Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
Отговорите на политиците за използването на въглища в ТЕЦ | Горичка

Отговорите на политиците за използването на въглища в ТЕЦ

Всички в държави от ЕС, с изключение на България, имат планове за поетапно закриване на въглищните си мощности. До коя година обаче е възможно за България да спре използването на въглищата и как може да се подпомогне преходът на въглищните райони и страната като цяло към нискоемисионна икономика?

Задаваме този важен не само за енергетиката, но и за цялата ни икономика въпрос на представители на основните политически партии. Той е част от кампанията ни „Климатичен вот-2“, с която за пореден път инициираме дискусия по важните за нас теми. Попитахме колко години смятат, че остават на захранваните от въглища електроцентрали в страната, както и какъв е пътят за постигане на така желания справедлив енергиен преход, към който се е отправила по-голямата част от света. Отговорите научаваме от представители на БСП, ГЕРБ, „Демократична България“, ДПС, „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“, както и от евродепутатa Радан Кънев.

Петър Витанов, евродепутат от БСП:

Темата за въглищните централи е изключително чувствителна – от една страна, България е силно зависима от тях, от друга, тя засяга пряко хиляди хора, които работят в сектора. Трудно е да се говори честно и обективно по подобни въпроси, това рядко носи позитиви, особено преди избори. Затова и проблемът дълги години беше замитан под килима от предишните управляващите, макар и да се знаеше, че бъдещето не е розово. Хилядите хора, работещи в мините и „Мариците“, се превърнаха в жертви на политическия пиар. Истината е, че енергията, произвеждана от въглища, отдавна не е рентабилна и ни излиза скъпо.

Предвид липсата на стратегия обаче, а такава трябваше има много отдавна, смятам, че следващото правителство е длъжно да направи всичко възможно, за да се удължи живота на централите с поне още 10 години. Необходимо е време, в което да се изгради ясен план за трансформацията и той да се осъществи възможно най-безболезнено за всички. Както за работещите в сектора, така и за потребителите.

„Мариците“ трябва да бъдат преструктурирани и модернизирани – Маришкият басейн е чудесен от към инфраструктура, там има нужда от развитие на нови технологии и високотехнологични производства. Що се отнася до работещите в комплекса, решението е компенсации и възможност за ранно пенсиониране за онези, които са натрупали достатъчно стаж, от една страна, и опция за преквалификация на специалистите, от друга. Тук не говорим за това да превърнем инженерите в земеделци и животновъди, а да надградим квалификацията им така, че да бъде адекватна и полезна в рамките на променящата се енергетика. Това е напълно осъществимо и вече се прави в някои европейски страни, като например Испания.

Европа помни много добре началото на 1984 г., когато консервативното правителство на Маргарет Тачър обявява планове за затваряне на 20 въглищни мини. Това довежда до целогодишната стачка на миньорите, приключила чак през март 1985 г. Точно затова сега ЕС мобилизира изключително много средства, за да може енергийният преход да се случи без социални сътресения. Общият размер на средствата по Фонда за справедлив преход за България е близо 1.2 млрд. евро. Средствата по плана за възстановяване възлизат на около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми. Европейският социален фонд за климата, по който в момента работя, предвижда в около 3 млрд. евро за България. Те ще бъдат насочени в подкрепа на най-тежко засегнатите и на онези, които са изложени на риск от енергийна бедност или бедност по отношение на мобилността.

Ако говорим за икономика, ще ви кажа, че българското производство към момента е в пъти по-ресурсоемко и по-високоемисионно от средното за ЕС. За да бъдем конкурентноспособни това ще трябва да се промени. Решението е в по-зелена енергия, енергийна ефективност, която не се изчерпва само със санирането на сгради, по-екологичен транспорт, използване на по-малко ресурс, рециклиране, модернизация и дигитализация на производствата.

Политическа партия ГЕРБ:

Като начало България не трябва да се отказва от нищо. Въглищата не са просто подземно богатство, което горим, за да получим ток. Въглищата са централен компонент на българската енергетика, който включва човешки ресурс, техническа инфраструктура, материални активи, експертиза и познания. Въпросът не е да се откажем от целия този компонент, а да успеем да го пригодим към 21 век. Ако изградим ясен план за улавяне на СО2, включване на хибридни решения, преквалификация на работниците във въглищните региони, за привличане на сериозни инвеститори, за изграждане на изследователски центрове в съседство с индустриални зони за производства с добавена стойност, за всичко това се нуждаем от време и средства – то тогава плавния преход от въглища и датата на този отказ ще е справедлива спрямо работещите в комплекса и безболезнена стъпка.

