Отговорите на политиците за проблема с климатичните промени

В началото на март “Горичка” стартира кампанията си “Климатичен вот 2021” .

Тя включваще изпращането на въпроси по пет ключови теми, свързани с климата, до водещите политически партии, които се очаква да бъдат част от следващия български парламент.

Покана за участие получиха ГЕРБ-СДС, “БСП за България”, ДПС, “Има такъв народ”, “Демократична България”,  ВМРО, “Патриотична коалиция – ВОЛЯ и НФСБ”, “Изправи се! Мутри вън!” и “Републиканци за България”.

В крайна сметка пред камерата се усмелиха да застанат представителите на пет от поканените партии и коалции – ГЕРБ-СДС, “БСП за България”, “Демократична България”,  ВМРО и “Изправи се! Мутри вън!”.

Първият въпрос, на който политиците отговориха беше:

82 % от българите смятат, че климатичните промени са много сериозен проблем. Вие какво мислите? Споделяте ли това виждане? Кой би бил най-големият ви приоритет в климатичната политика на България, ако това зависи лично от вас? Може ли да споделите някое интересно или значимо решение, свързано с климатичните промени, което бихте искали да видите приложено в България?

 

Ето какво отговориха представителите на коалициите и политическите партии:

 

Петър Витанов

БСП

Гледах едно проучване, според което за европейците най-големият проблем са точно климатичните изменения. Този проблем е по-голям дори от безработицата, от неравенствата от всички останали социални проблеми. За мен също е основен проблем. Защо? Защото той всъщност въздейства върху живота и здравето на хората.

Климатичните промени се отразяват по различен начин. С повишаване на температурата все повече се стеснява обработваемата земя. Съответно това води до по-ниски реколти, до по-големи трудности при изхранването на населението. От друга страна води до екстремни валежи, до наводнения, до щети, често и жертви.

Климатичните изменения се виждат във всеки един отрасъл във всеки един сектор. Вземете например туризма например. В сферите на икономиката – вземете енергетиката. Дори и в България все по-често ставаме свидетели на климатични изменения. Имам сахарски жеги, които пречат на летовниците да летуват или пък липсва сняг. Което значи слаб рандеман следващите години и абсолютно забравяме за зимния туризъм.

Даже четох някъде наскоро, че от 2000-та година температурата в София се е покачила с 1.5 градуса. А пак, по доклад на Европейската сметна палата, българите живеят средно с 2.5 години по-малко заради лошото качество на въздуха, който дишаме.

Комплексна трябва да е политиката по-климата. Тя трябва да обхваща почти всички сектори. Транспортът например, защото от 1990 г. транспортът продължава да генерира все повече и повече въглеродни емисии. Трябва да обхваща енергетиката. Да заменим тези най-цапащите, най-замърсяващите енергийни източници. Постепенно да се откажем от въгледобива и газта, може би за сметка на атома и възобновяемите енергийни източници.

Икономиката – трябва да преминем от линейния модел на икономика или правилото: “намери-произведи-изхвърли“, към кръговата икономика. Там където се рециклира, където се удължава жизненият цикъл на всеки един продукт.

В България един от основните проблеми в сферата на климата е липсата на качествено управление на отпадъците. Почти никой не рециклира в България. Нещо повече – ние нямаме съзнанието да изхвърляме отпадъците разделно. Днес бяхме на едно сметище само на 3 км. от тук (София бел. ред.). Подобни сметища – нерегламентирани, незаконни те са опасали цялата ни столица. Въобще цялата територия на страната.

Затова ние имаме нужда от много по-комплекса политика. Първо по рециклиране, второ по намаляване на употребата на пластмаси, защото и в Европа това предстои – забраняване на пластмасата, на пластмасовите продукти – чашки, чинийки и т.н.

Иска ми се да се върнем към една депозитна система, каквато бяхме свикнали да имаме само преди 30 години. Не беше толкова далеч времето, когато си купувахме стъклени бутилки, връщайки такива и когато кашкавала и сиренето ни ги слагаха не в найлоново пликче, а в хартия. Когато ползвахме не еднократните найлонови торбички, а платнени пликове.

 

 

Ангел Джамбазки

ВМРО

Климатичните промени са факт и той не трябва да се отрича, а и няма защо да се отрича. Въпросът е обаче доколко те са резултат от човешка дейност, доколко са природна последица и доколко са съчетание от двете. Аз не бих взел страна, защото има сериозна война – хората са се разделили пак на две племена. Едните са привърженици на абсолютната теория са, че климатичните промени нямат нищо общо с човешката дейност и трябва да правим каквото си искаме. Другите казват “спрете да дишате, не отглеждайте крави, защото не знам какво си“. И двете са крайности, а крайностите не вършат работа. Тука трябва да се прецени доколко и какво би трябвало да се ограничи и какво да се наблегне.

