почвата.

Най-тежкият проблем с индустриалното земеделие е монокултурното отглеждане. Ако преди сто години всеки земеделец или семейство са отглеждали различни култури, имали са лозе, имали са овощна градина, имали са зеленчукопроизводство и т.н., в момента имаме огромни ферми, които гледат само две или три култури, които се въртят. Масова практика в България е веднага след жътвата през месец юни да се изорават тези огромни площи с хубава, плодородна земя и да се оставят така до есенната сеитба. Това значи, че три месеца, когато слънцето пече най-силно, когато има ветрове, когато има дъждове, тази почва е обърната обратно. Плуговете обръщат слой на 20-30 см, изкарват отгоре влагата, която дори и да е била малко, при това разораване се изпарява и почвата става суха и ронлива. Минавайки с тежките машини по нея, я разпрашават, почвените агрегати стават на прах, и почвата от плодородна постепенно се превръща с пясък, в прах. Ветровете я издухват (ветрова ерозия), слънцето я напича и всички тези бактерии, които живеят и се хранят в почвата, допълнително след това се унищожават с хербициди и други химикали, които още повече задълбочават и утежняват проблема.

Какви са алтернативите на индустриалното земеделие?
Има поне 13-14 дефиниции за нови видове земеделие като био, регенативно, no-till и т.н., а се появяват и други. Регенативното земеделие е сравнително ново понятие, то е обратното на дегенеративното, т.е. от унищожаване към възстановяване. Има най-различни решения. Една от техниките, които се препоръчват, е агролесовъдство. Използва се често в тропическите страни – дървета и земеделски култури си взаимодействат. Подобен елемент е имало и в България, когато в Добруджа са се създавали ветрозащитни пояси, за чието възстановяване се говори и сега. Това са дървесни ивици между големите блокове от ниви.

В земеделието в момента има възможности и е време да се тестват различни видове земеделие, различни практики, които щадят почват, намаляват емисиите и т.н., защото ще дойде моментът, в който някои практики ще бъда забранени. Давам пример – преди два дни във Франция беше забранено да се продава месо, което е от животни, на които е даван е антибиотик без да са болни, като предпазно средство и за растеж. Това обаче е само Франция засега, но там вече няма възможност такова место нито да се произвежда, нито да се внася от друга страна в ЕС или от трети държави.

Какво прави Европа и какво бихме могли да правим в България, за да имаме политики, които се грижат за почвата?
ЕС има един много добър документ, който се казва Стратегия от фермата до трапезата. Там са записани няколко конкретни цели – да се намали с 50% използването на изкуствени торове, да се намалят с 50% използваните пестициди, да намалим използването на антибиотици в животновъдството, 25% дял на биоземделието до 2030 г., както и цели за намаляването на отпадъците от храна. Ако постигнем тези цели, те автоматично ще доведат до подобряване на земеделието като цяло в ЕС, ще има и по-малко емисии. Ако кажем, че намаляваме с 50% антибиотиците в животновъдството, това означава, че всички животни, които се гледат в някои случаи в ужасяващи условия (особено свинете и птиците в България), ще трябва да се изкарат навън, да се отворят вратите на фермите към дворчета, където тези животни да излизат, да има повече място за тях. Стандартът на ЕС за площ на една кокошка в клетка е с размерите на лист А4. Тя прекарва целия си живот на толкова малко място, снася яйца и няма дори къде да се обърне. Ако намалим антибиотиците, това автоматично ще доведе до по-здрави животни, за което обаче са нужни инвестиции. Трябва да се правят политики в земеделието отсега, а не да чакаме да дойде крайният срок. България е на шесто място в ЕС по използване на антибиотици в животновъдството на глава животно.

Каква е разликата между „концлагерните“ животни, като кокошките, които живеят на един лист хартия, и пасищно отглежданите?
Животните са и винаги са били част от екосистемата. Животните са важни и трябва да се опазват. Според мен проблемът е в начина, по който те се отглеждат. Индустриалното отглеждане на животни в България е основно на свине и птици и по-малко на овце и говеда. Бил съм във ферма в страната, в която овците никога не са излизали навън. Според много специалисти това е бъдещето – животните се раждат в този обор и там умират или отиват на кланицата, без да са виждали слънцето. Такава система на производство е при почти всички птици и свине, да не говорим за практиката за угояване. За мен единственото решение е да се намерят и приложат по-екстензивни практики, каквото е пасищното животновъдство. Всички тревопасни животни трябва да се отглеждат максимално на паша. При биорегламента е записано, че всеки ден, в който метеорологичните условия позволяват, животните трябва да бъдат на паша. Така се намалява и нуждата от антибиотици.