Борислав Сандов, обединение „Демократична България“ („Зелено движение“):

България може да спре използването на въглища до края на десетилетието, като за това време да извърши нужните технологични трансформации и справедлив преход. И все пак, това би било възможно единствено с покриване от държавата на нарастващите задължения на предприятията във въглищния сектор, без която подкрепа те биха били обявени в несъстоятелност вероятно до 2026 г. Като първи стъпки в този процес въглищата трябва да бъдат извадени от механизма за целеви помощи за отопление за енергийно бедни домакинства. Също в началния етап трябва да бъдат подменени с нов тип всички съоръжения за отопление на публични сгради, които все още използват въглища и твърдо гориво. Някои от ТЕЦ в България, които работят с въглища, и сега не отговарят на определени технологияни изисквания и също трябва да бъдат затворени.

Движение за права и свободи (ДПС):

ДПС смята, че темата с годината на затваряне е политическа дъвка. Въглищните мощности преди скока на цената на електрическата енергия бяха на загуба, когато се калкулират и цената на емисиите. Тъй като тази цена планово ще расте, неминуемо тези мощности в близките 1-3 години отново ще бъдат икономически неоправдани. България трябва възможно най-бързо да подготви териториалните планове за справедлив преход, да актуализира Националния план за възстановяване и устойчивост и оперативните програми, така че да бъдат в синхрон и взимайки предвид и хоризонталните политики и програми на ЕС да замени частично/напълно (в зависимост от новата национална стратегия за енергетика) тези мощности с най-новите технологии, които пазарът предлага, включително и базирани и на водород – нещо за което ДПС и Председателя на ДПС говорят от почти 10 години, а днес вече има такива комерсиализирани технологии на пазара.

Ако се подходи с разум и се избере добро технологично решение и от гледна точка на срок за въвеждане в експлоатация, в Маришкия басейн може да функционира по-модерна, по-добре заплатена и зелена икономика далеч преди 2038 г.

Експертите на ПП „ИМА ТАКЪВ НАРОД“ в сектори „Климат и околна среда“, „Енергетика“ и „Земеделие“:

Политиките на ЕС по декарбонизация не са от днес и не са единствено в отговор на политиките на Зелената сделка. Схемата за търговия с емисии се появява 2003 г., България се присъединява към нея 2007 г. Цел за намаление на емисиите в секторите извън СТЕ се приема още през 2009 г. От този момент нататък законодателството на ЕС се променя регулярно и целите постепенно се повишават в изпълнение на политическия дневен ред на ЕС – устойчив зелен растеж. През годините обаче България не съумява да догони темпа на развитие на законодателството и вместо да се опита да стартира реални реформи макар и на малки стъпки, губи ценно време.

Нереалистично е да се очаква, че за 5 години България ще успее да извърши пълна трансформация на въглищните централи при бездействие в предходните 10 години. В публичното пространство се заговори за 2038 г. като възможна дата за закриване на въглищните мощности. Датата обаче трябва да бъде определена въз основа на задълбочен социално-икономически анализ и оценка на въздействието на състоянието и последствията за националния мощностен и енергиен баланс за период от поне 15-20 години. Мощностите, които трябва да заменят извежданите от експлоатация въглищни централи трябва да бъдат избрани при приложение на принципа „Планиране с минимални разходи“. Паралелно с този процес трябва да бъдат планирани и мерки да бъде избегнат негативният социален ефект върху работещите в минните региони и техните семейства. По наша информация, такъв анализ и оценка на въздействието не е изготвен до този момент, което е недопустимо. Неглижирана е и много важна информация, че безопасното извеждане от експлоатация на въглищните мини в „Марица изток“, например, е дългосрочен процес с продължителност минимум 15 години, изискващ бюджет от минимум 3 милиарда лева. За тези разходи никой и никъде не говори.