Ако говорим конкретно за България. За България един от сериозните проблеми би бил нашето отношение, наличие и използване на водния ни ресурс. Наблюдавайки статистиката във времето назад, се забелязва, че климата се променя така, че намаляват водните количества. Бяхме свидетели как и тази и миналата година, които обаче според мен, не само според мен, казвам го едно към едно – те не бяха свързани с природата. Те бяха свързани с безотговорност, човешка грешка и дори с алчност. В Перник случаят е точно такъв. Там трябваше да се прави ремонт на язовир по един способ, за да не се източва. Снимките показват обаче, че този способ не е използван, използван е друг, който е спестил някакви пари, които са откраднати – това е безспорен факт.

Другият много сериозен проблем е състоянието на водопреносната мрежа в България. Оставена е, и то по много причини, цената, а с цената на водата се решават много въпроси. Цената на водата се потиска по политически причини, а на много места например в махали в гета, където живеят маргинализирани групи, неинтегрирани в обществото, там вода не се плаща. И също така, за да не бъде едностранчив коментара, за да не излиза, че само циганите са виновни, защото това също не е вряно, ако се разходите, по най-баровските квартали – Бояна, Драгалевци и т.н., но ако погледнете сметките на тези хора, ще видите, че тези басейни някак се пълнят от въздуха, което, както ние знаем – не е възможно. Това означава, че всички тези хора просто са се включили незаконно към водопроводната мрежа т.е. най-богатите и най-бедните не плащат, което не е редно, защото тази тежест трябва да се носи справедливо и солидарното от цялото българско общество.

Дълги години не бяха подменяни водопроводните канализационни мрежи –неизградена канализация. Като имате предвид, че концесионерът в София е свършил най-много работа, въпреки че аз най-много съм го критикувал, по ограничаването на щетите по загубата на вода. А напротив, там, където дружествата са още държавни и общински, загубите са 80-90%. Какво говори това? Говори за липса на качество за управление, за безотговорно поведение на тези хора, за разпиляване на обществен ресурс, който ще ни донесе сериозни проблеми.

И за да добавя – за да има вода, трябва да има и гора. Това са нещата – опазване и презалесяване на нови площи – колкото може и колкото може и опазване на настоящия воден ресурс. Пречиствателни станции трябва да се строят също така. Много от тях на хартия даже вече са построени, но не съществуват.

Да има промени, да има предизвикателства. Това е нещо, което трябва да решим, без значение кой ще управлява държавата оттук-нататък. Никой не може да избяга от това вече – каквото и да говори, ако иска да остане на власт.

 

Ивелина Василева

ГЕРБ-СДС 

Съгласна съм с мнението на българите, които смятат, че климатичните промени са едни от най-големите предизвикателства пред всички нас. Мисля, че броят на хората, които мислят по този начин, ще се увеличава. Факт е, че промените на климата са реалност. Те отдавна не са предмет на научни спорове.

Те имат отражение върху живота на всеки един от нас, върху всички сектори от икономиката и в този смисъл необходими са много решителни и  много активни действия.

Мисля, че България има своя шанс с политиката, свързана с реализирането на Зелената сделка, европейската стратегия за растеж на икономиката, която цели преминаването към неутралната икономика и постигането на целите до 2050 г.

Да, трудно ще бъде особено за сектори като енергетиката, тежката промишленост. Предизвикателства ще има в секторите транспорт и селско стопанство. Отражение ще има и по начина, по който организираме градовете и средата, в която живеем, но ние трябва да направим това и в тази посока работим вече години. С Плана за възстановяване и устойчивост, който беше изготвен от българското правителство, са заложени конкретни цели за трансформацията на икономиката. Трансформацията в посока ръст на икономиката по начин, който щади околната среда, по начин, който позволява изпълнение на целите за климата.

По начин, по който всъщност ние ще преминем към произвеждането на чиста енергия, към по-ефективни методи на производство, към по-устойчиво потребление и по този начин ще опазим природата, ще опазим по-чисти водите, въздуха. Ще организираме управлението на отпадъците по такъв начин, че да можем да използваме полезните компоненти в тях и наистина да се приближим до това като общество, отговорно да дадем своя принос, за да се преодолее това предизвикателство.

 

Борислав Сандов

Демократична България 

Споделям това виждане. За съжаление по-малко от 8.2% от политиците го споделят, което означава, че имаме голям дисбаланс в това отношение.

Аз съм с образование в тази една насока и също така се занимавам от 15 години с климатични промени и съм бил на шест от последните 10 срещи на върха на ООН за климата, участвайки в процеса на взимане на решения по някакъв начин или поне наблюдения на тези процеси.

Много добре съм запознат с цялата тема и смятам, че тя наистина е от голяма важност. Това е най-голямото предизвикателство в момента пред света. Разбира се, редом с коронакризата, но тя някак си се вижда като решения в близко време, докато с климатичните промени са необходими много повече действия.

Климатичните промени, освен всичко друго, засягат всяка сфера на нашия обществен живот и на икономиката ни. България в това отношение изключително много се забавя. Тя, на първо място, не успява да ратифицира европейското законодателство, да го хармонизира. Затова има наказателна процедура срещу България.