Има ли бъдеще отглеждането на месо в лаборатория?
Оказва се, че постоянно пада цената за килограм или за пържола отгледано от клетки месо. В един момент ще имаме и такова нещо на пазара и никой няма да се посвени да го яде. Аз обаче съм противник. Безумно е да заменим една глупост с друга, трябва да се намери практично, разумно решение. В момента имаме толкова пасища и земи, които не се ползват.

Някои държави използват стимули като за публични институции (училища и детски градини, болници, столове на държавни институции, дори казарми и затвори) приоритетно се поръчват местни и био продукти. Защо това не се случва и в България?
На първо място пречката е лакомията в тези, които правят обществените поръчки, защото обикновено, когато се прави поръчка, целта е комисионната на този, който я прави. Това е добре известно. В повечето случаи тези поръчки се правят от общините, когато става въпрос за детски градини и училища. Другият голям проблем според е мен е, че местното самоуправление не го интересува какво се случва с фермерите, които произвеждат храна, и с предприятията в тази община. Много често например детските градини ползват кисело мляко, което идва от другия край на България, понеже така е станало в обществената поръчка. Според мен у нас категорично трябва да се въведе правилото на ЕС за зелени обществени поръчки. Така най-малкото ще се спести разход от транспорт и т.н.. Ако пък няма достатъчно биопроизводители, могат да се избират местни продукти. В момента може родителите на едно дете да работят в местната мандра, а то да яде кисело мляко от другия край на България.

В България имаме обаче и добър пример. Съществуват две схеми, които се финансират изцяло от ЕС – Училищен плод и Училищно мляко. Благодарение на тях миналата година вече имахме доставки на био млечни продукти, плодове и зеленчуци в училищата. През 2021 г. това бяха минимум четири, максимум шест от общо 50 доставки. Тази година има увеличение на броя на доставките и се надявам това да започне да дърпа малко по малко след себе си търсенето на биопродукти и хората да започнат да преминават към биопроизводство. Според мен това е по-здравословно, отколкото наливането на субсидии само. Вече дори се появиха опасение, че може да няма достатъчно био мляко в България, при което трябва да светне лампичката на хората, които гледат крави.

Може ли обаче био-то да изхрани света?
Основна критика към биологичното земеделие е, че то не може да изхрани света, защото реколтата е по-малко. Това е един от митовете, които често се тиражират. Средно за света за всички биокултури е изчислено, че добивите им са с около 25% по-ниски добрите. В България този процент е дори по-висок. Това би трябвало да означава, че няма да стигне храната, ако всичката площ се сертифицира като био и започнат да се прилагат методите на биоземеделието в целия свят. Тук идва един факт, който често се цитира, свързан с отпадъците, с храната, която се изхвърля. Оказва се, че 1/3 от произведената в света храна се изхвърля в кошчетата. Една част от нея се изхвърля още преди да стигне до магазините под формата на брак, заради изтекъл срок и т.н. Другата по-голяма част се изхвърля от домакинствата. 52% от всичката изхвърлена храна е благодарение на домакинствата, които купуват повече, подлъгват се от промоции, или пък сготвят една голяма тенджера спагети, изяждат половината и останалото отива в коша. Това е резервът, който, ако се комбинира с разумна политика по хранителната верига, е напълно възможно примерно след 10 години по-голямата част от фермите да работят по принципите на биоземеделието и храната да е достатъчно, ако успеем да се справим в това разхищение и изхвърляне на храна.

Около 1/3 от произведената храна се изхвърля
Около 1/3 от произведената храна се изхвърля

Какво е първото нещо, което трябва да се промени в земеделската практика в България?
Според мен трябва да се обърне специално внимание на едромащабното земеделие, където има и най-много проблеми. Това, което може да се направи на първо време, е да не остава земята гола. Това е като да имаш открита рана и да не й слагаш превръзка. Трябва да се въведат техники, които не са сложни скъпи, такива са покривните култури, с които земята не се оставя гола. Ефектът ще бъде огромен – ще се увеличи задържането на влага в почвата, ще се подобри нейната структура и т.н.