В нашата политическа програма в сектор „Енергетика“ приоритетите са изграждане на нови генериращи мощности на възобновяема енергия с акцент на малките индивидуални ВЕИ в съответствие с изискванията на Директива 2018/2001 , както и на нови ядрени и хидроенергийни централи. Залагаме и на конверсия на въглищните региони във високотехнологични нисковъглеродни индустриални зони и поетапно извеждане от експлоатация на въглищните мощности, изграждане на технологични паркове в зоните на рекултивираните въглищни табани и преквалификация на заетите в въглищния бизнес лица. За това е и важно как ще бъдат изготвени териториалните планове за справедлив преход и ресурсът, който ще постъпи по тях, и как ще бъде разходван този ресурс. По информация на Министерство на енергетиката тези планове тепърва предстои да бъдат изготвени, което отново ни забавя в общия процес. Всички тези планове трябва да бъдат оценени и интегрирани в общия Национален план за развитие на генериращите мощности с минимални разходи, което ще гарантира най- щадящо въздействие върху потребителите и индустрията като цени на енергийните продукти.

Като цяло – необходима ни е нова енергийна стратегия, която, подчертаваме, да бъде реално изпълнявана и която да насочи България към плавен преход към декарбонизация, като отчита националните специфики и източници и инструменти за финансиране.

Д-р инж. Александър Дунчев, КП „Продължаваме промяната“:
На първо място е необходим план по години до 2050 г. как България възможно най-ефективно постига въглеродна неутралност, който включва баланс на възможностите и ограниченията, и от който ще произтече и конкретния срок за спиране използването на въглищата. Ако бъдат намерени технически възможности за ефективно постигане на въглеродна неутралност до 2050 г., дори чрез по-продължително ползване на въглища, може да се мисли за максимално отлагане на срока, но при липса на такива възможности приоритет следва да е постигане на международните климатични цели.

Преходът на въглищните райони и страната като цяло към нискоемисионна икономика може да се подпомогне единствено чрез активно включване на съответните икономически субекти и общности във форума за изясняване на проблемите и възможностите за алтернативи, и най-вече за определянето на стимули, което да накара всички да имат интерес от постигане на международните климатични цели.

Радан Кънев, евродепутат:

Действително, вече пет редовни кабинета (и четири служебни) от 2005 г. насам, или нека броим от влизането в ЕС през 2007 г., не предприемат крайно необходими действия в тази посока. Политиката на отлагане на неизбежното е винаги лошо и скъпо решение. Развитието на въглищна енергетика след 2025г. е икономически непосилно – това е годината, в която всички държави от ЕС трябва да спрат субсидиите за въглищните ТЕЦ. А нашите ТЕЦ зависят изключително от субсидии, под една или друга форма. Трябва да го кажем направо – без помощ от джоба на потребителя и/или данъкоплатеца те и днес са нежизнеспособни.

Разбира се, от гледна точка на енергийния баланс и енргийната сигурност, 2025г. е невъзможен срок за закриване на тези мощности, невъзможен поради системното отлагане на проблема. Те ще трябва да намаляват дела си в „енергийния микс“ постепенно, успоредно с неизбежното поскъпване на тока, който продават. Според мен е разумно след 2030г. те, по-точно част от тях, да бъдат само резервни мощности. Но това, разбира се, зависи от инвестициите в алтернативни технологии. Тези инвестиции трябва да започнат днес, трябваше вчера, но по-добре днес, отколкото утре. И те не трябва да бъдат просто „превключване“ от въглища на газ – това е много глупаво, икономически неизгодно решение, което допринася малко и за намаляване на парниковите газове.

Ключовите решения са в две, отново взаимно свързани, посоки:
– Технологии за съхранение на енергията, защото енергията от слънце и вятър вече е евтина, но очевидно не е стабилна, не е сигурна. И съвсем не става дума само за батерии, а за много и различни технологични решения и
– Инвестиции във водородните технологии. Днес те са много скъпи, а реалното им пълноценно приложение е още несигурно. Но България трябва да участва в пилотното им разработване, най-малкото за да съхрани човешкия си капитал в енергетиката и да заяви амбиция за лидерство в тази сфера в бъдеще.

 

Ако искате да научите отговорите и на хора от неформалната група на Горичка, наречена „Анонимните климатици“, прочетете статията ни „Кога може България да спре използването на въглища за ТЕЦ“.

Следете публикациите на уебсайта ни, свързани с Климатичен вот-2“, както и нашите социални мрежи, за да научите какви ще бъдат отговорите на политиците по другите три въпроса, част от инициативата. Другите теми, по които отворихме дискусия, са свързани с намаляването на парниковите емисии, устойчивото земеделие и адаптацията към промените в климата.