Също така обаче и българската икономика – ние използваме 6.5 пъти повече ресурси, спрямо Европейския съюз, за създаване на единица продукт. Създаваме 3.5 пъти повече емисии спрямо ЕС за създаване на единица продукт и генерираме 6.5 пъти повече отпадъци в този процес. Това означава, че нашата икономика е ниско ефективна и въглеродно интензивна. Необходима е радикална модернизация на целия технологичен сектор, на цялата икономика, за да може да бъде постигнато това.

Необходимо е държавата да спре да финансира и субсидира отраслите, които генерират тези емисии, особено в енергетиката. Необходим е справедлив преход, за да може тези отрасли да отпаднат, те и без това в момента са на загуба, да има преход към нов тип енергетика, която децентрализирана, която спестява, даже създава нови работни места, повече от тези, които ще бъдат загубени от въглищния сектор. Но това нещо трябва да се случи максимално бързо и необходима политическа воля, за което ние можем като Демократична България да застанем зад подобно нещо.

Трябва да се спрат и помощите за енергийна дейност, които са под формата на въглища и дърва. Ако България иска да изведе тези хора от енергийната дейност трябва тези пари, които инвестира от години, давайки им по 500 лв. на сезон, ако те бъдат дадени за решения, които да направят домовете им енергийно ефективни или да създадат условия за ВЕИ, които да произвеждат тази енергия или да ги свържат в кооперативи, които да произвеждат такава енергия – на същата цена България може да ги изведе от енергийната бедност. А не както е в момента – да ги държи като на дрога през целия този период и да бъдат тровени, защото давайки им дърва и въглища, на практика те тровят и самите себе си, тъй като отделят и фини прахови частици, които пряко влизат в здравето на хората.

Тази тема е свързана истински с развитието на България и с модернизацията, със “зелената“ трансформация на нашата икономика и на нашето общество.

 

Мая Манолова

Изправи се! Мутри вън!“ 

Климатичните промени са вече факт и това изисква конкретни действия – краткосрочни и дългосрочни.

На първо място аз бих посочила проблемите с язовирите. Всъщност и “Тича“, и “Камчия“, и “Пчелина“ и “Цонево“ факт е, че са източвани, но от друга страна кризата с водата в тези региони се дължи и на сухите последни години и на промените в климата.

Затова “Изправисе.бг“ предлага нашите действия по отношение на климатичните промени да бъдат насочени в две посоки. Първата е да предприемем действия, които да ограничат вредното влияние върху климата от човешката дейност в България, а втората е да предприемем действия, които да ограничат вредните последици от вече настъпилите климатични промени.

В тази връзка наистина е безобразие едни и същи олигарси, освен да източват чрез техни ВЕИ, тъй като няма ВЕИ на голям язовир, която да е на случаен човек, така че освен, че участват в източването на язовирите, генерирайки огромни печалби, но и имат отношение към усвояването на средства, определени за ремонт на язовири.

Би следвало с ясни стъпки и конкретни действия да се направи ревизия на парите, които се отделят за справяне с водната криза и те да бъдат използвани по най-добрия начин, така че да не се застрашават от безводие цели огромни райони.

В определени региони от България 85% са загубите във водопреносната мрежа.

Ние от “Изправи се.бг“ имаме нашите каузи, които са свързани със запазването на въздуха чист, срещу източването на язовирите, срещу изграждането на инсталации за изгаряне на боклук, срещу вноса на боклук и вече сме обявили, че едно от първите неща, които ще внесем в парламента, ще е насочено срещу конкретна забрана за внос на боклук от трети страни, а също така и пълна забрана за изсичане на гори във вододайните зони.

Успяхме, имахме нашите малки победи срещу изсичането на горите например в Севлиевския Балкан, включително и във вододайната зона там.

Един от ангажиментите в Зелената сделка, който според експертите е най-ефективен срещу промените в климата е залесяването. Всъщност и по време на кметската кампания в София бяхме обявили амбициозната цел за засаждане на 1 млн. дръвчета на територията на Столична община, а сега и в рамките на тази кампания за предстоящите парламентарни избори, засаждането на дървета е една от каузите, зад която стоим.

Намаляването на въглеродните емисии изисква много сериозна инвестиционна програма от страна на българското правителство и в тази връзка би следвало да бъде използван огромният финансов ресурс – близо 30 млрд. евро от спасителния фонд на Европа по плана за възстановяване и устойчивост и средствата за следващия програмен период. Това, към което би трябвало да се стремим, е трансформация на икономиката към такава, която произвежда с нулеви или минимални въглеродни емисии, но също така да насочим тези усилия, освен към енергийна ефективност на публични сгради и на промишлени производства, но и на жилищните сгради – енергийноспестяващи домове. Това е цел, която ние бихме преследвали в следващото управление, като тук освен с високи стандарти за енергийна ефективност ефикасното средство би било стимули – данъчни и други, така че да изградят енергоспестяващи сгради и домакинства.

Така че ние ще стоим зад нашите каузи и в следващия парламент ще внесем необходимите законопроекти срещу зариването на България с боклук, срещу изграждането на централи за изгаряне на боклук, срещу изсичането на горите и очакваме подкрепа и от неправителствения сектор за тези каузи.